– Г-н Тафров, Ердоган след президентските избори рязко пое по пътя на авторитарния режим. Някои очакваха да смекчи тона след като се разправи с противниците си и вече е абсолютен победител от президентските избори, но се случи точно обратното. Защо Ердоган избра Турция да се отдалечи от демократичния свят и доколко опасно е това за все по-фрагментиращия се Европейски съюз?
– Ердоган избра пътя да укрепи личната си власт. Политическата система, която създаде с промените в конституцията, е уникална. Тя не е демократична, тъй като цялата политическа власт е съсредоточена в президента, който контролира голяма част от съдебната власт (почти 90 процента), и обезсилва парламента, защото той може да го разпусне. Няма министър-председател, Ердоган назначава вицепрезидентите по свое усмотрение. Нещо типично за всеки автократ, какъвто е Ердоган.
– Трябва ли Европейският съюз да заеме по-категорична позиция за случващото се в Турция?
– Европейският съюз осъди промените в конституцията, които Ердоган направи, но да видим как ще реагира по самото протичане на изборите, тъй като не знам какви са отзивите от страна на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но е сигурно, че има сериозен дисбаланс в медийното отразяване на различните кандидати, един от които беше в затвора, а времето му за отразяване в медиите беше общо около 30 минути за цялата кампания. Основният опозиционен кандидат имаше три или четири пъти по-малко време от самия Ердоган.
И за да си представите за какво точно става дума – в самия ден на изборите основната информационна агенция на Турция съобщи резултатите по време на протичането на изборите, което постави огромни въпросителни за самия процес. Представете си, че БТА в деня на парламентарни или президентски избори в България в средата на деня съобщи кой ще спечели с точност до десетата от процента. Това е страхотен скандал и разбира се поставя честността на целия избирателен процес под въпрос.
– Смятате ли, че бежанският проблем все повече ще определя победителите в изборите и в държавите от Европа, включително и от Европейския съюз, но и ще диктува един по-сдържан тон към процеси на отдалечаване от демокрацията и затягане на автократични режими не само в Турция?
– Този процес е достигнал своя връх. Няма в момента бежански натиск и се надявам скоро да се се намери някакво решение, някакъв компромис. Иначе самата европейска интеграция ще бъде поставена под заплаха и ще е сериозно отстъпление от перспективите на ЕС. Може би вътрешнополитическите трудности на канцлера Меркел, които предизвикаха това забързване на тези преговори, ще се окажат всъщност щастие в нещастието и ми се иска да вярвам, че ще се стигне до някакъв компромис.
– В този сложен европейски пъзел споразумението между Скопие и Атина за името на Македония изглежда като странно изключение. Имаше много коментари и остроумни шеги в социалните мрежи около географския елемент в името. Други се ядосваха, че България е останала безучастна от тези преговори и не е предявила претенции за името. Трябваше ли?
– Това не е българска тема. Ние признахме Македония под името Република Македония. Така че как ще се нарече оттук нататък, е един двустранен спор само между Македония и Гърция. България няма отношение към него и с това печели много в международен план и в отношенията си с Македония. А защо да не се казва Северна Македония при положение, че сме признали цялото. И какво ако това цяло избира някакво определение на частта. Нямаме никаква полза България да се задълбочава в тази тема и да вземаме някакво отношение по нея.
Много се радваме, че е постигнато споразумение, което открива пътя на Македония към ЕС и НАТО. „Демократична България“, където отговарям за външните работи и европейските политики, приветства в декларация постигането на това споразумение, като припомня заслугата на двете сини правителства – на Филип Димитров и на Иван Костов, за изграждането на българо-македонските отношения и утвърждаването на Македония като независима държава на Балканите и залог за мира на нашия континент.
Това, което се случва, е трасирано благодарение на смелостта и решимостта на демократичните български държавници след края на комунизма.
– Предстоят разговори между сформираните комисии от българска и македонска страна за решаване на някои исторически и културни спорове между двете държави. Трябва ли според вас да се поставят онези трудни въпроси, свързани например с доктрината на македонизма, с генезиса на съвременните нации, с това какво ще правим с историческите архиви и паметници?
– Трябва да се действа конкретно, защото обобщенията не вършат работа. Да не се твърди например, че песните от сборника, издаден в Загреб от братя Миладинови, се казва „Македонски народни песни“, а не „Песни на македонските българи“. Най-уморително е да се спори за факти. Когато се очертаят фактите, ще се очертае и цялата картина.
– Те фактите са налице, тълкуването е различно…
– Когато се уточнят фактите, няма да има място за тълкуване. Водачът на тази комисия трябва да уточни конкретно фактите по темите, за които ще се водят разговорите. Това е, което трябва да се направи, и то по един безпристрастен начин, опирайки се на документи.
– Не знам дали комунистическия период след Втората световна война ще бъде тема за разискване или вече не е модерно да се търсят първопричините на историческите събития, в случая в македонската история?
– Не знам дали ще бъде тема на разговорите, но е факт, че всички тези фалшификации са направени именно тогава и ми се струва, че няма как да се заобиколи темата. Няма как да се избегне и фактът, че през всичките тези години на комунистическия период е създаван един отрицателен образ на България в Македония, в учебниците по история това трябва да се отрази по някакъв начин. Но пак казвам, това може стане с уточняване на фактите въз основа на документи.
Това е пътят да се изправят изкривените интерпретации на историята, направени по времето на комунизма.
– Може би е редно да бъде поставен и въпросът за църквата, който изглежда повече политически?
– Едва ли тази комисия ще се занимава с този въпрос, все пак църквата и държавата са отделени. Но е много важно разбира се да не се обезсърчават онези духовници в Македония, които виждат в Българската православна църква своя Църква-майка.
– Става дума за проблема, макар и извън темите на тази комисия.
– Без да съм църковен историк, но лично като българин и като мирянин, се надявам на решението БПЦ да изпрати делегация за честванията на Охридската архиепископия. Извинението, че по този начин ние едва ли не придаваме небългарски характер на Охридската архиепископия, не издържат според мен на критика. Всъщност ясно е кой не иска да подчертава връзките на македонската църква с българската и смятам, че тук беше допусната грешка.
– Да го кажем в прав текст. Съветниците на президента Владимир Путин – Александър Дугин и Леонид Савин, обикалят балканските страни и сеят партийни раздори. Наскоро в Скопие двамата присъстваха на дискусия с основен постулат, че за Македония най-добрият избор е балкански съюз, а още по-добре да се присъедини към Евразийския икономически съюз. Смятате ли, че Русия ще се примири с процесите на интеграция на Балканите и няма да се опита с всички сили и средства да попречи на това?
– Русия на думи подкрепи споразумението между Македония и Гърция за името. Доколкото знам, в миналото гръцкият външен министър Никос Коцияс и Дугин са имали много близки лични контакти. Но е много трудно и безперспективно за руската дипломация в подобна ситуация да не подкрепят споразумението между Гърция и Македония, защото Русия би останала в изолация. Разбира се тя си има своя дневен ред за Западните Балкани, опитва се да осуети присъединяването на Македония към НАТО и ЕС. Много е вероятно да се опита да проведе хибридна война, каквато вече води срещу сегашното правителство в Скопие. Виждали сме опити за дестабилизация другаде на Балканите при подобни ситуации – опита за преврат в Черна гора. Очаквам руската намеса да се активизира.
– Как оценявате в този контекст срещите на българския премиер и президент с Владимир Путин?
– „Демократична България“ остро осъди тези посещения и извинителния тон, с който и двамата се представиха пред руския президент. България е член на ЕС и НАТО и ние казахме, че тези посещения приличаха на интервюта за работа за длъжността „губернатор на Задунайска губерния“, достойни за съжаление и абсолютно скандални за български държавници. Осъдихме това залитане към Москва, подновяването на проекта „Белене“, което е част от тази същата политическа линия на управляващите, подкрепяна от бившите комунисти. Ясно подчертахме, че ГЕРБ не е алтернатива на БСП.
Стефан Тафров е политик и дипломат. Бил е посланик във Франция, Великобритания, Република Ирландия, Италия и Малта. Той е първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.
