Жена стои окована в белезници на централен столичен булевард. Стои там часове наред. Около нея се суетят десетки маскирани полицаи, следователи, агенти за борба с корупцията. Един от маскираните агенти запушва устата й, за да не може да говори. Телевизионни екипи на проправителствени медии излъчват „на живо“ целия екшън.
Да, става дума за ареста на кмета на столичния квартал „Младост“ Десислава Иванчева и посланията, които той излъчи. А посланието от него е само едно – страх. Но не страх у корумпирания чиновник. А страх от практически безконтролните действия на т.нар. правоохранителни органи.
Че в България няма върховенство на закона, е добре известно. Това е честа критика на почти всеки доклад, който мери свободата у нас.
Другата най-честа критика е, че в страната ни липсва ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта.
Екшънът във вторник в София имаше всички белези на мероприятие, което да отговори на тази критика. Но не да отговори с адекватни процесуални действия, които евентуално да доведат до осъдителна присъда. А да създаде продукт – медиен, информационен продукт, който да бъде завъртян от машината и да достигне до максимален брой хора. Така че да послужи като оправдание, че срещу корупцията в България се взимат мерки.
Това пролича от поведението на основните участници в тази „ювелирна акция“.
На триумфалната пресконференция ден след акцията ръководителят на специализираната прокуратура Иван Гешев и шефът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев приемаха със забележителна досада и надменност поставения им въпрос дали не са прескочили допустимата граница при задържането. Дали е било необходими цялото това унижение. Дали изобщо е законно подобно поведение.
А отговорите им могат да се сведат до: „Всичко е точно.“
Но цялата картина се изясни ден по-късно, когато вицепремиерът и министър на съдебната реформа Екатерина Захариева коментира, че действията на прокуратурата и КПКОНПИ са били отвъд границата на необходимото.
Отговорът на тази критика дойде директно от главния прокурор Сотир Цацаров който попита дали това е позиция на целия кабинет. „Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има“, добави Цацаров.
Всичко това говори за едно. Операцията срещу Иванчева е, без съмнение, сигнал към всички „непослушни“. И към всички противници на необятната, неприкосновена, безгранична, безконтролна мощ, с която може да си служи прокуратурата. И разни други, гравитиращи около нея репресивни органи като новоизлюпената КПКОНПИ.
Призваните по закон да бъдат правоохранителни и правораздавателни органи у нас все повече заприличват на организирана група за раздаване на страх. За изпълнение на публичен линч. За публично, включително и през медии, обругаване.
Но не и за върховенство на правото. И най-вероятно това ще продължи да е така. Защото живеем в Абсолютна прокурорска монархия.
Имаме си нова ключова позиция в разпределението на силите и управлението на държавата. Това са страхувателите.
Ако случайно не сте разбрали кои са те – питайте Иванчева.
