Докато в последните седмици наблюдавахме отблизо масираните акции на прокуратурата с арести „на кило“, но с малка вероятност за ефективни присъди, наблюдателите от Европейската комисия дадоха една обтекаема и годна за различни тълкувания оценка в доклада си за България. Тази оценка се отнасяла за „техническите параметри“ на „съдебната реформа“. В 18-ия си пореден доклад Еврокомисията установи напредък и похвали една от най-нереформираните системи, без да е получила какъвто и да е резултат от напредъка.
„Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен“, пише в заключението на доклада.
От шестте показателя, по които държавата е наблюдавана заради проблема с върховенството на закона, Брюксел е решил да прекрати временно контрола по три – за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност. Показни убийства, сред които бяха данъчен шеф и виден бизнесмен, които не бяха разкрити, очевидно не са се отразили на оценката. Злобен и назидателен арест с елементи на екшън на кмета на „Младост“ и нейния заместник също са останали извън полето на наблюдение.
Но особено безпокойство буди констатацията, че е прекратен мониторингът за независимостта на съдебната власт.
Няма начин европейските наблюдатели да не виждат недействащите механизми на безконтролната власт на прокуратурата. Понятия като „безконтролност“ и „независимост“ на съдебната власт, и по-конкретно на прокуратурата, станаха взаимозаменяеми. Няма начин да не са забелязали и още един „технически“ параметър на системата – вместо взаимен контрол останалите две власти си разменят „услуги“ и фактически размазват границите между автономията на всяка от тях. Така изглежда от страна на българския наблюдател, който освен да наблюдава и да псува, няма други „механизми“ за въздействие. Той обаче е и потърпевш от всичко, което се случва още от зората на демокрацията и сбърканата конституция в частта за мястото на прокуратурата. Доказателството за това са неизменните поразии, които различни по манталитет, възгледи, пристрастия, намерения, връзки и партийни пристрастия главни прокурори успяха да направят по време на безкрайните си 9-годишни мандати.Формалното проследяване в доклада на различни „случаи“ е лишено и от някакъв анализ на причините за нефункционирането на системата. Изпълнението на 17-те препоръки, които се съдържаха в доклада на комисията от 2017 г., е следният: 2 препоръки са изпълнени, 6 препоръки са почти изпълнени, а по 9 е отчетен „значителен напредък“.
Тоест излиза, че оценките за съдебната ни система са „на две скорости“ – една официална, за да не се маргинализира съвсем слабия ученик, и една завоалирана, в която Еврокомисията предлага „механизмът за сътрудничество и проверка“ да се замени със словосъчетанието „постоянен механизъм за надзор“. Може и да има „технически“ разлики, но по същество е едно и също. Дори след една година да приключи мониторингът на ЕК, продължил десетилетие, то Европейският парламент ще подложи на гласуване проект за резолюция, в който да се въведе нов и много по-широкообхватен инструмент. Друг е въпросът дали в проекта ще бъдат предвидени някакви санкции или те ще са само морални, което едва ли ще стресне нашите магистрати.
Положителните оценки обаче някак не се връзват с констатации от рода: „И накрая ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.“ Точка. Това е всъщност оценка функционира ли или не функционира дадена машина. Върви ли автомобилът или не върви, независимо дали повечето от параметрите му да са в изправност.
В доклада също така има текст, който изразява обосновани съмнения относно висшите магистрати: „Чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия“.
Под линия е обяснено, че „липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г. („Колеви срещу България“), по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа“.
Е да де. Ами то без тези „ефективни механизми“ за носене на отговорност системата просто не може да работи.
И за да ни разберат и най-младите в тази държава, които не помнят раните от прехода, ще цитираме бележка на Георги Василев във фейсбук по повод един анализ за трагично сбърканата архитектура на българската държавност:
„Всеки програмист знае, че един малък бъг в една програма, пък била тя и от хиляди редове програмен код, може да я корумпира радикално.
Така и програмистите на българския конституционен алгоритъм съвсем съзнателно допуснаха този малък бъг, оставяйки институцията Главен прокурор безконтролна.
Ако Оруел станеше сега свидетел на тази безумна от демократична гледна точка ситуация, представям си какво би възкликнал: който владее Главния прокурор, владее цялата политическа система.“
