Подкрепата за популистките партии в Европа се е увеличила повече от три пъти през последните 20 години. Това са изводите от изследване на лондонското издание „Гардиън“, проведено в сътрудничество с повече от 30 известни политолози от Европа и извън нея. 11 държави се управляват или имат лидери популисти на достатъчно високо ниво.
Анализът обхваща 31 европейски държави и описва стабилния възход в подкрепата за европейски популистки партии, особено за десни такива, при представянето им на национални избори в продължение на две десетилетия, коментира „Гардиън“.
В България делът на гласовете за популисти рязко се увеличава през 2001 г., когато Национално движение „Симеон Втори“ спечели 42.74% броени месеци след основаването си. На същите избори само заради името на бившия монарх се появиха две формации, които в крайна сметка събраха още четвърт милион гласа, но и така отнеха възможността на Симеон Сакскобургготски да има мнозинство в парламента. Едната от тях – Коалиция „Симеон II“, премина прага за разпределяне на депутатите (с 3.44% от гласовете), а втората – Национално обединение за цар Симеон Втори, бе с 1.7%, или най-добър резултат за останалите извън 4-процентния праг за влизане в парламента.
През 2001 г. България реално постига най-високият в разглежданите европейски страни резултат на партии, определяни като популистки. На следващата година се наблюдава успоредно увеличение на одобрението за популисти в още няколко държави. След известен спад възход в България отново има през 2009 г., след което намаление не се наблюдава в следващите вече почти 10 години.
Според проучването популизмът изживява постоянен възход поне от 1998 г. насам и популистките партии са били като цяло маргинална сила и са получавали едва 7% от гласовете на континента. На най-скорошните национални избори обаче един от всеки четири гласа е бил за популистка партия.
През 1998 г. само две малки европейски страни – Швейцария и Словакия – са имали популисти в правителствата си, две десетилетия по-късно още девет имат такива представители, а европейците, гласуващи за популистки партии на национални избори, са се увеличили от 7 до над 25 на сто през разглеждания период. Броят на хората, управлявани от правителство с поне един популист в кабинета, се е увеличил от 12.5 милиона до 170 милиона, като причините са различни – от рецесията и миграцията до социалните медии и глобализацията.
„Не толкова отдавна популизмът бе феномен от политическата периферия“, коментира Матейс Рудейн, ръководител на проекта и политически социолог от Университета в Амстердам. Според анализатори от левия сектор това явление защитава обикновения човек от частните интереси и следователно е жизненоважна сила във всяка демокрация. Критиците му обаче са на мнение, че популистите на власт често подкопават демократичните норми, било то като отслабват медиите и съдебната система или като погазват правата на малцинствата.
Популистките партии се радваха на успех в Норвегия, Швейцария и Италия през 90-те години, но едва след началото на настоящия век популистките идеи и депутати започнаха да се разпространяват от Холандия през Франция и Унгария до Полша.
Антисистемният популизъм започна да се разраства особено силно след финансовата криза през 2008 г. и бежанската вълна през 2015 г. На последователни избори в Гърция обявилата се срещу икономиите крайно лява коалиция „Сириза“ спечели 27% и 36%, а Марин льо Пен стана вторият член на семейството си, достигнал балотаж на президентските избори във Франция.
Антиимигрантската „Алтернатива за Германия“ стана първата крайнодясна партия от Втората световна война досега, успяла да влезе във всички германски провинциални парламенти и разполага с повече от 90 места в Бундестага. В Италия крайнодясната „Лига“ и лявото Движение „Пет звезди“ спечелиха заедно почти 50% от гласовете. „Фидес“ се завърна в Унгария с 48%, а крайнодясната „Шведски демократи“ достигна 17.5 на сто.
Проучването показва, че левите популисти с троцкистки идеи, които в Европа са далеч не толкова успешни, колкото консерваторите, са започнали да увеличават подкрепата си на национални избори, като пример за това са „Подемос“ в Испания и „Непокорна Франция“.
На основата на тези данни е съставен списък на партиите, които може да бъдат категоризирани като популистки, крайнодесни, крайнолеви и евроскептични, като са използвани научни определения за това категоризиране.
За да бъде проследен успехът на популистките партии в Европа, анализаторите са работили с политолози, за да изследват стотици политически партии и да решат дали те са били популистки на различни етапи през последните 20 години.
