За какво плаче Сидеров или как „Златният телец“ стана българска реалност
Понякога изглежда, че българската действителност е създадена от класиците Иля Илф и Евгени Петров. Политиката ни все повече наподобява „Златния телец”, а тримата синове на лейтенант Шмид образуваха коалиция, с която усърдно забавляват публиката. Междувременно на правителствено ниво милиони от обществения ресурс се преразпределят в откровено частна полза.
Въплътени в нашата действителност, тримата герои на Илф и Петров, които в романа претендират да са синове на лейтенант Шмид, работят по същата схема. Остап Бендер все не успява да изнуди съветския милионер Корейко, но в нашата действителност той успешно би могъл да бъде министър. Шура Балаганов с вещина изкупува рога и копита, а безподобният Паниковски – е, него всички го знаят: все е онеправдан, все го бият несправедливо, все пари проси и току изпада в паника.
Тази иначе изящна троица у нас работи под патриотично прикритие. Нейните дела, колкото и да са спорни (или смешни) се водят държавна политика. И ни представят пред света в светлина, която няма как да е положителна.
Патриотичната коалиция може да изглежда наистина като излязла от „Златния телец“, но е напълно реална и от нейните действия зависят сума неща в българската държава – правителствени и парламентарни решения с лесно измерими резултати. Или лесно видима липса на резултати.
Поредните скандали между нейните съставни лидери не са просто част от развлекателната функция на българската политика. Те са сигнал за поне три важни неща:
– Обединени патриоти се разпадат;
– Сидеров прави чисто нова коалиция с Борисов;
– поради претопяването на патриотите в други формации се освобождава поле за нова патриотична партия.
Разпадът е в ход от доста време и сигурно е въпрос на седмици да се превърне в официален развод, след като НФСБ поиска оставката на Сидеров като шеф на парламентарната група. Сидеров обаче предвидливо заздрави прегръдката с Борисов, като взе Бареков за уплътнител. На Паниковски може и да не му отива да е консерватор, но при Сидеров въображението няма граници. „С нами Богъ“ си е консерватизъм отвсякъде, особено в редакцията „С нами Борисовъ“.
НФСБ напомпа мускули покрай вицепремиерството на лидера си и нищо чудно да се пробва самостоятелно в избори. Макар че на базата на антируска реторика, неусетно преминаваща в логорея, могат да намерят съюзници.
Пред ВМРО пък пътищата са много – също като пред преобърнатата кола. Дали с левите или с десните, дали успоредно на Русия или пък перпендикулярно, това са детайли. Напънът да си във властта на всяка цена също си има цена. И тя ще бъде платена.
Не трябва обаче да се заблуждаваме, че с демонтажа на „Обединени патриоти“ ще се приключи с така наречената патриотична линия в българската политика. На резервната скамейка загряват поне още два проекта, а има и два налични извън управлението.
Политико-инженерната мисъл вероятно си дава сметка колко неуспешни са досегашните подобни формации. Главният резултат от тях е, че патриотизмът изгуби основния си смисъл и се ползва само в подигравателен контекст. Не е малко. Лейтенант Шмид, в наше време вероятно генерал, трябва да е доволен. Но ще ни направи огромна услуга, ако си прибере отрочетата там, откъдето ги е извадил. Пожалуйста.