Телевизионните репортажи по традиция показват как празненствата за Нова година започват в Нова Зеландия и Австралия. Пищната заря в Оуклънд и Сидни е наистина впечатляваща и привлича много туристи. Но наистина ли Нова година започва там?
Първите, които посрещнат новата година, са тихоокеанските острови Кралство Тонга, Самоа и Кирибати.
Кирибати е забележителна с това, че има цели 3 часови зони. Републиката обхваща 14 атола и 18 острова, разпръснати на територия от 3 500 000 квадратни километра. Това е единствената държава в света, която е разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо.
До 2011 г. Самоа пък е беше последното място на света, което посрещаше Нова година. Но тогава малката островна държава смени часовата си зона, откъсна се от американската територия Хавай и се присъедини към Нова Зеландия и Австралия в опит да подобри търговските връзки. Този ход е принудил страната да пропусне един ден – 30 декември 2011 г. никога не се е случвал в Самоа.
Сега последната територия, която посреща Нова година, е Американска Самоа, която е на стотина километра от Самоа. Островите Хоулънд и Бейкър, които също са под флага на САЩ, са в групата на местата, посрещащи последни Нова година. Там празненствата ще започнат 25 часа, след като съседите им вече са пуснали фойерверките.
Цялата тази неразбория си има съвсем стройно обяснение. То се нарича Часова зона (или Часови пояс) и е област от повърхността на Земята, която има еднакво официално стандартно време. На сушата има 24 часови зони, като в повечето от тях разликата между местното време и координираното универсално време (UTC) е цял брой часове (от -12 до +14), но в някои зони разликата може да е цял брой часове и 30 или 45 минути.
В миналото времето е измервано в местно видимо слънчево време. Така всеки град използвал свое собствено време. През 19 век, с разпространението на механичните часовници и появата на железниците, се появява нуждата от по-широка координация при измерване на времето. Първата часова зона е създадена през 1847 г. от железниците на Великобритания, които започват да използват средно Гринуичко време (GMT) при работата си на целия остров.
Вярвате или не, но държавата с най-много часови зони е Франция. Общо 12. Това се дължи на многото островни държави, които се намират под френски флаг, останали още от времето на колонизацията.
В Русия има 9 часови зони, а Австралия и Великобритания по 8.
