„Политико-икономическата конюнктура не заплашва интересите на широки социални групи в българското общество. Масови протести едва ли ще има. Българите все още са в плен на инерцията от позитивния икономически цикъл през последните години. Въпреки нарастващо отчуждение от политиката и политиците, не се наблюдава остра критика към властта. Борисов е най-силен в това да бъде „човек от народа“ и да улавя средностатистическите настроения. Същевременно сам си е най-добрият ПР и сам води битките си. Благодарение на това в изборни години, каквато е 2019 г., той се справя по-добре, отколкото в другите, когато вътрешните управленски скандали сами подкопават подкрепата за управлението.“
Това каза в интервю за БГНЕС управителят на социологическа агенция Алфа Рисърч Боряна Димитрова.
На въпрос, ще има ли протести през предстоящата 2019 г. при тези прогнози за сериозно поскъпване на живота, тя припомня, че в едно демократично общество протести винаги има.
„Това е не само нормално, но и неизменна част от правата на хората да упражняват натиск върху властта за защита на свои интереси. Ако говорим обаче за масови граждански протести, като напр. движението на „жълтите жилетки“ във Франция, струва ми се, че поне в първата половина на 2019-а, са слабо вероятни. Мои колеги съвсем доскоро предвиждаха и че протестите срещу цените на горивата ще ескалират в цялата страна. Но, както видяхме, това не се случи. И тогава го казах, и сега нямам основание да променя мнението си – у нас не е налице нито политико-икономическа конюнктура, нито събитие, които да застрашават пряко интересите на широки социални групи. Точно затова протестите не можаха да придобият масов характер.“
Боряна Димитрова казва, че в края на 2018-а, както показват и техните проучвания, българите все още са в плен на инерцията от позитивния икономически цикъл през последните години. Но при вариант, в който прогнозите за забавяне на икономическия растеж се сбъднат, това ще засегне най-напред т.нар. средна класа. За момента тя е стабилизирала финансовото си положение, но на доста ниско равнище и подобен развой може сериозно да я разклати.
„Наслагвайки се върху умората от властта, той би могъл да провокира по-сериозни протестни вълни. Ако такъв сценарий се случи обаче, той е по-вероятен във втората половина на годината.“
„Тримесечните проучвания на обществените нагласи, които „Алфа Рисърч“ регулярно провежда и публикува, показват от доста време три ясно изразени тенденции – ерозия на доверието към институциите, нарастващо отчуждение от политиката и политиците, хладна дистанция от властта, но не и гореща критика към нея. Точно тази „температура“ на общественото мнение обуславя относителния комфорт, на който се радва третият кабинет „Борисов“ въпреки взривоопасните отношения в малкия коалиционен партньор, смяната на министри и корупционните скандали“, казва Димитрова в отговор на въпроса, какви са обществените очаквания от сегашното управление на Бойко Борисов в проучванията на „Алфа рисърч“.
„При наличието на силна опозиция и нейни убедителни лидери, властта би имала сериозни поводи за безпокойство. Засега обаче слабата опозиция и умореното обществено мнение се явяват неволни съюзници на властта. Що се отнася до очакванията към управлението, не мога да кажа, че има някакви специфични надежди, различни от тези към всяко правителство – доходи, икономическо развитие, добро образование, здравеопазване, сигурност. Ако някоя политическа сила предложи добри решения на тези големи проблеми, ще привлече сериозна обществена подкрепа“, анализира управителят на „Алфа Рисърч.
За отношението между трите власти и възможни ли са арести по върховете на държавата, Димитрова казва:
„Независимо че имаме ясно конституционно разграничение между трите власти, у нас се наложи един модел с негласно изразена доминация на изпълнителната власт над останалите две. Защо се стигна дотук е дълъг разговор, но си струва да отбележим, че „властта“, това не е само разписани на хартия правомощия, но и авторитет те да бъдат упражнявани. За жалост плачевно известен е ниският рейтинг както на парламента, така и на съдебната власт, което означава и ниска обществена легитимност. В тази ситуация е трудно да прогнозираме промяна в динамиката на взаимодействие между трите власти, или пък арести по върховете на властта. С интерес ще трябва да следим най-вече процеса по номинирането на нов главен прокурор. По процедура той се избира от ВСС, но указът за назначаването му се подписва от президента, което е предпоставка за евентуални колизии. Обикновено точно по време на избор излизат наяве някои добре пазени тайни, които могат и да предизвикат ефект на доминото“
На въпроса дали има промяна в стила на управление на кабинета „Борисов – 3“, Боряна Димитрова отговаря:
„Една от отличителните характеристики на Борисов е именно способността му за промяна. Донякъде на това се дължи и дългогодишното му предимство пред конкурентите. Докато те настроят критическата си стратегия към стила му, той вече я променя. Струва ми се, че и в личен план Борисов харесва и даже се забавлява да изненадва политическите си противници. Що се отнася до стила на целия кабинет, доколкото го има, той е своего рода векторна величина, получена в резултат на натиска, от една страна, на силно популистки залитания, а от друга, на опити за удържане на по-дългосрочни политики.“
Как се отразява липсата на убедително мнозинство в парламента на политическите и обществените процеси? Според управителя на „Алфа рисрч“ най-краткият отговор е, че т.нар. малък коалиционен партньор, Обединените патриоти, не са нито обединени, нито са се събрали на база обща управленска, кадрова или обществена стратегия.
„Онова, което ги събира, то ги и разделя – начинът на участието във властта. Мисля обаче, че има и един по-голям проблем. И той е „разбирането“ или по-скоро, неразбирането на ГЕРБ за устойчиви коалиционни взаимоотношения. Вероятно се надяват, че с тази си политика ще успеят да привлекат гласовете на поредния обезкръвен коалиционен партньор. Практиката обаче показва, че това не се случва. А е и опасно поведение, защото отблъсква хората от политиката, от участие и от ангажираност и така се отваря ниша за крайни популистки и антиевропейски проекти.“
В какво амплоа да очакваме да се вживее Борисов през следващата година и може ли да се очаква промяна, Боряна Димитрова смята, че от всички български политици, той е най-силен в това да бъде „човек от народа“ и да улавя средностатистическите настроения.
„Същевременно сам си е най-добрият ПР и сам води битките си. Благодарение на това в изборни години той се справя по-добре, отколкото в другите, когато вътрешните управленски скандали сами подкопават подкрепата за управлението. Ако България избегне негативният икономически развой, няма да му е особено трудно да потуши напреженията. Ако обаче влезе в стагниращ цикъл, никой не може да предвиди какво ще се случи.“
А дали опозицията успява да диктува дневния ред на събитията през изминалата година и да привлече недоволни от управлението на ГЕРБ, Боряна Димитрова и на двата въпроса отговаря с „не“.
„Даже бих казала, учудващо е колко неефективна е опозицията на фона на всички скандали през отминаващата година. Единственото, което тази неефективност успява да провокира, това са слуховете за поява на нова политическа сила, която да „обере“ протестния вот, но която така и не се появява на сцената.“
Според нея хората винаги искат промяна: Колкото по-дълго управлява дадена партия или политик, толкова повече хора си казват „каквото можаха, направиха, нека сега да видим други как ще се справят“.
„Проблемът е, че тези латентни нагласи водят до желание за предсрочни избори само тогава, когато управленската алтернатива е преминала стадия „търси се…“ и се е заявила вече достатъчно ясно. Това засега не е факт, но с двата сигурни избора догодина (европейски и местни, и витаещата във въздуха възможност за трети), 2019-а дава шанс, освен инженерни проекти да се появят и реални политически алтернативи. Добре е обаче бъдещите политици да не забравят, че шансът не е гаранция и може да бъде и пропилян.“