Покойният Николай Хайтов обичаше да казва: „Едно е да искаш, друго – да можеш, трето и четвърто – да го направиш”.
Перифразирам го по адрес на президента, защото държавният глава е в центъра на общественото внимание напоследък със своите изказвания, особено с обръщението си по повод на 10-и ноември.
Обръщението съдържа безспорни истини и мнозина припознаха тезите в него като свой изстрадан опит. Но какво от това? Какво всъщност ни беше предложено? Може би само да се ядосаме. Вероятно в президентската институция смятат, че не сме.
Други са очакванията към държавния глава. Не просто да формулира в най-общ план всеизвестни проблеми, а да посочва пътища за решаването им.
Прост пример: „Свободата на словото е спомен от миналото“. Е, и? Ние това си го знаем прекрасно, но тази констатация не върши работа. Публични факти са механизмите на финансиране, чрез които медиите стават слуги на управляващите. Президентът или не иска, или просто не може по някакви си причини да бръкне по-дълбоко в проблема и да посочи решение.
Още един пример: „Лобизмът и корупцията пронизват цялата система на държавно управление и го правят арогантно, без страх от санкция“. Но кой, ако не държавният глава, би могъл да задейства лостове срещу тази тенденция?
Мнозина ще кажат, че правомощията на президента са малко и той не може да направи кой знае какво. Това просто не е вярно. Президентът може доста неща да направи, стига да иска.
Например, да се срещне с главния прокурор в момент, когато в обществото има съмнения за ефективността от работата му. Да вземе отношение по фрапиращи случаи като окованата във вериги кметица на „Младост“ Десислава Иванчева. Да поиска санкции за бойкотираните заседания на КСНС, за да работи ефективно този предвиден в Конституцията механизъм. Да се обяви остро срещу конкретни действия или бездействия на правителството, водещи до ущърб на обществените интереси. Нищо не пречи на държавния глава да настоява за едно или друго политическо решение. Правомощията му не го ограничават и да инициира искане за международна помощ в битката с мафията. Даже би било логично, щом има данни за срастване на организираната престъпност с властта.
Говоренето съвсем не е достатъчно, когато в теб са фокусирани надежди за промяна. Още повече, ако с говоренето си подхранваш такива надежди, а не правиш нищо конкретно за реализацията им.
А когато човек създава напразни надежди, олеква.
Рано или късно.
