„В преговорите ще бъдете в далеч по-силна позиция, ако предложите на отсрещната страна нещо, което не може да намери другаде“.
Това е един от триковете за успешни преговори, които президентът на САЩ Доналд Тръмп дава в публикуваната си през 1987 г. книга The Art of the Deal. Книгата се превръща в един от бестселърите в САЩ. А очевидно има и своите читатели у нас.
Само преди дни в силата на това да получиш предложение, което да не можеш да немриш другаде, се убеди финансовият министър Владислав Горанов. Ден след като Министерството на финансите публикува на сайта си предложението за държавен бюджет Горанов се озова на среща с главния прокурор Сотир Цацаров. За нея се разбра от лаконично съобщение на сайта на прокуратурата. Според него в Съдебната палата се е провела работна среща между главния прокурор Сотир Цацаров и министъра на финансите Владислав Горанов. Предмет на работното обсъждане бил проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. в частта му относно бюджета на съдебната власт.
„От страна на министъра на финансите бе изразена готовност за частично сближаване на позициите по отношение на предвидените средства за осигуряване на разходите на органите на съдебната власт. Г-н Владислав Горанов заяви, че ще представи на предстоящото заседание на правителството актуализирани параметри на бюджета за 2019 г., различни от предложените от МС в проекта и по – близки до тези, предложени от ВСС“, разбираме от съобщението.
За какво става дума?
В проекта за бюджет, предложен от МФ имаше разлика от около 100 млн. лв. спрямо одобрения от Висшия съдебен съвет (ВСС) бюджет на съдебната власт. Последва негативно становище от ВСС и също негативни коментари от работещите в съдебната система. Съвсем видно стана, че има нужда от преговори. Или пазарене. Както предпочитате.
И в ролята на главен преговарящ от страна на съдебната власт влезе главният прокурор.
С какъв мадат обаче Цацаров се срещна с Горанов? При това не в Министерството на финансите, а в сгрдата на Съдебната палата. Мястото на срещата е важно, защото в едни преговори всички детайли са важни. Мандатът е неясен. Нито от прокуратурата, нито от МФ счетоха за нужно да уточняват това.
За да бъде разбран абсурда на ситуацията трябва да се познава механизма на приемане на бюджета на съдебната валст. Той е доста добре описан в анализ на Института за пазарна икономика от 2015 г. „Органите на съдебната власт (съдилища, Прокуратура, Инспекторат, Национален институт на правосъдието) изпращат своите проектобюджети на комисия „Бюджет и финанси“ във ВСС. Тази комисия изготвя проектобюджет на цялата съдебна власт и го връчва на министъра на правосъдието, който го внася обратно във ВСС. ВСС обсъжда и внася проектобюджета в Народното събрание със съответните мотиви и обосновка. В целия този процес не се наблюдава участието на граждани, граждански организации или магистратски организации“, пише в анализа.
От сайта на ВСС става ясно, че на 13 септември 2018 г. пленумът на съдебния съвет единодушно с 19 гласа „за“ е приел внесения от министъра на правосъдието проектобюджет на съдебната власт за 2019 г. с доклад и приложенията към него, които ще бъдат внесени в Министерство на финансите и Министерски съвет за включване в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
„Пленумът на Висшия съдебен съвет възложи мандат на представляващия ВСС, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, и главния прокурор на Република България да проведат срещи и консултации с компетентните органи във връзка с проекта на бюджет на съдебната власт за 2019 г.“, се казва още в съобщението на ВСС.
Нито представляващият ВСС Боян Магдалинчев, нито председателите на ВКС и ВАС обаче са се възползвали от мандата си да проведат „срещи и консултации“.
От тази възможност се е възползвал обаче главният пркурор, който, както става ясно от съобщението на прокуратурата, е говорил с финансовия министър от името на цялата съдебна власт.
Ефективният преговарящ
Трябва да се признае, че ефективността на Цацаров е добра. (Виж таблицата) В крайна сметка бюджетът на съдебната власт през 2019 г. ще се увеличи до 705 млн. лв. спрямо 592 млн. лв. за 2018 г. Увеличението е с 40 млн. лв. спрямо предложеното за 2019 г. от финансовия министър Горанов.
Най-доволни ще трябва да са къдровиците на съдебната система. Бюджетът на ВСС се увеличава с близо 60% до 51 млн. лв., спрямо 32 млн. лв. през 2018 г. Най-слабо положителната разллика пък ще усетят във ВКС, където бюджетът расте с 13%.
Не за първи път главният прокурор влиза в ролята на преговарящ. Един от големите скандали с участието на Цацров е срещата му с бизнесмена Сашо Дончев, станала с посредничеството на Георги Гергов. Среща, която и до днес главният прокурор отказва да обясни в какво качество е провел. Среща, на която Дончев твърди, че е бил посъветван от главния прокурор да не се занимава с издаването на критичния към управлението в. „Сега“.
Така фигурата на главния прокурор трайно се очертава като „медиаторска“. Най-вероятно Цацаров има нещо, „което не може да намерите другаде“. Въпросът е това, което той има и не може да се намери на друго място доколко съвпада с конституционните му правомощия.
