Д-р Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св св. Кирил и Методий“. Автор е на четири книги в сферата на журналистиката и свободата на медиите. Експерт по политически комуникации.
– Защо БСП бездействаше, когато държавата се тресеше от скандала с неработещия Търговски регистър, с фалита на застрахователното дружество „Олимпик“, с фатални катастрофи и какво ли още не? Защо не е активна опозиция?
– Аз не останах с такова впечатление. Имаше остри изказвания от страна на Корнелия Нинова и други ръководни кадри на партията. БСП дори успя да инициира свикване на извънредно заседание във връзка с краха на Търговския регистър и застрахователното дружество, което й даде възможност да критикува силно управляващите за бездействие и липса на контрол. Социалистите реагираха адекватно и след голямата трагедия в Искърското дефиле. Въобще БСП се държи в стила на опозиционна партия, която е най-голямата, и се стреми към предсрочни парламентарни избори, като използва всяка по-сериозна пукнатина в управлението.
– Какъв ообаче е ефктът от това опозиционно поведение?
– Не е особено голям. БСП има един основен проблем като опозиция. Тя не може да изгради образа на партия – убедителна алтернатива на ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. Столетницата страда от дефицит на достоверност, дори когато демонстрира добри намерения и доказва експертиза за решаване на проблемите. По ред причини, най-вече от политически и социокултурен характер, хората, дори онези, които по дефиниция би трябвало да бъдат традиционен електорат на БСП, не й вярват. Антикомунистите от по-възрастното поколение, които са критични към ГЕРБ – защото е наследник на БКП; активните хора на средна възраст – защото виждат в поведението й морален проблем, свързан с разминаването между думи (за социална справедливост) и дела (милионерите в и около ръководството, съглашателството с ГЕРБ по определени политики и закони); работниците – защото отдавна ги е зарязала, а прекариатът – защото не търси път към него; младите – защото когато се опитва да им говори, го прави на архаичен език и с нежелание.
След като бизнескрилото в БСП в лицето на Нинова и Кирил Добрев взе властта в партията, започна да отправя послания и се опитва да комуникира смислено с различните бизнес прослойки, но се съмнявам, че и там има голяма чуваемост. Бинесът в България е страхлив и залага на най-малкото зло, което в неговите очи очевидно е ГЕРБ.
– Всъщност, иска ли БСП властта?
– Мисля, че по-скоро да, макар че още е далеч от онази форма, която би й помогнала да я вземе. Изготвянето на стратегическия документ „Визия за България“, чиито публични обсъждания бяха анонсирани преди лятната ваканция на парламента, беше ясен знак в тази посока.
„Визията“ е нелош документ, който критикува неолибералния модел, авторитарните тенденции в управлението и иска да реабилитира ролята на държавата в икономиката и за общественото развитие. Има дузина полезни мерки, но те някак си заглъхват в общата бизнестоналност на документа. Ще дам само един пример – БСП иска намаляване на ДДС за определени стоки и храни и отново се връща към старата си идея за прогресивно подоходно облагане. Добре, но да сте чули някаква конкретика? В страна като България, където ДДС бърка основно в джоба на бедните, а митологемите за плоския данък се провалиха с гръм и трясък, политиците, които искат промяна, трябва да говорят много остро и конкретно по отношение на мерките, които предлагат – в случая по отношение на данъчното законодателство. От БСП не го правят. Освен това – във „Визията“ неслучайно липсва цяла една „част“. Става въпрос за защитата на трудовите права на работещите българи; за премахване на временните трудови и ограничаване на гражданските договори, на които работят маса хора на наемния труд и младежи; против модерното робство; за строги санкции към капиталистите, които нарушават данъчното законодателство и т. н.
Казано с две думи – в най-новия си стратегически документ БСП иска да възстанови ролята на държавата и да повиши нивото на социална справедливост, което е положително, но се страхува да хвърли ръкавицата на капитала.
– Как ще коментирате речта на Корнелия Нинова при откриването на новата парламентарна сесия?
– Безспорно това беше най-политическата и най-емоционалната реч, особено на фона на монотонното институционално говорене на Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ и обидната липса на програмно заявление от страна на Обединените патриоти. Речта на Нинова произведе три новини – че БСП категорично иска предсрочни избори; че 60 депутати излизат от парламента и тръгват сред народа, за да чуят какво мисли за проблемите на страната (очевидно и за да надградят „Визията“ с нови идеи); че има сериозен проблем между президента и БСП, между Радев и Нинова, въпреки че все още мнозина в БСП привиждат бившия пилот на изтребител като знаме за бъдеща победа на партията. Само ден преди това Радев се опита да прати БСП в ъгъла, като обяви на всеослушание, че не било време за предсрочни избори, намеквайки за бъдещ нов политически проект. Някои анализатори привидяха в тази заявка, че говори за свой политически проект…
Макар че отправи ясни политически послания, Нинова преигра и се превърна в обект на присмех и подигравки в социалните мрежи, най-вече заради излишната патетика в думите й: „Аз съм председател на „БСП за България“, но ви говоря като българка“, „Това е нашето обръщение към вас, народе“ и др. Най-фрапиращо е обаче как така БСП хем ще бъде яростна опозиция, излизайки от парламента, хем ще бъде и култивирана такава, оставяйки една четвърт от групата си в него…
– Има ли вътрешни конфликти в столетницата според Вас?
– Да, но те са най-вече по места. По висшите етажи на партийната власт тандемът Нинова – Добрев има опоненти, което личи от някои гласувания в НС на БСП. Т. нар. ляво крило обаче на практика изчезна. Тежко е състоянието в регионалните структури – било поради некадърност, въвличане в местни корпоративни интереси или кадруване на ръководството на партията. БСП във Варна и Бургас е в състояние на разпад, в Пловдив на последните местни избори беше пета политическа сила. Не е по-розово положението и в други окръжни центрове. Все още не мога да прогнозирам как, ако няма предсрочни парламентарни избори в близките шест месеца, БСП ще се представи на европейския вот догодина. Но със сигурност изходните й позиции за местните избори през есента на 2019 г. към днешна дата не са за завиждане.
– В медиите често се отбелязва единомислие между Корнелия Нинова и Валери Симеонов. Има ли реални основания подобен паралел?
– Нямам по-точни наблюдения, но нека не забравяме, че БСП и Обединените патриоти, най-вече ВМРО, играха в един агресивен отбор срещу Истанбулската конвенция. Преди съставянето на третото правителство на Борисов Нинова беше допуснала, че БСП може да се коалира с патриотите. Въобще, дали с тактическа цел или от стратегически съображения, БСП се опитва да обгрижи националпополусткия електорат, който е запазена територия на „патриотичните“ формации. Засега опитът й да играе упешно на „чужд терен“ търпи провал. Консервативната вълна в обществото не обслужва социалистите, както сочат елеторалните проувания.
– Не стои ли празна нишата за още по-ляв политически субект?
– Определено има такова пространство, особено след придвижването на БСП в центъра при Станишев и към консервативния и националистическия сектор при Нинова. В България има немалък брой хора с леви, по същество прогресивни разбирания, но понастоящем те не са обединени дори в някакви по-рехави мрежи. Гласът им почти не се чува в публичното пространство. По ред причини, чието обсъждане би наложило отделно интервю, нямат и политическо представителство. За да бъде витална демокрацията в България обаче и да се гарантира решаване на острите социални проблеми, появата респективно – налагането на такъв политически субект е крайно належащо.
– Каква е Вашата прогноза за третия мандат на Борисов – ще бъде ли той пълен?
– Не. Ще има предсрочни избори, мнозинството авторитетни анализатори ги предвижат за догодина. Възможно е да съвпаднат с европейските избори или с местния вот. Не е изключено обаче при избухването на някой по-сериозен социален проблем да бъдат предизвикани и до края на тази година.
