Има едно доста разпространено и съвсем погрешно убеждение, свързано със световната история. То е, че след една поредица от хахави и извратени императори – Тиберий, Калигула, Нерон и други подобни, империята загнива и пада под ударите на варварите. Всъщност трудно е да се измисли нещо по-невярно. Около век след Тиберий Римската империя достига своя възход. А пада под ударите на варварите десетина години след като Теодосий Велики въздига християнството като единствена религия в империята. И не че империята пада заради християнството. Въпросът е друг. Защо хахавите и извратени императори не успяват да съсипят Древния Рим. Отворът е на Ницше. Устройството на римската държава е толкова устойчиво, че може да издържи чудовища на върха си. Само си представете – бъдещият император Калигула, племенник на националния герой Германик, се крие от кредиторите си някъде из северните легиони. Държавата си е държава, правото си е право, хората си искат парите.
Точно това се случва и сега с Тръмп. Американската демокрация е толкова силна, че може да издържи и това на върха си. Без да рухне. Това… А какво е това?
Спорът не е дали американците са си избрали за президент идиот. В обществено-гражданския смисъл на думата, не в медицинския. В този смисъл на думата спор не би трябвало да има – да, те точно идиот са си избрали, просто би било досадно да се изброяват неговите, хайде да не са идиотизми, нека са тръмпизми.
И въпреки това спорове има. Самонарочили се за консерватори умници са готови да оправдаят президентските тръмпизми с всякакви мисловни усуканици и разсъдъчни криволици (той, рийшли, се сприятелява с Путин, за да си намери съюзник срещу Иран, както Рейгън на времето си се съюзил с Китай срещу Русия).
Въпросът е защо, а не дали американците си избраха идиот (да не забравяме – в обществено-гражданския, не в медицинския смисъл на думата) за президент.
Дали американското общество, което досега изглеждаше единно при защитата на гражданските свободи и в отстояването на основни демократични ценности, вече не е така единно?
Може това да е причината. Никога Америка не е била така разделена, както при Тръмп, дори не и по време на Виетнамската война. И в никакъв случай Тръмп не е само изразител на това разделение, той е и една от причините за появата му.
Може би разглезени от дългогодишния постоянен икономически растеж и придобивките на либералната демокрация (с една кратка финансова криза) избирателите да са си казали, че нещата си вървят от само себе си, що пък да не изберем един идиот (не в медицинския смисъл) за президент, та да спре нелегалните имигранти, мамка им, да прецака сегашната върхушка, която ни забрави, мамка й, и да помогне на бизнеса там, където е позакъсал, мамка му.
При всички случаи никога в своята история САЩ не са имали толкова безотговорен човек за водач. Който един ден казва едно, а на следващия ден точно обратното, и то не по отношение на злободневни случки, а по отношение на съдбоносни геополитически въпроси. С една поредица от извъртания и отмятания, които правят сравнението с нашенския Бойко Борисов неизбежно. Сравнение, което изненадващо се оказва в полза на Борисов. Щото и Бойко се отмята, но попремисли преди това барем седмица или месец. Да си го речем направо, колкото чудато или невъзможно – редом с Тръмп Бойко Борисов замязва на национално отговорен консервативен политик.
Ама обясняват американските републиканци (не всички, някои се засрамиха от представителя си), а и нашенски никак баяти консерватори: „Че какво като се бил отмятал, нали мерките срещу Русия си остават.” И не могат да се сетят, иначе умни наглед люде, костюмирани, та чак опрятни, че не е въпросът до мерките, въпросът е до признаването и приемането.
Доналд Тръмп приема, че руският президент Путин е голям световен играч и политик, а не върховен вожда на изостанала, закъсала икономически и агресивна държава с еднолично управление и тоталитарно-идеологически наклонности.
Дали тръмпистите (не говорим за нашенските тръмпанаро-левичари) ще приемат Путин за велик политик и голям световен играч, само и само да не признаят, че са сгрешили в пристрастията си.
Дали ще осъзнаят, че вместо да направи велика Америка, Тръмп, вероятно несъзнателно, се опитва да направи велика Русия.
Дали ще се зачудят като как така президентът на Съединените американски щати се разбира чудесно с Путин и Ким Чен Ун и никак не се разбира с президентите на Франция, Германия и Канада.
Или ще оправдаят тръмпизмите му с онова „ма той го каза саркастично”, с което оправдаха възхитата му пред овластения откачалник Ким Чен Ун.
Няма сарказъм, милички. Тръмп наистина се възхищава на подобни върховни вождове. Поради един свой недостатък, който вие сте приели за предимство.
„Той е бизнесмен. Свикнал е да управлява корпорации, хотели, предприятия и всякакви подобни неща. Затова ще може да управлява и държавата“, казват тръмпистите (не говорим за нашенските левичарски тръмпанари).
И точно тук е огромната им грешка. За тръмпистите, левичарските тръмпанари, това не е грешка, а дълбоко геополитическо удовлетворение.
Тръмп няма да може да управлява държава, още повече такава велика държава като Америка, тъкмо защото е свикнал да управлява частни компании. И тъкмо поради същата причина няма да може да се оправи с нейната икономика (това с бума и трясъка в производството на соевото семе, което увеличило БВП на САЩ е смешно, дори не си струва да се обяснява защо).
На един биг бос, който стои на върха на една корпорация, никой не смее да противоречи. Той може да бъде само съветван. Примерно от борда на директорите, който му е като дивана при халифите. И каквото каже биг босът – това става. Оттук и възхитата на Тръмп към диктаторите – каквото каже Путин, това става; каквото каже Ким Чен Ун, това става. Политическите пристрастия на Тръмп – непризнати, и все още неизследвани и неназовани, явна клонят към корпоративната държава.
И съвсем искрен, от вдън бизнесменско-корпоративната му душа, си е оня негов поплак: „Ех, да бяха американците като севернокорейците –аз да им приказвам, а те да слушат и да изпълняват.”
Само че при демократичните държави има разделение на властите. Дори собствените ти разузнавателни служби могат да не тръгнат по бизнесмено-плейбойския ти акъл – това не са ти руско-съветските гереута. Това не ти е путинското правосъдие – съдиите тук могат да отхвърлят твои постановления, ако ги сметнат за противозаконни. Това не ти е руската дума с палячовците Жириновски и Зюганов, твоите противници – демократите, са истинска, при това мощна партия. Това не ти е путинския слугинаж, а независимите американски медии могат и да се нахвърлят върху президента си без страх от преследване, куршуми и новичоци. Изкуството тук е да вникнеш в смисъла на взаимния надзор между различните служби и институции и да участваш в тяхното взаимодействие, да приемеш и обсъдиш всички виждания, стига те да са основани върху демократични ценности, да се потрудиш върху съчетанието на различни, често противоположни стремежи. Когато тия неща не са ти ясни, туиткаш в туитъра „Те така правят, защото ме мразят”. Което си е чиста детинщина. Похвати на политически недорасляк.
И още нещо трудно би разбрал един биг бос на корпорация, хотел, казино, предприятие или каквото и да било там бизнесменско.
Да, едно строително предприятие би могло да спечели от загубата на съперниците си. Печелиш за сметка на другия – в бизнеса това е възможно. Само че при държава като цяло въобще не е така. Точно обратното е. Там печалбата за сметка на други е загуба на всички. И при световното стопанство е така – там печалбата за сметка на чужди държави е забавяне на световния икономически растеж като цяло, ако не и световна икономическа криза. Най-често си е тъкмо криза.
Ех, Тръмпе, Тръмпе, да беше понаучил нещо от своя голям предшественик Уидроу Уилсън (колцина българи знаят, че е спасил страната ни от гръцко-сръбска окупация); и от световноизвестния (иначе явно напълно неизвестен за Тръмп) икономист Кейнс. Които след подписването на Версайския мирен договор заявиха, че това не е мирен договор, а подготовка за нова война. Защото не може Америка да печели и богатее за сметка на Англия и Франция , щото нали, длъжници, а Англия и Франция да печелят за сметка на Германия и България, защото, нали, победени. Ех, Тръмпе, Тръмпе, да беше поразбрал нещо за своя велик предшественик Хари Труман и неговия държавен секретар Маршал. Които се поучиха от злощастията на Първата световна война и помогнаха на Европа да се въздигне след Втората световна. Развитите държави вървят заедно напред, „не можеш да продадеш стоката си на бедния, защото бедният няма пари”, казано като за Тръмп.
Ама защо му е на Тръмп да учи – нему дай да ругае истаблишмънта, тоест тия, дето се правят на много учени. Ако беше все пак понаучил Тръмп това-онова, щеше да знае колко печални бяха сетнините от търговските войни с Европа и Япония след петролната криза през 70-те години, печални тъкмо за САЩ. Започнаха тогава американците да купуват европейски и японски малолитражки, защото бензинът кът. И ето ти го тръмпанарското решение – тряскаш им едно мито, та американците да си купуват американски кадилаци (бай америкън). Като последица – нито тия купуват, нито ония произвеждат – ето ти я световната криза.
Напоследък Тръмп започна всекидневно да се отмята от тръмпизмите си – видя срещу себе си и Международния валутен фонд, и Световната банка, и Световната търговска рганизация, и Организацията за североамериканско сътрудничество, и собствената си Стопанска камара, и производители като Харли Дейвидсън, и Дженерал Мотърс, и ФБР, и ЦРУ, и Холивуд, да не говорим за Европа, Китай, и Канада. Само производителите на соево семе от Средния Запад и нашенските така наречени консерватори му останаха верни, на майтап казано.
А никак не е на майтап, получи се като при Римската империя някога – мощното устройство е на път да издържи хахавите водачи. Западната демокрация ще озапти и това нещо Тръмп, може би възходът й тепърва предстои, след неговия неизбежен провал.
Само че защо, кому е нужно това устройство да се хаби с разни тръмпизми и тръмпанарщини, вместо да се работи за общия напредък, не е ясно. Може пък така да е трябвало. За поука и назидание. Аре.
Категории Мнения
