Почти три седмици след началото на серията журналистически разкрития за скандални придобивания на имоти от хора във властта, представители на същата власт, както и на институциите, които трябва да ги разследват, се събират на заседание на Консултативният съвет за национална сигурност при президента.
Днешното заседание ще бъде своебразен тест за Румен Радев. Президенството към момента е сякаш единствената инстутуция, която не е замесена в скандала. Това дава големи възможности. Но заседанието е тест за Радев по съвсем различна причина.
Президентът често говори, че в обществото ни се усеща липсата на справедливост. Че корупцията е захванала държавата на всяко ниво. Трябва да признаем, че Радев е прав. За тези заключения обаче не е нужно да си президент, за да ги осъзнанеш и да ги изговориш.
Логичният въпрос е „И какво от това?“
И ако иска на него да се гледа сериозно, Радев е длъжен да мине на следващия етап. Но какво може да направи президентът с неговите ограничени правомощия? Това е често задаван въпрос, когато трябва да се неглижират възможностите на президента. Без значение кой е той.
Механизми има. Администрацията на Радев, макар и с доста закъснение, реши да използва един от тези механизми. Механизмът „снемане на доверие“. Направи го толкова дърводелски, че се наложи специално да обяснява какво президентът Радев е направил. Той бил снел доверие от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконното имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. Причината е, че Георгиев попадна в окото на бурята със скандални имотни сделки. Този, който трябва да противодейства на корупцията, се оказа със сделка доста отвъд ръба на закона, със съмнения за данъчни и документни измами и със съмнителен произход на доходите си.
Та президентът Радев не бил поканил Георгиев на заседанието на КСНС, а там ще се появи неговият заместник Антон Славчев. Славчев обаче на свой ред е замесен в още по-скандална имотна сделка, нанесла директни щети на фиска. До този момент няма информация президентът „да е снел доверието си“ и от него.
Но може ли Радев да спре да комуникира с всички държавни органи, само защото има съмнение, че те са корумпирани?
Ако президентът наистина иска да покаже, че борбата с корупцията е сред важните приоритети, а никой в институциите не се заема с това, ще му се наложи да влезе във видим сблъск. Борбата с корупцията няма как да се води с изявления и неясни жестове.
Приказки
А до този момент Радев не е показал и едно конкретно действие. Та не беше ли президентът този, който с лека ръка подписа указа за обнародване на Закона за противодействие на корупцията, който създаде машината за репресии, наречена КПКОНПИ? Някой да чу тогава и е една критична дума от президента?
Ще е интересно да разберем какво мисли президентът Радев за работата на главния прокурор Сотир Цацаров в края на мандата му. Какво мисли президентът за работата на специализираната прокуратура, оглавявана от Иван Гешев. Тази, която трябва да се бори с корупцията по високите етажи на властта.
Радев веднъж каза мнението си за българската прокуратура – че трябва да се реформира сериозно. Направи го като кандидат-президент. И му се наложи набързо след това да се поправи, че не е искал да каже точно това.
Не знаем какво мисли президентът за работата на ДАНС. За работата на разузнаването.
Голяма част от хората, оглавяващи службите, ще бъдат днес на заседанието на КСНС. И какво от това?
Радев дължи отговор на въпроса. Какво от това, че ще има КСНС. Какво ще се случи след това, така че усещането за наличието на корупция и за липсата на борба с корупцията да разменят местата си. Какво ще направи той, след като определя темата като важна.
Категории Акцент, Коментар, Мнения, Общество
