Пети ден системата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел остават затворени. Безпрецедентният блокаж на икономическия оборот в страната е посрещан със стоическо мълчание от властите.
В понеделник стана ясно, че Агенцията по вписванията, която по закон е отговорна да поддържа регистрите, не може да направи прогноза кога работата ще бъде възстановена. Единственото уточнение е, че IT служителите работят денонощно под голямо напрежение. На интернет страницата на ТР се появи съобщение, в което Агенцията по вписванията обяснява, че е задействан авариен План за действие за възстановяване на пълната функционалност на регистрите. Властите не дават информация и каква е причината за спирането на регистрите. В неделя вечерта се разбра, че правосъдният министър Цецка Цачева е сезирала прокуратурата, ДАНС и МВР за проблема.
Защо това е пробем?
Спирането на Търговския регистър е голям удар по целия икономически оборот. Възпрепятстват се вписвания на промени в собственост и управление на компании. Изменения на устав, отчети и всякакви подлежащи на вписване документи.
Страшното е, че управлението е в очевидна несъстоятелност да разреши проблема. А изместването на все повече административни функции онлайн е един от приоритетите в управлението на третото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов.
„Много ясно сме се разбрали и това, че месец-два не ви занимах с темата, не значи, че е отпаднало. Едно от първите три неща, за които сме се разбрали и в коалицията, е електронното управление като най-практическата мярка в борбата с корупцията, с това, което мъчи хората. И не си мислете, че на някой ще се размине. Много ясно сме се разбрали! Така че, не пилейте времето!”
Цитатът е от стенограмата от заседание на Министерския съвет от 7 февруари 2018 г.
Месеци по-късно не е ясно какво точно са свършили министерствата по цифровизацията на услугите си. Но е ясно, че най-важният публичен регистър в държавата е буквално гръмнал.
А иначе в състава на администрацията има цяла Държавна агенция „Електронно управление“. „Мисията на Държавна агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) е да развива, подпомага и координира електронното управление, както и да осигурява надеждни, сигурни и съвременни комуникации за нуждите на държавното управление“, се казва в представянето на звеното в сайта му. ДАЕУ си има и много строен бюджет. Всяка от трите години 2017, 2018 и 2019 ще струват на данъкоплатците между 19.99 и 20.05 млн. лв.
ГЕРБ и технологиите
Заиграването с електронното управление и конкретно с Търговския регистър не е новост за ГЕРБ. „С присъствието си тук искаме да покажем, че не само не сме се отказали, а още повече ще ускорим работата по изграждане на електронно управление.“ Думите са отново на министър-председателя Бойко Борисов по време на кръгла маса с тема „Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество“ от 2015 г.
Борисов не спира тук: „Ще направим много по отношение на електронното управление. Мечта ми е електронно гласуване. В 21 век данъците събираме по електронен път, а това, че сме на първо място по отношение на фиксиран широколентов интернет, ни прави горди.“
Първият сблъсък на ГЕРБ с публичната информация в Търговския регистър датира от 2009 г. Тогава с промени в нормативната уредба беше ограничен механизмът за достъп до ТР.
В началото на 2015 г. с решение на Министерския съвет беше променена Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Цената на това гражданите да купят цялата информация, съдържаща се в Търговския регистър, беше намалена от 30 хил. лв. на 100 лв. Само за година над 30 компании бяха поискали да се възползват от новата услуга. Нито една от тях обаче не получи достъп заради абсурно решение на Комисията за защита на личните данни.
Така се стигна до новата ситуация да не бъде ясно дали изобщо някога ще може да се възстанови цялата информация за икономическия оборот в страната.
Остава неясен и още един въпрос. Въпросът за личната отговорност. Агенцията по вписванията се управлява от свързаната с ДПС депутата Делян Пеевски Зорница Даскалова. Преди да оглави Агенцията те беше част от Комисията за защита на конкуренцията.
Според справка на „Капитал“ по време на пребиваването й в КЗК на Зорница Иванова са разпределени почти всички преписки, свързани с интереси на Пеевски. Промяната на собственост в БТК чрез „Вива телеком“ (Люксембург), двете промени в собствеността на „Булгартабак“, придобиването на 100% от „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“ и т.н. от ирландеца Патрик Халпени, придобиването на „Канал 3“ от Нова българска медийна група, изкупуването от „Табак маркет“ („Лафка“) на 10 разпространителски фирми в цялата страна и т.н.
На доклад на Зорница Иванова е и жалбата срещу класирането на Столичната община за пространството около НДК, което КЗК отмени, а впоследствие „Водстрой 98“ спечели (1.8 млн. лв), водният цикъл на Враца (30 млн. лв., възложен на консорциум, в който 99% се държат от „Водстрой 98“) и т.н.
Зорница Иванова стана член на КЗК в края на 2011 г., като номинацията й е издигната от „Атака“ и гласувана с гласовете на ГЕРБ. Тя е работила в областната администрация в София-град, ръководила е правния отдел в Агенцията за чуждестранни инвестиции, от 2007 г. до лятото на 2008 г. е изпълнителен директор на общинската фирма „Пазари Изток“, а след това работи в частни компании.
