Лалетата на българското европредседателство ще увехнат, преди да прикрият натуралната семплост на политиците ни
Политици се бият. Не гамени на улицата и не хамали. Шамаросват се, блъскат се и се скубят като подивели туземци за шепа цветни камъчета. И това се случва въпреки всички засадени лалета в чест на българското европредседателство, които скоропостижно ще увехнат. И няма да прикрият натуралната семплост на българските политици.
Скандалът в СДС нито е първи, нито ще е последен. А сме виждали подобни сцени и в други политически формации. Виждали сме и в парламента, и извън него. Българският политик като правило обича да се посбийва, защото така доказва на света, че е мъж.
Гонен от подобни съмнения, той обича не само със себеподобни да се млати. Удря и журналисти, и бабички, ако се наложи, за да разпръсне мъжествен чар: „Булгар, булгар!“.
Този път обаче главните герои не са бабаити-патриоти, неее. Едни уж фини и уж десни хора станаха на кълбета, и то защо? Заради Лукарски! Прости им, Господи, сигурно са се объркали. Но за тях вероятно мелето си струва, защото виждат в СДС хубав бранд. Романтичният ореол на СДС може и да е поизбелял, но все още работи и вероятно има хора, които чистосърдечно биха му вярвали. Няма да припомняме колко процента всъщност му повярваха на последните избори, защото случаят не е такъв.
Случаят е свързан с някакви компрометирани, твърде компрометирани лица, желаещи да се намърдат за пореден път в управлението. Защото извън него е умирачка и никой не ги брои за живи, освен някакви социолози, пресмятащи по десетопръстната система.
Лукарски, погледнато откъм лидерската камбанария, е прав да тегли СДС към печелившата платформа НФСБ. Друг е въпросът що за програма биха показали двамата лидери. И къде точно ще заложат в нея кютека – в образованието най-вероятно, че да има приемственост. То не че и във финансите не може, де. И ще си ни управляват след Бойко като стой, та гледай. Со кротце, со благо. И со много простотия.