Още една жертва на отровата Новичок във Велокбритания, напомняща отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал. Отравянията с Новичок и подобни свръхсекретни бойни вещества си имат обаче дълга история в самата родина на отровите Русия.
В първата част ТУК се припомнят ненадейно изскочили нови факти за загадъчни знакови убийства след отравянето на Скрипал. Ликвидирането на банкера Кивелиди и зам.-главния редактор на „Новая“ Юрий Шчекочихин.
Във втората част от разследването е за технологията на изтичането на отровите от секретните лаборатории и връзката на основните действащи лица с убийствата на Анна Политковская, охранителя на кмета на Снакт Петербург Собчак и отказа на руското правосъдие поне да провери случайни ли са тези странни съвпадения.
2.
Откровенията на химика Ринк, работещ на полигона на тренировъчна площадка на Министерство на отбраната, ни карат да погледнем на нещата от една друга гледна точка. Ринк, който първоначално е привлечен като обвиняем, а после като свидетел по делото за убийството на банкера Кивелиди, признава, че е продавал най-свръхсекретните прототипи на химически оръжия на страната.
Леонид Ринк. Снимка: РИА Новости
„Тъй като се страхувах от заплахите на Рябов, свързан с престъпни елементи, съгласих се да му доставя такава отрова. Помолих К. в синтетичната лаборатория, където не работех вече от доста години (редакцията разполага с фамилията на сътрудничката), да намери съставките за изготвяне на още по-токсично вещество (…). За да не се притеснява й казах, че то е предназначено за военните. Но К. не успя да намери въпросните съставки и ми каза, че има субстанции за приготвяне на токсично вещество от друг тип. Как с дифлуорид да се направи отровно вещество К. знаеше много добре, тъй като това бе тема на кандидатската й дисертация.
Оборудването в лабораторията беше стандартно – колби, екстрактор и пр. По време на синтезирането на веществото тя е приложила стандартни мерки за безопасност при работа с такова вещество. (…) Аз лично не съм присъствал, дадох й задачата и си тръгнах. В стаята през цялото време имаше две лаборантки, но аз казах на К. да не говори на тази тема с никого, тъй че лаборантките нищо не знаят.
Предупредих я, че става дума за специална заповед, и че не бих искал за това да знае трето лице. Тя не възрази, а аз й казах, че работата й ще бъде платена, а на нея спешно й трябваха пари.
Веществото, което исках да взема, е известно на науката, то нееднократно бе синтезирано от специалистите на института (…). То е държавна тайна. Това вещество се отличава от (…) бойно вещество по химическата си формула, обаче по токсичност е сравнимо с VX. Веществото е известно на тесен кръг от специалисти.“
Това казва Ринк при разпита. По думите му сътрудниците не са успели да синтезират веднага необходимото вещество, след което Ринк, както е казано в протокола, препоръчва да се добавят необходимото количество компоненти.
„След това тя предава синтеза и (…) на следващия ден (…) ние заедно наляхме в ампули полученото вещество и ги запечатахме. Цялата работа извърши К. Веществото беше около един грам, както ми се струва, и го сипахме в ампули по 0.25 грама.
Ампулите занесох вкъщи и ги сложих в гаража.
Някъде декември 1994г. при мен дойде Рябов и аз му дадох една ампула. Другите останаха при мен. Впоследствие му предадох още две ампули. Може би да имам и пета ампула с веществото, непълна, около 0.02 грама за проба. В мен може да е останала още една ампула заедно с пробната.
После предадох тази ампула на Артур Таланов. Може би бъркам за количеството, мина много време, може да съм забравил някои неща.“
Кои са тези Рябов, К. и Таланов, е неизвестно. А Ринк така и не е привлечен към наказателна отговорност, остава си само свидетел по делото. Изяснява се, че убийството на Кивелиди, извършено с помощта на вещество, много приличащо на изтъргуваното от химика, е станало преди тази сделка.
Важни въпроси са защо към Ринк не бе попитан за самия факт на продажбата и, съдейки по всичко, разгласяването на държавна тайна. Нещо повече, сега този човек е в държавната телевизия и действа в качеството си на експерт по делото за Скрипал, който според английското следствие е отровен с вещество от подобен тип.
Цалата тази история с Ринк обаче навежда на определени предположения, които би трябвало да бъдат проверени не само от нас, журналистите.
А именно, че още преди Ринк някой е търгувал с бойни отровни вещества. Поради факта, че очевидно разследване по този въпрос не е проведено, може да се предположи, че „лафката“ за продажба на отрови никога не е била затваряна. Нали не само Шихани е мястото, където са се произвеждали химически вещества.
Банкерът Кивелиди е убит през август 1995г. Следствието по това дело приключва през 2006г.
Между тези две дати се случват още няколко загадъчни и трагични събития.
През април 2002г. загива един от ръководителите на чеченските въстаници Хатаб (Черния арап).
Някакъв човек му предава писмо, Хатаб го отваря и малко след това умира. Както казват, от задушаване (характерните признаци при отравянето на Скрипал). Най-разпространената версия е, че това е операция на руските спецслужби. ФСБ не го опровергава, нито го потвърждава.
Хатаб. Снимка: Youtube
И тук следва да припомним още веднъж на читателя от началото на първата част на материала показанията на нашия информатор от средите на генералите от правоохранителните органи, който разказа за изгубените по пътя за Чечения ампули с отровни вещества. От един или повече вида е била отровата, е неизвестно.
През юли 2003г. умира Юрий Шчекочихин.
През април 2004г. в СИЗО (следствен изолатор) във Волгоград при странни обстоятелства умира известният чеченец Леча Идигов (Брадата).
Известно е, по думите на адвоката, че в Пятигорск преди представление при него дошли някакви хора да пийнат чай. В резултат косата му започва да пада, мехури покриват цялото му тяло, наблюдава се синдромът „моментално остаряване“. Смъртта е призната за естествена.
Идигов и Шчекочихин са се познавали – от двете страни на фронта са се занимавали с размяна на пленници и заложници.
И тук, естествено, може спокойно да се отдадете на теория на конспирацията. Струва ми се, че в случая ще е съвсем уместно и допустимо, защото никакви следствени органи изобщо не са се заинтересували от подобни съвпадения.
Идигов е член на Лазанската престъпна групировка, работещ под покровителството на сътрудника агент от ФСБ Макс Лазовски, убит през 2000г. след излизането си от затвора. Първите взривове в Москва на автобус на ВДНХ (възродената от 1939г. организация Изложение на постиженията на народното стопанство) със заложен взрив на мост, е работа на същата тази групировка.
Луговой, обвинен от властите на Великобритания в отравянето на бившия разузнавач Литвиненко, както и останалите участници в знаменитата пресконференция по повод подготовката и покушението на Борис Березовски – са сътрудници на същото подразделение, към което принадлежи Лазовски (УРПО под ръководството на на генерал Хохолков, който се занимава с разработката на лидери на престъпни групировки).
Няколко години по-късно един от авторитетите на Лазанската групировка – Лом-Али Гайдукаев – се оказва организатор на убийството на наблюдателя на „Новая газета“ Анна Политковская.
Един от нейните лидери – Мовлад Атлангериев е убит в центъра на Москва през януари 2008г., друг – Мустафа Шадаев – разстрелян заедно с охраната си няколко месеца преди убийството на Политковская. След него групировката се разтурва.
Разбира се, между всички тези събития може да няма никаква връзка, обаче тяхната честота навежда на мисълта, че подобна вероятност за връзка поне трябва да бъде проверена.
2004г. носи и още една знакова смърт. През септември при загадъчни обстоятелства умира бившата охрана на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак – Роман Цепов (Бейленсон), свързан с много сенчести фигури от Северната столица.
Роман Цепов
Неговата охранителна фирма оказва услуги не само на градските чиновници, но и на криминални главатари. Симптомите на болестта са постоянна отпадналост, отказ на вътрешните органи да функционират, поражения на гръбначния мозък и бърза смърт. Официалната версия е смърт по естествени причини.
Нито един от тези случаи не е разследван. Никой дори не се опитва да ги види в общия контекст на поредното убийство.
И затова до ден днешен остава загадка: кой, кога, в какви количества и къде е продавал ампулите със свръхсекретната отрова, останала ли е още от нея и в чии ръце, къде още е била използвана. Защото, изглежда, делото за отравянето на Скрипал отговаря на един от тези въпроси: продадената отрова не е под контрола на руската държава.
Така че струва си все пак да се възбуди наказателно дело не по фактите на загадъчните покушения в началото на новото хилядолетие, а по фактите на изтичане на отровни вещества. Въпросът не е да си измием ръцете за отравянето на Скрипал. По-важният въпрос е, останала ли е още безконтролна отрова и в ръцете на кои неизвестни лица се намира, защото може още някой да бъде отровен. Та нали точно за това е и предназначена отровата.
Превод: Рени Нешкова
