Президентът Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев предупредиха НАТО да не приема грузинците. Това става десет години след началото на военния конфликт между Грузия и Русия, довел до фактическото откъсване на близо една пета от територията на страната.
На среща с посланиците на Русия Путин каза, че Западът трябва сериозно да се замисли за възможните последици от включването на Грузия и Украйна в НАТО. Според него това е „безотговорна политика“, а „на подобни агресивни стъпки, представляващи директна заплаха за Русия, ще реагираме съразмерно“.
Путин посочи още, че сигурността в Европа трябвало да се основава на сътрудничество и доверие, „а не на разгръщане край руските граници на нови бази и военна инфраструктура на НАТО“. С „крайно негативна реакция“ на Русия срещу включването на двете страни в атлантическия алианс е и интервю за телевизия Fox News, дадено в Хелзинки след срещата му с президента Доналд Тръмп. В него той разкри, че е обсъждал с Тръмп проблемите с Украйна и Грузия.
В отговор генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза на среща с грузинския премиер Мамука Бахтадзе, че Москва няма право да взема решения вместо другите държави какво да правят и какво да не правят. „Само 29-те страни членки и Грузия като страна кандидат могат да решат кога страната да стане член на алианса.“ Страната изявява желание за членство от 2003 г.
В понеделник предупрежденията продължи и премиерът Медведев. В интервю за радиостанция „Комерсант FM“ той каза: „Това може да провокира страшен конфликт, не разбирам защо е нужно всичко това.“ Приемане на Грузия в НАТО би било абсолютно безотговорно действие и заплаха за мира, добави той. През август 2008 г. Медведев беше президент и днес твърди, че въоръженият сблъсък в Южна Осетия е можело да бъде предотвратен.
Властите в Тбилиси изгубиха реален контрол над Южна Осетия и Абхазия при въоръжен сблъсък с местни сепаратисти в началото на 90-те години. По-късно те получиха подкрепа от Русия и в двата района има руски военни бази. Преди 10 години напрежението започна да расте и се стигна до конфликт, който Москва потуши с изпращането на армията в „операция за принуждаване към мир“. Бойните действия бяха прекратени на 26 август, а две седмици по-късно Русия призна Южна Осетия и Абхазия за независими държави. Те са почти напълно зависими от финансова и друга помощ от Русия, както и от привилегирования достъп на местна продукция до руския пазар.
Днес тези територии са признати от Никарагуа, Венецуела, Сирия, Науру, а временно в тази група се бяха включили Вануату и Тувалу, но после се отказаха. Освен че взаимно се признават за независими, Южна Осетия и Абхазия са получили такава подкрепа и от международно непризнати субекти като Нагорно-Карабахската република, Приднестровската молдовска република, Сахарската арабска демократична република, Автономното териториално образувание Гагаузия, Правителството на Република Сръбска Краина в изгнание, Северен Кипър, Луганската народна република, „Хамас“ и „Хизбула“.
Руски части са в двете територии „по покана на местното население“, но според Грузия и Запада това са окупационни сили.
Членството на страната в НАТО е под въпрос, докато не се уреди този спор, защото отсъствието на териториални конфликти е едно от основните изисквания за приемане в алианса.
В интервюто си Медведев каза: „Очевидно е, че Абхазия и Южна Осетия са независими държави. Нашето разбиране е, че ако някоя друга държава твърди, че те са час от националната й територия, това може да има тежки последици. Поради това се надявам, че ръководството на НАТО ще прояви достатъчно разум да не предприема стъпки в тази посока.“
