Руската компания „Газпром“ вече е направила своя избор на трасе за доставките на газ за Източна и Централна Европа от газопровода „Турски поток“. От 2020 г. „Газпром“ започва доставки на природен газ за България и Сърбия, а от 20121 и за Унгария, през „Турски поток“ и компаниите за пренос в страните вече организират търгове за запазване на обеми по маршрута. Това твърди руското икономическо издание „Комерсант“.
Според изданието това ще позволи на „Газпром“ да се откаже от транзита на газ през Украйна от 2022 г. „Всъщност това е маршрутът „Южен поток“, който в ЕС замръзна през 2014 г. под натиска на САЩ. Сега е трудно да се открие недостатък на проекта, подходът на „Газпром“ напълно съответства на законодателството на ЕС“, коментира „Комерсант“.
Според руското икономическо издание газопреносните компании в избраните по трасето страни вече предлагат на участниците на пазара да си запазят бъдещи обеми и след приключването на тези аукциони ще трябва да построят инфраструктура, а да им ги доставят в договорения срок.
В България разширяването на транзитните мощности ще струва 1.63 млрд. долара, изчисляват от изданието. „Комерсант“ допълва, че ще се строи нов газопровод на българска територия с дължина почти 500 км и ще се използва част от съществуващата мрежа за пренос не от Украйна към Турция, а в обратната посока.
От турската граница газът трябва да се движи на север до станция „Нова Провадия“, която тепърва ще се изгражда. Нова станция „Расово“ за поддържане на налягането ще има и до границата със Сърбия, където газопроводът ще влиза в Сърбия в района на Зайчар. Това е почти повторение на маршрута на „Южен поток“, от който Русия се отказа пред 2014 г., обяснява „Комерсант“.
Според руското издание „Булгартрансгаз“ ще обяви през декември аукцион за запазване на бъдещи обеми на входа на системата от Турция и на излизането към Сърбия. Плановете били на входа от Турция от 1 януари 2020 г. за срок от 20 години да се запазят общо 15.8 млрд. куб м газ годишно. Тточно толкова – 15.75 млрд. куб. м. – е капацитетът на втората тръба на „Турски поток“. На изхода към Сърбия щели да бъдат предложени 4 млрд. куб. м, които година по-късно – от 1 януари 2021 г., трябвало да достигнат 11 млрд. куб. м.
„Комерсант“ не коментира какво ще прави българската държавна компания през 2020 г. с въпросните 11 млрд. куб. м природен газ, при положение, че потреблението в България е много по-малко. В момента малко над 80% от целия транзит е от Русия към Турция по Трансбалканския газопровод, пише българското издание „Дневник“. Става дума за около 13 млрд. куб.м. годишно.
Според „Комерсант“ операторите на Унгария, Словакия и Австрия в края на октомври вече са провели търгова за резервиране на нови мощности от октомври 2022 г. за седем години. При процедурите е резервиран обем от 4.3 милиарда кубически метра на входа на системата на Словакия от Унгария, което би трябвало да увеличи възможността за газов трансфер между страните до 5 милиарда кубически метра годишно. На входа на системата на Австрия от Словакия е резервиран капацитет в размер на 3.8 милиарда кубически метра годишно. Процедурите в рамките на търговете все още не са напълно завършени, това трябва да стане до март 2019 г. Според източници на „Комерсант“ от пазара „Газпром“ ще резервира всички предложени мощности. От газовия монополист са отказали да коментират. Руското издание напомня, че през 2017 г. „Газпром“ е използвала същата процедура за резервиране на капацитета за продължаване на газопровода „Северен поток-2“ в Германия, Чехия и Словакия.
По този начин Газпром ще пусне в експлоатация и двете нишки от „Турския поток“ още от 2020 г.
Втората линия, предназначена за доставки на Балканите, обаче ще бъде заредена до 2020 г. само частично – за доставки до България, Гърция и Сърбия. Тя ще достигне пълната си натовареност през 2022 г. Не е съвсем ясно как точно ще се доставят до Гърция. Има вероятност газ да се доставя там през България, но това означава обиколка при транспортирането. Според източници на „Комерсант“ е възможно „Газпром“ да извърши суап с газ от Азербайджан, който ще дойде в Гърция през 2020 г. чрез газопровода „ТАП“.
Румъния вече осигурява от собствен добив около 85% от консумацията и в следващите години този дял ще нараства. Страната строи газова връзка от Гюргево на българската граница до Унгария, но плановете на „Газпром“ не я включват, защото компанията предпочита Сърбия, където контролира газопреносната мрежа. Македонският пазар, за който в момента пренася България, е твърде малък – около 250 млн. куб. м годишно, които при най-оптимистичен сценарий може да достигнат 1 млрд. куб. м.
Както „Газпром“, така и представители на руските власти, начело с президента Владимир Путин, досега отказват да кажат точно как ще се движи природният газ от „Турският поток“ в Европа. Освен маршрута през България „Газпром“ разглеждаше и възможността за транспортиране през Гърция и по-нататък в Южна Италия. Източници на „Комерсант“ отбелязват, че Кремъл си спомня тъжния опит със спирането на „Южен поток“ и поради това искат да отложат обявяването на реалния маршрут за данамалят риска от външен натиск върху транзитните държави.