Не мога да приема изразяването на свободно мнение като подривна дейност, още по-малко репресиите, налагани за неговото изразяване
Проф. Вили Лилков е завършил е Физическия факултет на Софийския университет, специалност инженерна физика. Доктор на науките и професор по физика в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Дългогодишен ръководител на катедра „Физика“ в МГУ. Един от основателите на партия Демократи за силна България. Четири мандата общински съветник в Столичен общински съвет и заместник-председател на СОС. Народен представител в 43-то Народно събрание. Женен, с трима сина.
– Проф. Лилков, в книгата „Бивши хора”, на която сте съавтор заедно с Христо Христов, се проследява заличаването на българския елит вследствие на репресиите след 1944 г. Защо тази тема е важна и днес?
– На първо място, заради истината. Има един разказ за живота при комунизма в България, който доминира и се свежда до следното: имахме работа, много произвеждахме, имаше за ядене и бяхме щастливи, народът начело с БКП управляваше, а богатите експлоататори и народните душмани бяха заслужено наказани и отстранени. Това се дължи на подмяната на историята и бруталната пропаганда и лъжите на БКП, които не спират и днес. За целия период на комунистическото управление в България трябва да се пише и говори компетентно, с документи, дори този период трябва да се изучава подробно в училище. Книгата на историята стои винаги отворена, защото интересът към една тема съществува, когато за нея се говори. Ако на младите хора не се разкаже, те, естествено, няма да имат отношение към този период. Както за Холокоста се говори, пише, правят се филми и се почитат неговите жертви, така и за комунизма трябва да се знае истината.
Книгата „Бивши хора“ е посветена на тези, които според БКП след 09.09.1944 г. са истинският класов враг на комунистическата власт. Категорията „бивши хора“ е заимствана от СССР – така болшевиките наричат онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща политици, дипломати, бивши висши държавни служители, индустриалци, банкери, заможни и средно заможни земевладелци, търговци, адвокати със заличени права, хора на изкуство, полицаи, чиновници и интелигенти от Третото царство.
– Обемът на документите, върху които е направено проучването, е впечатляващ. И все пак кои от фактите можете да откроите като почти или напълно непознати досега?
– Заедно с журналиста Христо Христов, с когото сме съавтори на книгата, проучихме стотици архивни единици от фонда на Комисията по досиетата с повече от хиляда секретни документа, в които е отразена репресивната дейност на ДС. Интересувахме се не от лични дела, а от системата, инструкциите, методите и конкретните планове за действие на ДС, връзката й с БКП и нейната роля в репресиите срещу т.нар. бивши хора. Трябва да заявим ясно, че нищо от действията на ДС не е ставало без изричната санкция на БКП и всъщност БКП ликвидира елита на България, изграждан след Освобождението, и го подмени със собствен комунистически проруски елит, както и че много голяма част от това, което се случва днес в България пряко или косвено е свързано с това изтребление.
Най-жестоки са били репресиите през първите месеци след 9-и, организирани и направлявани от Георги Димитров и Трайчо Костов. До началото на Народния съд през 1945 г. са извършени над 25 хиляди убийства от партизани, комунисти, бивши нелегални, подкрепени активно от хиляди криминални престъпници, пуснати от затворите. Това изтребление на българи надхвърля почти двойно жертвите по време на Априлското въстание и Илинденско – Преображенското въстание. В тези дни прости и бедни хора не са убивани, а хора с образование, уважавани и известни в обществото – свещеници, кметове, секретар-бирници, индустриалци, бакали, журналисти, полицаи, адвокати, фелдшери, лекари, учители. Военните са изпратени на фронта срещу немската армия. Следва Народният съд с ужасяващи и в болшинството недоказани присъди.
Има едно оправдание за тези изстъпления, а то е, че това е отмъщение за годините преди „Девети“, но нека уточним: голяма част от жертвите-комунисти преди 09.09.1944 г. са хора, които са се занимавали с тероризъм, диверсии, показни убийства и грабежи и са били включени във въоръжени бойни групи, подстрекавани и направлявани през цялото време от българи, платени агенти на Коминтерна. След Октомврийската революция през България са минавали голяма част от терористичните канали на СССР и много българи, сред които и криминални лица, са се включвали за пари в тях. От друга страна, БКП е изключително предана на Сталин и много от нейните лидери, преминали през българските затвори за престъпления, по-късно са питомци на марксистко-ленинските школи в СССР, където са обучавани като терористи. По време на обучението те са били с фалшиви самоличности, изготвени от НКВД. Това са хора, въоръжени не само с оръжие, а и с агресивна идеология. Много от действията днес на ислямистите-терористи в Европа са идентични с тези на болшевиките-терористи. Към момента на влизането на Червената армия в България те са имали готови списъци за убиване и са били с чувство за принадлежност не към собствения народ, а към болшевишкото братство на Коминтерна. Всичко това, в комбинация с криминални елементи и прости хора, е страшна стихия. Комунистите привличат на своя страна и част от терористите на ВМРО, които са били изключително опитни в тази дейност. В България има престараване да се следва съветският модел на организация на обществото и не случайно страната ни бе наричана „по-малкия брат на СССР“. Комунистите се гордееха, че в България няма „недоубита буржоазия“, каквато „грешка“ била допусната в други соцдържави.
– Можем ли да кажем, че агентурната база на Държавна сигурност е достатъчно проучена и осветена?
– Ако зададете този въпрос на обикновения читател, отговорът ще бъде „не“ и това е разбираемо, защото разговорът по темата се води фрагментирано, а и много често некомпетентно. Освен това, огромна част от преуспелите във финансово отношение днешни бизнесмени и хора с влияние имат агентурно минало или преки връзки с ДС и ежедневно със скрити механизми се работи върху поддържането на легендата, че всички, които са служили на БКП, по един или друг начин, са достойни граждани. От друга страна, ще бъдете изненадани, колко много информация се е натрупала както по отношение на дейността на ДС и нейните сътрудници, така и по отношение на престъпленията на комунизма. Но медиите не проявяват достатъчен интерес към темата (много от техните собственици и водещи редактори и журналисти се оказаха агенти), а и неизучаването на престъпленията на комунизма в училище допринася много за това общественото мнение да бъде неинформирано и манипулирано.
– Читателят няма как да не забележи някои паралели. Например между семантиката на названията на някои дела за оперативна разработка („Идиоти”, „Мерзавци”, „Дураци”, „Гадове”) и днешни такива („Червеи”, „Гном”, „Будали”). Тази приемственост само семантична ли е или можем да говорим за ренесанс на политическата полиция?
– В случая с имената на обектите на бившата Държавна сигурност те целенасочено са били наричани така, защото така се изразява класовата омраза. В същото време оперативните мероприятия при следенето на класовия враг носят имена на върхове и планини. Подслушването на телефон е мероприятие „Родопи“, контролът на кореспонденцията – „Вихрен“, проследяването – „Пирин“. Агентите доносници са с имена на исторически личности, писатели и художници, явочните квартири симена на цветя и дървета, а разработките на следените лица имат най-отвратителни имена. Дали има приемственост в работата на службите – вероятно има, но я приемам по-скоро като семантична, за другото не ми се мисли!
– Разбита ли е системата за контрол върху интелигенцията след 1989 г. или можем да видим нейни проявления и днес?
– Контрол винаги същестува – и не само върху интелигенцията, и това е работа на службите за сигурност, за да предпазват общността от кризи, но зависи какъв смисъл се влага в контрола и къде са неговите граници. Това всъщност е и един от проблемите на демократичното общество и в този случай гражданското общество трябва да се намесва, когато тези граници се преминават, защото тогава общността е застрашена от диктатура или хаос.
– Вашето лично дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда”. Днешната власт също говори за „инсинуации” и „подривна дейност”. Логично ли е да следват репресии спрямо инакомислещите, макар и не в познатия комунистически вариант?
– Конкретният повод за написване на книгата е личното ми дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС, заведено през 1984 г. с мотиви „противодържавна агитация и пропаганда“ и произход от „семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, враждебно настроени спрямо политиката на БКП“. Така сме били квалифицирани, защото членове от моята фамилия са били изселени, национализирани, лишени от пенсия, от работа, някои са минали през концлагери. Баща ми е контролиран с дело за оперативно наблюдение повече от 20 години по месторабота и в квартала.
По отношение на инсинуациите и подривната дейност, те ще съществуват винаги, но категорично не мога да приема изразяването на свободно мнение като подривна дейност, още по-малко репресиите, налагани за неговото изразяване!
