Защо Тръмп грубиянства с всички освен с Путин

Защо Тръмп грубиянства с всички освен с Путин

Готовността на Тръмп да оправдае Кремъл се обърна срещу него

 

 

Руските фейк сайтове имат популярен жанр: някакъв високопоставен „полковник от Генщаба“ разказва, че Русия не се е намесвала в изборите на САЩ, а после за убедителност цитира мнението на измислен „бивш експерт на ЦРУ“. И „бившият експерт“ почва да каканиже как Русия не била се намесвала в изборите и как САЩ сами са си виновни!

Този понеделник целият свят можа да види подобно шоу в ефир на живо, с тази разлика, че в ролята на „полковника от Генщаба“ се изяви Владимир Путин, а в ролята на „бившия експерт от ЦРУ“ – президентът на САЩ.

Путин изнесе пред телевизионната аудитория целия стандартен набор на Първи канал: Русия е демократична страна, в изборите не се е намесвала, всичко в докладите на американските спецслужби са лъжи, аз съм бивш чекист и ги разбирам тези неща. Това е, което руската власт умее да прави най-добре от всичко – да казва на бялото черно и на черното – бяло. И вече от висотата на тези факти да пита своя събеседник – е, ще посмееш ли сега публично да предявиш към мен претенции?

И президентът Тръмп, който ако бръкне в джоба си, то ще е за ментово бонбонче, което да връчи на канцлера на Германия с думите „и после да не кажете, че нищо не съм ви дал“; същият този президент Тръмп, който обижда когото му падне и нарече канадския премиер „нечестен страхливец“; който заяви на френския президент Макрон, че „всички терористи са в Париж“, а малко преди срещата с Тереза Мей нарече нейния заклет враг Борис Джонсън „отличен бъдещ премиер“. Та този президент Тръмп при срещата с Путин или мълчеше, или въртеше глава, или поддакваше.

„Дан Коутс дойде при мен, също и някои други, и казаха, че това е Русия (за намеса в изборите – Ю.Л.). При мен е президентът Путин. Той току що каза, че това не е Русия. Аз ще кажа така – не виждам никаква причина това да е тя. Много се доверявам на моите разузнавачи, но съм длъжен да ви кажа, че президентът Путин изключително силно и мощно отрече да е тя (was extremely strong and powerful in his denial) (Русия — Ю. Л.)“.

Малко преди срещата специалният прокурор Робърт Мюлер обвини 12 руски офицери от ГРУ за намеса в изборите в САЩ, а преди това през февруари подробно обвинение бе връчено на още 13 руски тролове начело с предполагаемия им шеф „кремълския готвач“ Евгений Пригожин. И тези обемисти обвинения детайлно, с дати, пароли – хиляди часове задълбочено разследване, Тръмп постави редом с думите, изречени по време на официални разговори.

То е все едно съдията да каже: „От една страна, обвинението в грабеж разполага с пръстови отпечатъци, анализ на ДНК, данни от видеокамерите, документи, а, от друга страна, обвиняемият was extremely strong and powerful in his denial, и аз да нямам никаква причина да не се доверя на думите му.

Въпросът разбира се е в друго – какво точно по време на срещата е накарало президента Тръмп да се представи в такава светлина?

Защо Тръмп дори не повдигна въпроса за отравянето на Скрипал? За сваления малайзийски Боинг? Знаел е предварително отговора?

Не следваше ли американският президент да предположи, че Скрипал е отровен от коварната Тереза Мей, а Боингът е свален от „фашиста Порошенко“? Както попита тогава Russia Today: „Кой представлява голямата ядрена  заплаха – Обама или Ахмадинеджад?“ Нека обсъдим тези две еднакво вероятни гледни точки.

Нямам нищо против грубиянщината на Тръмп. Тя, естествено, силно девалвира ценността на думите на американския президент, защото днес ще каже едно, утре – друго, но такова грубиянство макар и дразнещо, може да е истина. Терористите може и да не са всичките в Париж (доста от тях са в Брюксел), но Макрон си заслужи убождането от Тръмп, както и Меркел, на които той каза: „Плащате на Русия милиарди долари, а ние сме длъжни да ви защитаваме от нея.“

И излиза, че президентът Тръмп може да нападне всеки освен руския президент.

В интерес на истината сме длъжни да направим крачка назад и да сравним поведението на Тръмп с поведението на други западни лидери, например с това на предшественика му Обама.

Президентът на САЩ Барак Обама, идвайки на власт, обяви „преинсталиране“ на отношенията с Русия. Това беше след руско-грузинската война, когато Русия нахлу на територията на Грузия. Руските медии през цялото време разправяха за някакви митични „американски военни“, сражаващи се на територията на Грузия, зам.-началникът на Генщаба на РФ Анатолий Ноговицин дори плесна на масата на пресконференция „намерен“ на бойното поле паспорт на гражданина на САЩ Майкъл Лий Уайт (който беше откраднат от него в Москва още през 2005г.).

Позицията на президента на САЩ Обама, който със своето „преинсталиране“ фактически призна руската версия на събитията, с което окуражи Кремъл.

Без това „преинсталиране“ нямаше да ги има нито Крим, нито Донбас.

Така че когато Обама обяви своето „преинсталиране“, нито CNN, нито MSNBC го попитаха настойчиво как стоят нещата с паспорта на Майкъл Лий Уайт. И американската разузнавателна общност също не публикува досието (беше му в ръцете) за активните операции на Русия против САЩ, които вървяха още тогава.

Или да вземем президента на Франция Макрон. Той също неотдавна се срещна с Путин, при това два пъти – един път в Санкт Петербург, а втория път седяха един до друг на стадиона. И той също не попита нито за Боинга, нито за Скрипал, нито за кремълското финансиране за Марин Льо Пен и намесата на Русия във френските избори. Не го попита за гладуващия Сенцов. Нищо. Само се мокреше под дъжда, докато в същото време над президента на Русия държаха чадър.

Но никой не обвини Макрон.

В този смисъл несъмнено президентът Тръмп е мишена на мощна кампания за дискредитация, най-важната цел на която е не да се докаже, че руснаците са се намесвали в изборите в САЩ, а че Тръмп е имал тайна договорка с тях.

Формално позициите на тази кампания са слаби. Ако нещо се набива на очи в дейността на комисията на Мюлер, то е най-сериозното ниво на доказателства за намеса на руснаците и пълната липса на какъвто и да е намек за участие на Тръмп. Вместо това постоянно се опитват да ни пробутат някакъв фейк – я нещо за досието на Стил, за порнозвездата Сторми Даниълс, за Пол Манафорт, който не бил декларирал парите, получени от Янукович.

Проблемът на Тръмп вероятно е в следното. Американският президент е нарцис, който нищо не вижда освен себе си. Понякога това дори не е чак толкова лошо и му позволява да говори ужасни, неприемливи, но верни в съвременния политкоректен свят неща. Що се отнася обаче до отношенията с Русия, той не е в състояние да разграничи едно разследване срещу Русия от разследване срещу себе си.

Тръмп е готов рязко да скъса с Кремъл, защото му се струва, че така той го отлепя от себе си.

Всъщност е точно обратното.

Парадоксалното е, че към днешна дата няма какъвто и да е дребен повод да се твърди, че Тръмп е бил в сговор с Русия или че тя го държи с компромат… Единственото правдоподобно доказателство е пресконференцията от 16 юли.

Автор: Юлия Латинина, наблюдател на „Новая газета“

Превод: Рени Нешкова

Категории МненияЕтикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio