Лицемерието се е институционализирало, а с това и твърдението, че жените са абсолютно равнопоставени
Най-съвършеното в един образ е неговата съвкупност от несъвършенства
Цветовете не могат да бъдат изхабени от словесни мошеници за користни цели
На 17 октомври Валентин Кардамски – Вале открива в Българския културен институт в Лондон втората си самостоятелна изложба. Тя е под наслов „Жените на ХХ век, променили света“ и е под патронажа на президента Радев. Това е втората му изложба с портрети на известни личности след предишната – „Големите на ХХ век“.
Новата експозиция включва 24 портрета на жени, които имат безспорен принос в културата, политиката и спорта. „Студия Трансмедия“ потърси художника за интервю във връзка с втория му творчески проект.
– Защо „Жените на ХХ век“? С какво те са вдъхновяващи за творец като теб?
– Със своята енергия. Време е мъжете да сме честни, да се погледнем в огледалото и да си кажем мъжката, че въпреки признаването на жените, не спираме да доминираме в този свят. Лицемерието се е институционализирало, а с това и твърдението, че жените са абсолютно равнопоставени. Няма такова нещо. Пълни глупости. Особено на нашите географски ширини, жените ги предпочитаме за друго. После се изправяме и казваме, ето те са равни на нас. Даже дрънкащият мачизъм е издигат в култ. Единствената жена в главата на балканския мъж, която има право да е редом до него, е майка му. Сигурен съм, че много ще подскочат от това признание. Време да си го кажем на глас. Да, има и мъже, които го признават. Но не са много.
– Техниката, която използваш, е много новаторска, разкажи ни повече за нея. Често говориш за изчерпан потенциал на четките – така ли е?
– Изхвърлих четките преди години. Убеден съм, че те не могат да дадат вече нищо ново в изкуството в която и да е ръка. Само се преповтарят. И изхабяват творческата енергия на много художници. Използвам строителни инструменти, като мистрии и шпакли, както и кредитни карти, за да строя образите си, а не да ги рисувам. Моят стил е строителен поп-арт. С нанасянето на много боя със замаха на маламашката се получават онези несъвършенства и цветни конфликти, в които се влюбва окото. Най-съвършеното в един образ е неговата съвкупност от несъвършенства. Искам цветовете да воюват в луда битка, за да избягам от реализма и да вляза в истинската емоционалност на всеки свой образ. Защото хората са сбор от много емоции и четката не може да ги пресъздаде.
– С какво новата изложба е по-различна от предишната – портретите на „Големите“, която беше в Народното събрание и предизвика голям интерес?
– Не е моя работа да обяснявам творчеството си. Самото то трябва да говори за себе си. И ако една картина е добра, тя ще разкаже всичко от смисъла да я има, до мотивите ми да бъде пресъздадена. Ако се стигне до там да обяснявам каквото и да за картините си, значи ще е обяснение на един провал.
– Кои значими женски имена включва изложбата в Лондон, успя ли да нарисуваш всички дами, които първоначално беше решил?
– В тази изложба събрах 24 портрета на 24 изключителни жени, които са променили света през последния век. Жени, които са извоювали големи победи и където мъжете не са успели – в политика, изкуство, мода, спорт, вяра и надежда. Сред тях са Кралица Елизабет II, Кралица Йоанна – Българска, Майка Тереза, Индира Ганди, Уитни Хюстън, Мадона, Мария Калас, Фрида Кало, Мая Плисецкая и други. Не успях да нарисувам всички. Толкова време имах. Дано и други художници да почетат големи личности в платната си. Всъщност искам да започне началото на едно СПОМНЯНЕ на Големите личности, които са дали себе си на света. Майка Тереза казва: „Никога няма да се присъединя към движение против войната. Потърсете ме, когато се появи движение за мир”. Моето движение съм го създал. То е в платната ми.
– Какво търсиш, когато рисуваш, какво те води?
– След като думите девалвираха и изгубиха смисъл от много дърдорене аз избрах да говоря с цветове. Те нямат синоними и не могат да бъдат изхабени от словесни мошеници за користни цели. Лъжата може да бъде казана с думи, но не може да бъде облечена с цвят. Тъй че моят разказ е искрен – това ме води.
– Накъде след Лондон, каква ще е следващата изложба?
– Навсякъде. Картините нямат граници, националност и превод. Те са обединяващият свят. Следващата изложба ще опитът ми да пресъздам искрата на Сътворението по Битие. Кална, даже мръсна, но истинска. Моят прочит.