Д-р Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св св. Кирил и Методий“. Автор е на четири книги в сферата на журналистиката и свободата на медиите. Експерт по политически комуникации.
Опашата лъжа, разпространявана откъм СЕМ, е че от новата Директива за ауидовизуалните медийни услуги на ЕС за България автоматично произтича задължението в бъдещ медиен закон да бъдат вкарани и онлайн медиите. Кого обслужва тази лъжа и как се връзва с комичните усилия на някои политически сили да сътворят закон срещу на фалшивите новини, е повече от ясно.
Съвсем друг е въпросът до каква степен трябва да бъдат регулирани онлайн медиите. Те, тъй или иначе вече са в различни, по-слабо видими режими на регулация – европейска и национална.
Досега ЕС регулираше само телевизиите и video on demand; видеосъдържанието в интернет беше зона, свободна от регулация. Новата директива разхлабва ограниченията за реклама на частните телевизии, задължава доставчиците на т.нар. видео по заявка да имат в репертоара си 30% европейски произведения и – КОЕТО е по-важно – за първи път разпростира ЕС-регулациите върху видеосъдържанието на streaming и sharing платформите. Това е напълно обяснимо с оглед на нарасналото неимоверно много значение на видеокомуникацията в интернет, особено сред младите хора.
„Засегнати“ са Youtube, Netflix и др. подобни, генерираното от потребителите съдържание, например споделени видеоклипове във Фейсбук и т.н. Регулациите са в посока недопускане респ. отстраняване на терористичо съдържание, съдържание с насилие и реч на омразата, както и за защита на децата – по подобие на валидните понастоящем задължения за телевизиите. Тези мерки не налагат предварителна цензура нито въвеждането на филтри, но изискват много по-висока степен на саморегулация на платформите.
Директивата важи за сайтовете на вестници и списания САМО по отношение на видеосъдържание, за което те не носят редакционна отговорност. Такива са клиповете, качвани от потребители или видеа, които могат да бъдат обособени от основната им дейност като предоставянето на новини в писмена форма например. Следователно директивата не важи за видеосъдържание, ако то е интегрално свързано с новините и служи за тяхна илюстрация респ. доразвиване.
Поне аз така разбрах директивата и нейните интерпретации. Остава да видим как в България тя ще бъде използвана в опитите за запушване на устата на независимите медии в интернет.
Мнението е изразено в профила на Иво Инджов във Фейсбук. „Студия Трансмедия“ го препечатва със съгласието на автора.
