Политическата равносметка на 2018 година силно наподобява тази за предходната 2017. Нито в управлението, нито в обществото настъпиха онези жизненоважни промени, които биха довели до повишаване на благосъстоянието и доближаване на България до развитите страни. Трайно запазихме последните места в класациите за качество на живота, заетост, покупателна способност, здравни грижи, социална сигурност и свобода на медиите. Както и да се самооценява Борисов за трите си мандата, всеки четвърти българин живее под прага на бедността. И това няма как да е управленски успех.
Гафовете на политиците бяха толкова много, че едва ли има наблюдател, който да може да изброи всичките. Само за обобщаване на бисерите на Валери Симеонов и Волен Сидеров ще са нужни дни. Тези на премиера Борисов май вече не могат дори да ни впечатлят.
Като положителна тенденция отново можем да откроим факта, че гражданите протестираха не по-малко, отколкото през 2017. Всъщност и каузите са продължаващи – Пирин, правосъдната система, майките на деца с увреждания. При последните можем да отчетем успех, който се дължи до голяма степен на обществения натиск. Дори да не са съвършени направените законодателни промени, те кореспондират с желанията на протестиращите. Така майките постигнаха и законовата промяна, и оставката на Валери Симеонов. Тук е редно да споменем и безспорната роля на омбудсмана Мая Манолова, която е последователна и твърда в своята визия за реформа на политиката спрямо хората с увреждания.
Увеличаването на цените на горивата, както и на други цени, изкара на улицата хора от различни социални слоеве. Блокади на пътни артерии предизвикаха много напрежение и фокусираха общественото внимание върху проблемите, свързани с високите цени. При един от тези протести пенсионерите в прав текст казаха – управляващите чакат да си отидем по естествен път и да спестят парите за нас. Този глас, разбира се, не беше чут нито от казионните медии, нито от управляващите.
Не липсваха и контрапротести – например този за втори лифт в Банско. Правото на различно мнение беше отстоявано и по други казуси, но винаги протест в подкрепа на правителствената политика звучи някак нелепо.
Камарата на строителите пък струпа тежки машини по столичния булевард „Цариградско шосе“. Малко след това стана ясно, че три от големите строителни фирми – ГБС“, „Хидрострой“ и „Джи Пи груп“, които редовно печелят обществени поръчки са финансирали тази протестна акция.
Шествия и възгласи за оставки бяха често явление в центъра на столицата. Те не отминаха нито европредседателството, нито рутинни правителствени решения. Протестиращите искаха оставките на премиера Борисов, на екоминистъра Нено Димов, на транспортния министър Ивайло Московски и най-вече на Валери Симеонов. Борисов и Димов оцеляха, другите двама вече не са министри.
72 протеста преброи БСП по време на българското европредседателство, а Нинова обяви това за безпрецедентно.
Протестите обаче далеч не приключиха с тази бройка, констатирана в средата на годината.
Гражданската енергия избуя и след катастрофата край Своге. невинните жертви дадоха тласък на редица проверки, свързани със състоянието на пътищата.
Миньори и енергетици от маришкия басейн, полицаи и метеоролози – хора с на пръв поглед твърде различни нагласи, протестираха за социални и политически решения, взети в техен ущърб. Не че имаше отзвук в правителствените среди, но самия факт, че обществото отстоява ценностите си, е показателен за собственото му развитие.
Във фокуса на вниманието бяха и протестите в защита на Лозан Панов – един от основните критици на прокуратурата.
Извън номинациите за човек или личност на годината остана Николай Колев – Босия. Неговият безпрецедентен протест – гладна стачка в продължение на 81 дни – доведе до оставката на транспортния министър Ивайло Московски. Макар да не намираше място в успоредните на властта медии, протестът беше сред най-подкрепяните в социалните мрежи, а личността на Босия предизвика невиждана вълна на човешка загриженост и солидарност.
Партийният живот през 2018 г. не беше по-различен от този в предходната. Партийните лидери си стоят несменяеми и основните политически играчи запазват статуквото си. Стояха по-скоро като пикантерия конфликтите между патриотите, както и интригата вляво между Нинова, Радев и Станишев.
Правителството оцеля при вот на недоверие и в крайна сметка Ахмед Доган обобщи, че сме си добре и без предсрочни избори. Напук на повечето социологически агенции, вещаещи обратното. Развитието на тази сюжетна линия ще е успоредно на подготовката за евроизборите и на местния вот, които са основните акценти на идващата 2019 г. И ако евроизборите ще бъдат задвижени отново предимно от лични амбиции, то местният вот ще премери силите съвсем реално. Интригата ГЕРБ да загуби столичното кметство звучи вече не като интрига, а като напълно реална перспектива. Кметуването на Фандъкова натрупа огромни негативи заради нескопосаните ремонти. По тази причина кмет от друга политическа сила или дори независим би имал големи шансове.
Снимка: Серей Антонов
Категории Анализ, Мнения
