Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Член на Съвета по европейска интеграция в Министерския съвет (1996-1997 г.), на Съвета по европейска и евроатлатическа интеграция при президента на България (2001-2005 г.), заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и посланик в Лондон (2009-2012 г.). От 2012 г. е директор на Института за икономика и международни отношения.
– Г-н Кючуков, какви са вариантите за изход от ситуацията във Великобритания, след като парламентът отхвърли предложеното от Тереза Мей споразумение за Брекзит?
– До голяма степен възможните варианти са взаимно свързани в логична последователност. Първата стъпка, която предстои, е следващото гласуване в Камарата на представителите по т. нар. „План Б“. То е следствие от решение на парламента, задължаващо премиера Мей да представи алтернативни виждания за Брекзит в случай, че договореният с ЕС план бъде отхвърлен – което се и случи.
Самата Мей се стреми максимално да отложи във времето това второ гласуване.
Първо, защото се оказа, че „План Б“ няма. Максималното, което Мей се стреми да постигне, е евентуални промени в политическата декларация, която съпътства договора за напускане на ЕС. Тук следва да се има предвид, че самият договор е правно обвързващ документ, който касае процеса на отделяне, докато декларацията е правно неангажиращ текст, съдържащ политически принципи, върху които тепърва ще се договарят отношенията между ЕС и Великобритания напускането. ЕС е склонен да прави промени единствено в декларацията – които евентуално биха могли да отговорят на някои от британските притеснения.
Второ, защото единственият шанс веднъж отхвърленият от парламента договор да получи подкрепа при повторно гласуване е, ако депутатите бъдат поставени в условия на цайтнот да избират по-малкото зло. Мей изправя пред дилема както привържениците на твърд Брекзит, т.е Брекзит без договор, така и тези които искат оставане в съюза или настояват за договорено напускане но при други условия. На първите тя казва: „Или този договор, или може въобще да няма Брекзит“; на вторите: „Или този договор, или Брекзит без договор“. Реално обаче основният адресат на тези политически маневри са депутатите от опозицията, доколкото с наближаването на крайната дата за напускане вероятността от Брекзит без договор нараства – а именно това е, към което се стремят опозиционно настроените депутати в собствената ѝ Консервативна партия.
Въпреки всичко би било крайно изненадващо, ако поне половината от тези 230 депутати, гласували вече против договора, намерят достатъчно аргументи, за да променят коренно мнението си в рамките на по-малко от месец и да прокарат ратификацията на договора в парламента. При този по-вероятен негативен резултат от повторното гласуване на масата ще останат две възможни решения: Брекзит без договор или отправяне на молба до ЕС с искане за удължаване на срока след 29 март.
– Възможно ли е излизането на Великобритания от ЕС да стане без разписани правила?
– Брекзит без договор би означавал точно това. Като с наближаване на крайния срок тази вероятност нараства. Според Закона за Брекзит, приет от британския парламент, страната трябва да напусне ЕС на 29 март. Няма индикации, че парламентът на този етап е в състояние да събере необходимото мнозинство за промяна. При Брекзит без договор на практика правилата ще се формулират в движение, реактивно, по всеки един конкретен въпрос. Като това ще се случва в едностранен порядък – британските власти (по-често) или ЕС (по-скоро като реакция на съответни британски решения) ще регламентират как точно да се процедира по един или друг въпрос: като се започне с въвеждането на митнически проверки по границите и се стигне до правилата на влизане, престой, ползване на социалната и здравна система, обучение и т.н. за гражданите на страните-членки на ЕС. Разбира се, осъзнавайки всички тези трудности и за двете страни и за да се избегне хаосът, който би настъпил, може да се очаква дори и евентуален Брекзит без договор да се осъществява в рамките на някаква взаимно договорена рамка от минимални правила, към които страните да се придържат поне първоначално. Нещо, което би могло да получи парадоксалната форма на „договорен Брекзит без договор“.
– Найджъл Фарадж обвини ЕС в заговор за блокиране на Брекзит. Как оценявате изявленията на европейските лидери – притеснени ли са или по-скоро трудно скриват радостта си от вероятното оставане на Великобритания в ЕС?
– Безспорно притеснението е преобладаващото настроение в ЕС. Както предвид пълната неяснота относно самия процес на напускане, така и с оглед договарянето на нови отношения между ЕС и Обединеното кралство. При евентуален Брекзит без договор всички проблеми ще се струпат на куп без да има механизъм за тяхното съвместно решаване. От друга страна самият процес на преговори отне много политическа енергия и ресурси и на двете преговарящи страни. В политически план той измести належащия дебат и решения за бъдещето на самия ЕС и отклони вниманието от другите сериозни европейски проблеми. Това, което като че ли все повече започва да се наслагва като мнение в ЕС е желанието да се сложи край на сагата Брекзит – било то чрез договорено излизане, било то чрез решение за оставане. Всеки един от тези два крайни резултата изглежда за предпочитане от несигурността на един Брекзит без край.
– Доколко вероятен е нов референдум в оставащото време до 29 март?
– До 29 март това е невъзможно. За да се стигне до нов референдум, е необходимо да се избегне Брекзит без договор и да се реализира втората възможна хипотеза след евентуалното повторно отхвърляне на настоящия договор, а именно удължаване на срока за преговори след 29 март. Това може да стане само по искане на британското правителство (нещо, което Мей към момента отхвърля) и със съгласието на всички останали 27 страни-членки на ЕС. Самият ЕС засега също е резервиран, доколкото такова удължаване би имало смисъл само ако има радикална промяна в британските преговорни позиции (за което засега няма индикации) или в политическата обстановка в страната (правителствена криза и евентуални нови избори). За да се стигне до втори референдум реално следва да се изпълнят следните условия: да има нови избори, нов парламент и ново правителство, които да решат провеждането на референдум. Като дори и сред привържениците на нов референдум няма единомислие какъв точно въпрос да решава той: някои настояват да се гласува за ратификацията на настоящия договор с ЕС, докато други – за оставането на Обединеното кралство в съюза. Има дори идеи референдумът да бъде с три въпроса, обединяващи всички тези възможности.
Във всеки случай резултатът от Брекзит вече е налице и той е достатъчно еднозначен: дълбока криза в страната, разделено общество, конфронтирана политическа класа (между, но и вътре в основните партии), несигурност. При това – вероятно задълго.
