Всеволод Чернозуб
независим политолог, Вилнюс
„Новая газета“
Има само една единствена разумна реакция на „колумбайна“* в Керч: абсолютно игнориране. Всички подобни „стрелбища“ са финалното действие за самоизразяване на психотизирани и невротизирани младежи. Подобни явления са съществували винаги и едно от тях е изучено брилянтно през втората половина на ХХ век след вълна от самоубийства на тийнейджъри.
През 1970г. социолозите Дейвид Филипс и Линди Карстенсън описват т.нар. „ефекта Вертер“. Учените се запознават със статистиката за самоубийствата в САЩ и репортажите за тях в медиите. И, както вече се досещате, разкриват линейна корелация – в рамките на няколко дни след вълна от медийни публикации с всички подробности на едно самоубийство, следват още няколко. Филипс и Карстенсън изучават данните за 15 години и откриват същите корелации.
Възприемането на трагедията като информационен повод за подробно отразяване гарантира към обичайната статистика да се прибавят десетки допълнителни самоубийства.
В зоната с най-висок риск са тийнейджърите. Те са най-емоционално нестабилни и с поведение, зависимо от външни обстоятелства. През 80-те години с нови материали съществуването на „ефекта Вертер“ се потвърждава в Германия и Австрия. Оттогава къде официално, къде като неофициална практика съществува забрана да се огласяват самоубийствата. И на Запад изблиците на истерични самоубийства почти не се случват.
Керченски колумбайн? Масовото убийство в Крим – 18-годишният студент в керченската политехника Владислав Росляков открива стрелба по ученици, хвърля взривно устройство и се самоубива.
При „ефекта Вертер“ е важно асоциирането на зрителя с жертвата. Ако младежите са възприемчиви като цяло, то останалите се идентифицират с тези жертви на трагедии, които представляват тяхната група.
Самоубилият се пенсионер отключва вълна от пенсионери самоубийци, самотната майка – самотни майки, безработният – безработни.
Що се отнася до всекидневните неща, ясно ни е, че поведението на хората се определя от модата. Айфони, панталони с висока талия, електрически скутери, интонацията и жестикулацията от любимия сериал, коктейл Молотов по време на акция на превъзбудени студенти – всичко, от смешното и безобидното до мрачните и смъртоносни практики, е мода. Желанието да се привлече вниманието на всяка цена – е същото преклонение пред модата.
„Учителката поиска да затвори вратата и я застреляха.“ Свидетелство на очевидец на масовото убийство в политехниката в Керч.
Ако си спомняте, през лятото имаше един инцидент по време на световното по футбол. На финала Pussy Riot изскочиха на терена, но по телевизията никой не ги видя – нито в Русия, нито в света. Защо?
Официално ФИФА се бори с медиатизацията на тези „дефилета“ по терените. По едно време те стават суперпопулярни. Някой редовно ще прибяга с изписани по тялото съобщения към любимата, някой редовно ще излезе да се разправя с играч, друг ще се опита да се задържи на терена колкото се може по-дълго, наслаждавайки се на всяка секунда слава.
Притичванията по терена в края на краищата започват да се използват в рекламата на много корпорации. В Австралия на терена изскача гол фен с реклама на мобилния оператор Водафон. В Англия малко по-облечен младеж с шал и маратонки Найк тича от врата до врата, имитира стрийптийз, като се държи за ъгловия флаг, крие се по трибуните и отново скача на терена.
Футболните специалисти поръчват експертиза, проучват въпроса и намират единственото възможно решение – да не се отразяват всички подобни случаи.
Изпълненията на феновете са част от шоуто и субкултурата, но цената надхвърля всички бонуси. За медиите шутовщините, колумбайните и прочие ексцесии са отличен шанс да увеличиш лайковете, преглежданията и да се задържи вниманието на преситения с информация потребител. Докато „цената“, ако е възможно да се употреби подобен израз, когато се говори за живота на деца, изцяло и напълно се поема от обществото. Уви, повечето руски медии са така потиснати от държавния контрол и цензура, че за доброволно отказване от такива теми не може и да се мисли. Така че ни чакат нови трагедии и нови безсмислени и безсилни полицейски мерки.
*Колумбайн (англ. Columbine High School, Колумбайн) — става нарицателно заради масовия разстрел на ученици от двама бивши възпитаници на същото училище на 20 април 1999 (110-ата годишнина от рождението на Хитлер) в градчето Литълтън, щата Колорадо
Превод: Рени Нешкова
