Нацията като зло

Нацията като зло

 

Вие с кого предпочитате да живеете? Кого искате за съсед? Някой як, космат и неграмотен почитател на Путин и Тошовия соц, който бичи чалга, изхвърля си боклука през прозореца, смуче ракия, млати жена си, псува джендърите, работи бияч и иска за управник генерал с твърда ръка, който да оправи България като изпозастреля едно десет-двадесет хиляди души в някое кокетно стадионче?

Или пък предпочитате за съсед изнежен, възпитан и образован педераст – почитател на либералната демокрация (каква ли е пък тая демокрация, която не е либерална), който не се натрапва, не се напива, държи се прилично и работи върху квантовото преобразуване на слънчевата енергия.

Може би ще изберете втория? Само че първият е чист българин. С него сте от една нация. Пък вторият е примерно занзибарец. Или горен волгаджия. Или канадец. Тогава?

Може пък да изберете първия? Само че той е чист българин, пък вие сте примерно горен волгаджия или еритреец, или канадец. А педерастът, който се занимава с квантовото преобразуване на слънчевата енергия, е ваш сънародник. Тогава ?

Всъщност вие нямате избор. Или ако имате, той е ограничен и трудно постижим. Не сте си избирали къде да се родите, не сте си избирали нация, не сте си избирали сънародници и вероятно не сте си избирали съседи.

Също като в Биг Брадър.

Точно това е нацията. Биг Брадър.

Принудително съжителство, само че без заплащане, а с плащане на данъци.

Дали тези, които ги дават по телевизора, биха останали в къщата на Биг Брадър ако имаха избор? Ако не им плащаха?

Отговорът е по-скоро „да”. Пък за националистите е още по-скоро „да”.

Мнозинството люде биха предпочели затвореното общество. Защото то е посредствено. Мнозинството, не обществото. Посредствено в най-добрия случай. А в повечето случаи тъпо, невежо, злобно, бездарно и завистливо. А когато тъпите, невежите, злобните, бездарните и завистливите съжителстват единствено и само помежду си, те вече не са тъпи, бездарни, невежи и завистливи. Те са като всички.

Ако играеш шах само със съседа си Гошо, ти си най-добрият шахматист във входа. А Гошо не е последен, той е на второ място. Да живее входът! Ако си най-добрият в махалата – да живее махалата! Не ти трябват други махали – там има само врагове. Ако си руснак и произвеждаш москвичи, не искаш да имаш общ пазар с производителите на Опел, Пежо и Фиат. Същото е ако си албанец и правиш реотани. Ако си българин и отглеждаш домати за пазара, смяташ, че ония, които внасят домати от Гърция, са национални предатели и трябва да бъдат разстреляни на някой малък кокетен стадион.

Нацията е опора на мнозинството. Тоест на посредствеността. И често – на простотията. Затова има толкова много привърженици. Затова националистите толкова мразят отворените общества. Затова искат „Европа на нациите”, по непрекъснато повтаряното определение на Марин Льопен. Макар че „Европа на нациите” всъщност няма. Като политическо и обществено понятие такова нещо не съществува и не може да съществува. Може да съществува само като географско понятие, включващо Албания и Русия.

Истинската Европа – същностната, политическата, обществената, е наднационална. Европа като цивилизация е наднационална. Всъщност като обществено и политическо понятие „нацията” възниква по време на френската революция. Смисълът, който тогава й придават революционерите, е противоположен на този, който му вменяват сегашните националисти. Тогава нацията не е била разбирана като вид племенна или езикова задруга, като сега, а отхвърляне на съсловията и съжителство, основано на общи ценности. Вив ла насион – това първоначално е означавало свобода, равенство и братство. Означавало е човешки права и правова държава, разделение на властите и отделяне на религията от държавното управление. Сегашното „вив ла насион” на Льопен и другите означава разграждане. Връщане към първичността, към племенната и езикова общност. Означава разединение, оправдавано най-вече чрез историята. Но общата история обединява европейските народи. Тя ги разединява. Обединяват ги общите достижения. Всички европейци са облагодетелствани от тези достижения, дори да не ги познават, дори да не ги признават.

Затова е хубаво да ги припомним, макар най-общо и не толкова точно. Първо – това са достиженията на гръко-римската цивилизация – наука, изкуство, строителство, писменост, закони. Не почти всичко, а направо всичко ние, българите, сме взели от Източната Римска империя – писменост, религия, литература, култура, архитектура, живопис, всякакви художества. А също и държавност – още Симеон, наричан Велики, изцяло заимства, по сегашному копи-пейст тая ваджия – държавността, от Византия. Другото са патриотарски раздувки. Турски локуми и прабългарски кумис. Ордата имала била държава някога си – Фанагории и фантасмагории.

Та за европейските достижения – прескачаме пети-осми век – най-тъмните, защото най-християнски и започваме от десети век с манастирските преводи на стари книги (латински, отчасти гръцки). Следва единадесети век с новите оръдия на труда, дванадесети век с първите договори между гражданите и велможите и с наченките на гражданско общество. И с катедралите също – те са строителни и научни постижение, не верски. И със зачатъците на съвременната нравственост – рицарската защита на слабите, развила се по-късно до конституционната защита на малцинствата и непонятната за варварската мисловност Истанбулска конвенция.

Следва тринадесети век с университетите и говорещата латински просветена общност (прочутата „грамотна Европа”, за която българските неграмотници със сигурност не са и чували). После четиринадесети и петнадесети век с възраждането на вече достигнатото и забравеното през тъмните векове. После шестнадесети век с реформацията и отхвърлянето на верското заслепение (фундаментализма) – постижение, от което ислямът е все още твърде далеч. Следва седемнадесети век на класицизма и обединение на милионни човешки маси в обща дейност (най-вече войни за съжаление). После осемнадесети век – векът на разума и просвещението. После деветнадесети век на индустриализацията и науката. И чак след това двадесети век – векът на ужасите, страхотиите и кървищата, векът на масовото изтребление, векът на европейския позор. Векът на нациите.

Когато Наполеон превзема Виена, висшите военни –и французи, и австрийци, и германци, и победители, и победени, всички довчерашни врагове, се събират във Виенската опера за премиерата на „Фиделио”. Това са все още „галантните войни”, при които се избиват помежду си военните, това не са националните войни, при които се избиват всички, цялото население –защото то е от друга нация или от друга раса. При идеологическата държава – класа.

И чак в края на миналия и началото на сегашния век идва отърсването от национализма и неговите ужаси, отхвърлянето на идеологическите държави и създаването на Европейската Общност.

Това е, което други нямат. Това, а не християнството. Защото вяра, тоест религия, има навсякъде – и в доста случаи вяра по-умна и по-човечна от християнската, еврейската и мюсюлманската. Многовековните обществени, държавни, политически, културни и научни достижения – това е, което другите нямат, това е, което съществува само в европейския свят и неговите разклонения- Съединените щати, Канада и Австралия. И отчасти Япония – възприела европейските достижения полузорлемски и полудоброволно.

Приемането на тези достижения – това е, което прави поне част от България и поне част от Европа. Другата част гласува против санкциите срещу Орбан и против санкциите срещу Русия.

Нашите възрожденци не са националисти или са националисти в изначалния смисъл на понятието – този от френската революция, предшествала българските пориви към свобода. Възрожденците ни са далеч от сегашните метастази на националистическия тумор – онези, които с първозачатъчните си разбирания не могат да се договедят колко мерзко е да изобразиш ликовете на Ботев и Левски върху телесните си удове.

Няма еврейско преобразуване на енергията в маса, въпреки че Айнщайн е евреин, няма елинско съотношение между катетите и хипотенузата, въпреки, че Питагор е елин, няма национална математика или национална квантова механика, и въобще национална наука. Иван Вазов е невъзможен без Виктор Юго, ако изчистим националната култура от всички примеси, ще стигнем до млатене с гьостерици по опънати кожи, гърлени подвиквания и чегъртане на „чртами и резами” върху стените на пещерите.

И да, има общества, които изцяло са съхранили древните си обичаи и са запазили изцяло своята идентичност (самоопределение). В джунглите на Амазонка. Ходят голи и стрелят по самолетите с лъкове. Истинските баш хептен пар екселанс консерватори.

И да, всички достижения на Европа трябва да бъдат пазени и защитавани. И от ислямското верско заслепение също. Но ако имаше наистина смислени, умни и далновидни консерватори, особено в България, трябваше да пазят, съхраняват и защитават хилядолетните европейски достижения, а не верската нетърпимост от тъмните векове на християнството, не потурщината, нито пък национализма на 20-ти век, довел Европа до непознати и невиждани дълбини на човешкия позор.

Точно Орбан е човекът, чрез който нашествениците с варварски нагласи от Африка и Арабия прокарват своите разбирания за света – еднолична власт, посегателства срещу правовата държава, ограничаване свободата на мисълта и словото, нетърпимост към единомислещите, явна, нагла и неограничена корупция. Европа на 12-ти и 13-век започна да открива първите университети, след девет века Орбан започна да закрива първите университети. Не, Унгария на Орбан не е европейска държава.

Не, милички, национализмът не е противоотрова, а друг вид отрова.

Иначе вие имате право да потривате ръце. Европейският съюз ще се разпадне, това е неизбежно. За радост на путиняците, тръмпанарите и тъпанарите. Поради една причина, която никой досега не е изтъквал. Защото не се е досетил за нея, или пък защото не се е осмелил да я спомене.

Човечеството не се развива във възходяща посока, поне що се отнася до нравствеността и обществените отношения. То се лута. Често попада в задънена улица. При национализмите, комунизмите, фашизмите и идеологическите държави. При верското заслепение. Но не може да остане при цялостното зло. Цялостното зло е прекалено зло за нещо не чак дотам зло като човечеството. То успява някак да се отърси от него и да се върне към широкия друм на посредствеността. И дори понякога да поеме към доброто и много доброто. Но и при доброто не може да се застои, ако то е прекалено добро за нещо толкова зло като човечеството.

Европейският съюз е най-доброто, което земляните са успели да сътворят като обществена уредба за цялото съществуване на човешкия род. Той е нещо прекалено добро не само за света, но и за самите европейци. Затова ще се разпадне.

Злобата, невежеството, ограничеността, посредствеността, тесногръдието, заслепението, налудностите, лековерието, безразсъдството, безотговорността и глупостта, най-вече глупостта, няма да го понесат. Ще го разтурят. Това е.

 

Категории ОбществоЕтикети ,