Настоящият парламент е фарс. Някакви клоуни се правят на политици и с това си изкарват прехраната. И така вече 20 години. Няма как да говорим нито за политика, нито за лобизъм, защото той е сериозно нещо, нито дори за проформа институция, защото нещата са още по-трагични. Вопиюща некадърност, неграмотност и не на последно място – наглост. Това е българският парламент в момента.
Но, както се казва, няма парламент, няма проблем. Изглежда това е тенденцията, която налагат сегашните управляващи. Все по-пълното обезсмисляне на парламентарната институция обаче не се случва от само себе си. И очевидно пръст в тази работа има и БСП, колкото и да се кълне в обратното. Иначе как да си обясним напускането на парламента от тяхна страна, при положение, че това не пречи на кворума (както видяхме тези дни).
Всъщност, парламентът отдавна е напуснат от много неща. Преди всичко от него си е отишъл духът на парламентаризма, който е маята на всяко демократично общество. С налагането на лидерски принципи на управление, случващо се в последните 15 години, парламентаризмът кротко и възпитано се е свил в ъгъла и всеки момент ще бъде окончателно прогонен.
В петък дойде поредното доказателство за обезсмислянето на институцията – нямаше парламентарен контрол. А именно той е основанието да сме парламентарна република – парламентът контролира изпълнителната власт: какви договори подписва, какви концесии дава, как разпределя публичния ресурс, какви политики води. Но от много години този контрол е чиста формалност – опозицията се прави, че контролира правителството, а то прави, каквото си знае.
Политическият ни модел изглежда повече от изчерпан, но какви са алтернативите? Въвеждането на президентска република е безкрайна предизборна дъвка за мнозина коментатори. Още повече, че ГЕРБ си има готов лидер – дялан камък, който след три мандата премиер няма да се поколебае и президент да стане, стига това да е реална, а не имагинерна власт.
И за БСП такъв вариант е приемлив – вече разполага с президент и има доста време до края на мандата му.
Президентската република обаче предполага съвсем друг тип общество и едва ли би запълнила огромната липса на демократични идеи и практики. Може и да пасне на нагласата на българина да чака Бащицата, който да оправи работата, но не всички българи мислят по този начин. Напротив, все повече стават хората, за които парламентаризмът е ценност, която е силно компрометирана в последните години.
Проблемът на този и на предишните няколко парламента не е в регламентацията, а в качеството на кадрите, които влизат там. Едва ли има друг европейски парламент с толкова малко на брой юристи и въобще експерти. И с толкова постоянно ремонтиращи се закони. Впрочем, именно ремонтирането на законите осигурява на депутатите настоящата пълна заетост.
Нека да си зададем въпроса – нужни ли са на България толкова много нови и нови закони и законопроекти за изменение на закони? Според редица опитни юристи, минали през Народното събрание, то спокойно би могло да функционира с едновремешните си сесии – да заседава само няколко пъти в годината, без за това да се получават заплати. Според други експерти пък броят на депутатите спокойно би могъл да се смъкне до стотина.
Ако тези неща се въведат, бюджетът за тази институция би бил доста по-приемлив – няма да има околосветски обиколки, командировъчни, луксозни коли и служебни апартаменти за сметка на изстрадалия данъкоплатец. Няма да има и никакви имунитети, привилегии или каквото и да било извън професионалния ангажимент на депутата.
Вярно е, че избирателите до голяма степен гласуват по инерция. Или защото все за някого трябва да се гласува. Но ако някоя от партиите предложи истинска политика, а не начин за прехрана на тесен кръг свои хора, би станала носител на промяната. Може би подобна идея звучи утопично, но връщането към истинския парламентаризъм е наложително, ако искаме да сме нормална държава или поне да приличаме на такава.
