Депутатите единодушно подкрепиха на първо четене идеята да се облекчат частните колекционери в легализацията на притежаваните от тях културни ценности. Със 109 гласа „за“ Народното събрание одобри на първо четене промени в закона за културното наследство, според които вече освен държавните и регионални музеи, идентификация на културните ценности и издаването на съответните законови удостоверения за тях ще могат да правят също и частните музеи.
Проектът беше приет без дебати, само Станислав Станилов от „Обединени патриоти“ коментира, че е добре между първо и второ четене депутатите да се съобразят със забележките на министерството на културата по някои от внесените изменения.
„Години наред колекционерите бяха възприемани като врагове… Престъплението е между иманяря и земята, земята е изключителна държавна собственост, те я ровят…“, заяви бившият министър на културата, а сега председател на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов. И посочи, че престъплението е, когато иманярите не регистрират и крият намереното.
Рашидов постави сериозно разграничение между това и колекционерите, които той нарече „добросъвестни купувачи“. И заяви, че България е влязла в „Параграф 22“ в отношението си към колекционерите. „Сега правим добра крачка – да легализираме колекциите. Иначе поощряваме каналите за износ, които съществуват, няма какво да се правим, че ги няма“, обяви Рашидов. И благодари на народните представители, че ще дадат възможност за легитимация на културни ценности, които се обгрижват от собствениците им.
Според закона собствениците на колекции и ценни вещи трябваше да поискат тяхната идентификация и регистрация до април 2010 г. Това е направено за 107 колекции, но към края на 2016 г. по данни на Министерството на културата с окончателен акт са регистрирани само 17, отбелязват вносителите на промените, които са от всички парламентарни групи начело с председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ.
След приемане на поправките собствениците на колекциите ще могат да поискат пренасочване на заявлението им към музеи, „притежаващи експертен потенциал“ и съответстващи на тематичния обхват на колекцията. Това ще може да се прави и към частни музеи, а не само държавни и регионални. Законопроектът не дава отговор и няма текст как се процедира, ако собственикът на ценността има и свой собствен частен музей. Или как се избягва конфликт на интереси, легализиране на антики на свързани лица, близки или приятели.
Промените предлагат да отпадне и разпоредбата, която изисква да не се издават удостоверения или заповеди за легализиране на културните ценности, ако има данни да се предположи, че вещите – обект на идентификация, са незаконно придобити. В тези случаи законът разпореждаше директорите на музеи или министърът на културата да уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
Ведомството държи да се запази възможността директорите на музеи и министъра да могат да откажат издаването на удостоверение на културните ценности, ако имат данни, че те са придобити незаконно.
На снимката: Един от експонатите от колекцията на Васил Божков – златен тракийски венец
