На самотен остров попадат двама корабокрушенци. Единият – грамаден як субект, другият – малко слабо човече. Минало време и веднъж големият рекъл на другаря си:
– То се видя, че единият от нас трябва да изяде другия, иначе и двамата ще пукнем от глад тук съвсем скоро. Обаче ще хвърлим чоп, тъй ще е честно.
– Ама наистина ли ще е честно? – приплакал малкият.
– Абсолютно – рекъл якият. – Избери един от тези два пръста.
Слаботелесният избрал един пръст.
– За съжаление губиш – въздъхнал грамадният.
Този виц описва доста политически ситуации, но особено добре се връзва с референдумите. С повечето в недозрелите демокрации. Затова за швейцарските допитвания тук няма да става дума. Достатъчно е да споменем „референдума“ в Крим и последвалото му анексиране от Русия, както и испанската сага с „допитването“, организирано от сепаратистите на Пучдемон за отделянето на Каталунияот Испания.
Да погледнем най-пресния референдум от неделя – за името на Република Македония. Над 90 процента от излезлите да гласуват казват „да“ за откриване пътя на изстрадалата република по пътя към ЕС и НАТО и откъсването й от орбитите на зависимости и манипулации от коминтерновско време, поддържани яростно до ден днешен от Кремъл и сръбските националисти.
За това колко чувствителна е темата говори и фактът, че във въпроса на допитването не присъства новото име на републиката, обект на договора между Македония и Гърция. Оставено е за подразбиране, за да не припламват излишни страсти по механи и мегдани преди събитието.
Резултатите бяха предизвестени. Референдумът се проведе в условията на очевидна и доказана хибридна война. Пир по време на чума! Идеална ситуация за игри с народа. С един замах да се омаловажат всички дипломатически и политически усилия на този хлъзгав балкански терен. Евтино и ефективно.
Генералният секретар на НАТО Столтенберг и американският министър на отбраната обвиниха Русия, че прилага техниките на хибридната война, за да попречи на Македония да влезе в НАТО. Русия като едрия корабокрушенец отвърна, че няма такова нещо. Двама руски дипломати бяха изгонени от Гърция през лятото (за пръв път) с обвинение, че се опитват да подкопават споразумението за името на Македония и подкупват гръцки чиновници. Руският богатир се обиди и заяви чрез външното си министерство, че това е провокация срещу Русия. И така нататък до пълна девалвация на всички дипломатически ноти, нотации и конотации.
Но тези неща са неизбежни, когато попаднеш на един полуостров заедно с гладен, сърдит и вечно обиден представител.
Тук обаче има нещо извън историко-географските предпоставки. Учените знаят, че ако много неща подкрепят една теория, но само едно й противоречи, то е достатъчно да я опровергае. В македонския референдум това нещо се нарича „избирателни списъци“, защото от тях зависеше дали активността ще прехвърли необходимите 50%+1, за да бъде валиден. В Македония (и у нас също) тези списъци не са актуализирани от доста време, ако не и никога напълно. Отдавна починали хора и напуснали страната продължават да фигурират в тях. Заради тези „мъртви души“ прагът за валидността на референдума беше 900 000 гласа. Според повечето експерти обаче броят на гласоподавателите в момента не надхвърля 1.5 млн. души.
Тези факти бяха неглижирани дори от поддръжници на договора. Кой знае защо се смяташе, че ако много хора участват в референдума, тези разлики между действителни и фалшиви избиратели няма да има особено значение. При 1.5 млн. население? Не е нужно да отбираш нещо от математика, за да се види колко наивно е това.
Раздутите избирателни списъци може би бяха онова дребно нещо, което направи референдума в Македония само за сведение. Даде политически аргументи на противниците на присъединяването към евроатлантическите структури на страната и затвори открехнатата врата към свободния свят. При съвременните технологии обновяването на избирателни листи не е кой знае колко сложно.
И ако слабоватият корабокрушенец не е имал шансове за феърплей, то македонците имаха. Защо политиците пропуснаха някои толкова дребни и решими проблеми, ще си остане тайна.
А можеше ли да не се стига референдум да решава един толкова ключов въпрос за държавата? По принцип можеше и щеше да е разумно, но това отново щеше да е оръжие в ръцете на противниците на договора. Засега референдумите се ползват със славата на истинската пряка демокрация. Истината е, че тя не е нито пряка, нито демокрация. Но това са неща, обрасли с клишета от векове. За разлика от онези отпечатани хартии, наричани избирателни списъци. Остава да дочакаме момента, когато ще се заговори не само за фалшиви новини, но и за фалшиви списъци. Каквито те са всъщност.
