Вестник „Стандарт“ престава да излиза всеки ден на хартия и ще се печата само веднъж в седмицата. Изданието ще продължи да публикува новини онлайн.
Спирането на „Стандарт“ като всекидневник е огласено в редакционна статия в днешния брой, който е последният на изданието в досегашния му вид. Публикация има и на сайта му. В нея от екипа уточняват, че вестникът с 26-годишна история ще съсредоточи усилията си като онлайн издание, което ще работи 24 часа в денонощието.
В текста се прави опит редакционната политика на „Стандарт“ да бъде откроена, като се правят намеци за похватите в други издания.
Не става с флашки
„Ние също сме грешни, че понякога сме били боязливи и дори милозливи към силните на деня. Но при нас флашки по куриер никога не са ставали заглавия на първа страница. Не сме разбивали човешки съдби след команди по телефона. И не сме фабрикували партийни книжки. Нито пък сме съчинявали биографии на първите хора като жития на светци“, се казва в текста.
Той продължава с проблемите около финансирането на изданието.
„Колкото и трудни, и гладни да бяха последните 8 месеца, ние се гордеем с тях. Защото запазихме достойнството си на независима медия. Звучи твърде помпозно, но е вярно. Не сме взели нито една стотинка държавни пари, нито едно евро от европейските субсидии. Не сме си и помисляли за грантове“, пишат от „Стандарт“.
„Но както е казал народът – няма ненаказано добро. На мода са кресливите и услужливите. Затова благодарим на приятелите, които бяха с нас в добро и в лошо. И сме сигурни, че те ще ни подкрепят и по новия път. Ако някой ви каже, че днес и утре в България печатно издание може да оцелее на пазарен принцип, това е виц. Цените на хартията и отношението на държавата към печатните издания правят тази мисия невъзможна. Всеки от властта, а и не само, роптае срещу незавидното 111-то място на България по свобода на словото. Но десетилетия наред никой не си мръдна пръста да даде равен шанс на вестниците и телевизиите по отношение на прякото договаряне за европейските медийни пари. Нито се трогна от 80-процентния скок на хартията. И, ако скоро България стане първата държава в Европа без печатни медии, вината най-малко ще е на журналистите“, обясняват от редакцията.
От изданието твърдят и че спират, тъй като не са медия на хранилка.
Не може без хранилка
„На хейтърите, които още тази сутрин ще възкликнат с облекчение: „Стандарт“ издъхна, ще кажем, че не се възнасяме. Напротив – възкръсваме в нета. Спокойно, не се правим на велики. Признаваме, че избрахме този ход, защото искаме да се запазим като истинска медия. А в момента у нас това е непостижимо за печатно издание, което не е на хранилка. Както казва народът – който плаща, той поръчва музиката. „Стандарт“ беше първият вестник, в който журналистите станаха и негови собственици. Взехме акциите през февруари, но за съжаление заедно със задълженията. Свободата струва скъпо! И това не е клише – изпитахме го на гърба си. Последните 8 месеца бяха най-трудните в живота ни, а повярвайте – за хора врели и кипели над 25 години в професията, сме видели и две, и двеста“, се казва още в позицията на редакционния екип.
В позицията на вестника се появява и директна критика, че всекидневниците, които излизат на пазара, са зависими от силните на деня.
„Не искаме в името на дотацията никога да ни се налага в деня на най-зловещата катастрофа в България – край Своге, да излизаме с водещ материал за бутната триколка, понеже там е замесен важен роднина. Не искаме да си слагаме грях на съвестта и да пишем, че убитата Виктория Маринова не е никаква журналистка. Не искаме заради гарантиран грант през нас да се пускат компромати, които свалят министри още преди да са назначени“, пише в текста.
Колегиално стискаме палци на другите всекидневници да оцелеят, но достойно – за честта на гилдията. Обещаваме им обаче, че оставаме сериозна конкуренция. Защото никой не е преживял тази голгота, през която минахме ние. А както се знае – това, което не ни убива, ни прави по-силни. Затова ние повече от всякога сме сигурни, че и сега ще успеем. И ще бъдем „Стандарт“-ът!“
Проблемите във финансирането на „Стандарт“ не са от днес. Дълго време вестникът беше издаван от адвокат Тодор Батков. Силният човек в изданието обаче в последните години е главният редактор Славка Бозукова. Политиката на изданието му в повечето случаи винаги е съвпадала с тази на ДПС депутата Делян Пеевски.
Кой издава „Стандарт“
Малко под 35% от дружеството издател „Стандарт нюз“ до скоро се държеше от компанията „ГМ Прес“. Това дружество е вече е обявено в несъстоятелност, защото не може (или не иска) да връща задълженията си към „Булит 2007“. „Булит 2007“ е дружество, кредитирано от КТБ, което на свой ред е прехвърляло парите към „ГМ Прес“, с които пък се е издържал „Стандарт“. От разпространени в медиите и неотречени от никого договори между „Булит 2007“ и „ГМ Прес“ в периода 2011 – 2012 г. към бившето дружество собственик в „Стандарт“ са заминали поне 6.5 млн. евро.
През 2014 г. мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев и ДПС депутатът Делян Пеевски влизат в остър конфликт, а „Стандарт“ става арена на серия „разследвания“, които напълно съвпадат с линията на Пеевски. „Булит 2007“ прави опит да си поиска обратно парите от „ГМ Прес“. Но издателят на „Стандарт“ очевидно няма такива планове. „Булит 2007“ завежда дело с искане за обявяване в несъстоятелност на своя контрагент. Следва бясно напускане на борда на директорите на „ГМ Прес“.
Препис от акционерната книга на „Стандарт нюз“ показва, че акциите на „ГМ Прес“ са джиросани на „Пресгрупа утро“ през юли 2014 г. Доколко това е вярно и дали е антидатирано вписване, е трудно да се установи. „Пресгрупа утро“ официално влиза в борда на директорите на „Стандарт нюз“ чак през октомври 2017 г., когато се прави цяла поредица вписвания.
Справка в Търговския регистър показва, че издателят на „Стандарт“ не е публикувал свой отчет за 2012, 2013, 2014, 2015 г. В този период не е провеждано и общо събрание на акционерите. По тази причина и не е ясно кой е бил собственик на дружеството в този период.
Промените в книгата на акционерите от октомври 2017 г. са добра основа задълженията на „ГМ Прес“ към КТБ никога да не бъдат покрити. Собствеността в издателите на „Стандарт“ и групата БЛИЦ – Шоу са единствените активи, които синдикът на „ГМ Прес“ можеше да осребри. И двата вече са загубени.
