Имали сме едно време и пясъчни черноморски плажове. Така ще започва само след няколко години разказът за родното Черноморие. Едно от последните красиви заливчета – Алепу – вече е в бетон. Както се оказва според институциите – напълно законно.
Мястото е известно още като Шофьорския плаж и е само на 500 метра от защитеното блато „Алепу”. Всеки, който го помни отпреди строежите там – и на комплекса „Дюни”, и на „Свети Тома”, знае какво магическо място беше. Заради втория комплекс брутално беше затворен пътят, следващ бреговата ивица на юг. Колкото и да се писа и да се протестира, положението си остана в полза на „инвеститора”.
Малко преди това някакъв не по-малко нахъсен бетонатор разора дюните на къмпинг „Смокиня”. Смешната глоба от 10 000 лева максимум, и то ако бъде наложена, илюстрира тоталната немощ на държавата да опази собствените си богатства. Защо е така? Защото в управлението никога не е имало толкова заслепени от лакомия невежи, както в последните години. Точно по тази причина държавата е поставена в услуга на бетонаторите.
Помня как нямаше път до Силистар. Ама никакъв. Граничарите от Резово разправяха, не само Батето Славков слизал до долу с джип по лесничейския път през гората. Днес няма празна педя, на която да си постелеш кърпата и мазни охранители те бутат да идеш с кучето си ей-там, до скалите, че да не смущаваш туристите пред заведението. Силистар днес на себе си не прилича. Помня и всяка извивка на черноморския бряг, защото от дете го обикалям – от Балчик до Резово. Тоест, имала съм щастието да стъпвам по пясък, по дюни, да гледам чиста, а не отровена от хотелски комплекси природа. Във всичките тези години бетонът настъпваше – бавно, но сигурно. Днес почти всички заливи, лагуни и тайни плажчета са открити от „инвеститорите” и съответно – преобразени в някакви уродливи хотелски комплекси.
Преди десетина години си мислех, че със Слънчака ще приключи истеричната лакомия и бетонаторите ще оставят на мира останалата част от брега. Но уви. Те са бетонирани здраво в главите и отлично се разбират с кметове и министри, поради което апетитът им расте в геометрична прогресия. И нямаме година без скандал. Стигна се дотам, че на високо управленско ниво беше обяснено как свободното къмпингуване вреди на природата. Разбира се, бетонните чудовища и изливаните от тях отпадни води ни най-малко не вредят. Но пък всеки може да види справка за летните чревни епидемии по българското Черноморие.
И представяте ли си, българи все още ходят там! Макар че повечето са се отказали завинаги, други никога не са предпочитали нашето море, трети ходят извън сезона от чиста носталгия. От последните съм и аз. Но скоро и носталгия няма да изпитвам, защото гневът я надвива.
Колко гневни могат да бъдат българите за своята природа? Показахме го за Пирин. Можем да го покажем и за Черноморието. Докато все още не е късно.
Снимка: Vaso Gurov, Фейсбук
