Руската генерална прокуратура извади своя версия за смъртта на Александър Литвиненко и Борис Березовски, като свързва двамата в една много странна история. Дали обвинението не е научило нещо, което медиите още не знаят, и се опитва да предотврати удар от британското разследване по случая „Скрипал“?
Юлия Латинина, Новая газета
На 9 април руската генерална прокуратура представи своя версия за смъртта на Александър Литвиненко, отровен с полоний-210 в Лондон през 2006г.
Английските следствени органи смятат, че виновни за това са бившият бодигард на Борис Березовски*, а сега депутат в Думата Андрей Луговой и неговият познат Дмитрий Ковтун.
Руската генерална прокуратура има своя собствена версия – 12 години по-късно те изведнъж прозряха, че Александър Литвиненко е убит от Борис Березовски, защото той бил изнудвал последния. А го е изнудвал, защото Борис Березовски получил политическо убежище благодарение на фалшиво признание на някой си имигрант на име Владимир Терлюк, когото ФСБ наела, за да убие Березовски.
Трудно е да се каже на какво разчита генералната прокуратура, публикувайки своите „сензационни“ документи. Възможно е тя просто да не е в час, че много руснаци, за разлика от нейните сътрудници, умеят да ползват интернет и знаят английски.
Работата е там, че цялата история с Терлюк е с 8-годишна давност и бе разгледана от британски съд, където Владимир Терлюк се провали зрелищно.
Решението на съда по делото Березовски срещу Терлюк с излагане на всички обстоятелства е напълно достъпно в интернет, както и решението на апелативния съд, който поддържаше решението на съда, но изрази нехарактерно за английски съд удивление.
– от количеството лъжи, които чу от Владимир Терлюк
– от подкрепата на руската прокуратура, на която се позова Терлюк по време на процеса
Същността на нещата е в следното.
На 1 април 2007г. по РТР „Новини от седмицата“ Борис Березовски бе обвинен в убийството на Литвиненко. Основният гост на предаването бе човек, сниман в гръб и представен като Пьотр, но всъщност това беше Владимир Терлюк.
Владимир Терлюк живее в Лондон от 1999г. В своите показания, дадени пред сержант Роуз през 2003г., той се определя като „бивш офицер от разузнаването“. Английски език през 2010г., както и преди, Терлюк владее слабо – обстоятелство, което учуди съда и не допринесе за доверие в показанията му.
Владимир Терлюк разказва пред телевизионния канал следното.
По думите му през 2003г. веднъж по време на процедурата за предоставяне на политическо убежище на Борис Березовски в Англия той по някакъв (Терлюк не уточнява какъв) чудодеен начин бил заврян в ъгъла от Александър Литвиненко.
Литвиненко обвинил Терлюк, че следи Березовски и че е изпратен от ФСБ като килър. Терлюк отрекъл всичко. Тогава Литвиненко му предложил 5 млн. паунда да каже, че е изпратен от ФСБ да убие Березовски.
Терлюк обаче отрекъл всичко. Тогава Литвиненко му предложил 40 млн. Терлюк не се съгласил да оклевети родината. Тогава коварният Литвиненко го упоил с някакво психотропно вещество и в това неадекватно състояние записал с микрофон признанието на Терлюк.
И въз основа на това фалшиво признание Березовски получава политическо убежище.
Но с това мъките на честния Терлюк не свършват. Независимо че политическото убежище вече било получено, отново го извикват в офиса на Березовски и отново се опитват да го склонят да разкаже, че планирал да убие Березовски и Дубов*.
Терлюк отново героически отказва.
След „сензационните“ признания на Терлюк водещите телевизионни канали стигат до предположението, че тъкмо тези признания стават причина за убийството на Литвиненко. Един вид Литвиненко знаел, че покушението, което става предлог Березовски да получи политическо убежище, в крайна сметка не е вярно, и шантажира с това бившия си шеф.
Британският съд сметна цялата телевизионна разигравка от начало до край лъжлива и присъжда обезщетение на Березовски от 150 000 фунта за морални щети.
Поведението на г-н Терлюк съдът оценява като твърде странно. Отначало той отрича своята самоличност и твърди, че е „Пьотр“, после заявява, че не е видял, че го снимат. Съдът отхвърля тези твърдения като смехотворни.
Владимир Терлюк
Руските прокурори, помагащи на Терлюк, са толкова много, че това обстоятелство предизвиква дори специална забележка от съдията Иди, искрено изненадан от факта, че за адвокати Терлюк има цялата руска генерална прокуратура.
Настроението на съдията не се подобрява и от факта, че Терлюк нарича количеството помагащи му прокурори „твърде ограничено“.
Английски съдия рядко може да се ядоса, но това на г-н Терлюк видимо се удава. По-конкретно, съдията изразява учудване, че г-н Терлюк предава на руската прокуратура показанията на Березовски, получени преди процеса, в нарушение на всички правила и въпреки че е бил изрично предупреден за това.
„Г-н Терлюк ясно показа неуважението си към английския съд, като заяви по време на процеса: Ако не искате да ги имам, не ги изпращайте до мен, но ако ги имам, аз ще реша какво да правя с тях „, казва съдия Иди за предадените показания на Березовски.
В качеството му на негов съидейник г-н Терлюк доведе в съда такъв безценен свидетел като Андрей Луговой. Г-н Луговой (разбира се, не лично, защото по това време много искаше да види разследващите органи на Обединеното кралство) съобщи пред английския съд, че бизнесменът Бадри Патаркацишвили (също покойник по това време) е потвърдил пред него, че искането на Березовски за политическо убежище било мошеничество и че те „намерили в Лондон някакъв идиот, който срещу пари признал, че ФСБ го е наело да убие Березовски“.
Съдията Иди не намира показанията на Луговой за достоверни. В решението на съда той пише, че ако това е истина, то Луговой щеше да разкаже тази история по-рано в многобройните си интервюта, започвайки от първото, което дава в деня на смъртта на Литвиненко – 23 ноември 2006г. Съдията също така отбелязва, че дори след своите откровения Луговой се придържа към старата си версия: Литвиненко сам се е отровил със собствен полоний.
Александър Литвиненко след отравянето с полоний в клиника във Великобритания Снимка: Наташа Вейц, GettyImages
Но най-важното е друго. Съдията Иди напълно повярва на историята за покушението на Березовски.
Работата е там, че на 31 юли 2003г. Александър Литвиненко наистина е дал пред английската полиция показания, в които съобщава за свой разговор с Терлюк. Терлюк му казва, че е бил в съда по делото за предоставяне на Березовски на политическо убежище по заповед на своя началник. Казали му да направи план на помещенията, а също така да вземе със себе си химикалки и цигари, за да видят доколко щателно ще ги проверят на входа.
Целта на това, по думите на Терлюк, било да се изясни „възможно ли е да се внесат непроверени химикалки и цигари и да се види има ли в помещението някакво място, където някой под прикритието на журналист може да се приближи достатъчно близо до Березовски, да капне от течността от химикалката на дрехите или обувките му и после да запали цигара, като издухва дима по посока на течността.
Самият Владимир Терлюк дава аналогични показания на разпитващия го сержант Роуз. Тези показания са дадени лично от Терлюк. В тях той нито веднъж не твърди, че са го наели за убийството на Березовски; подчертава, че е трябвало само да разузнае обстановката за прилагането на нещо, което по описание прилича на подготовка за високотехнологично отравяне с приемане на бинарно вещество. Малко е вероятно Терлюк да даде такива изтънчени показания под въздействието на халюциноген.
По-късно му се налага да обяснява тези свои показания в английския съд и г-н Терлюк, съпроводен от огромната армия руски прокурори, не среща подкрепа, когато казва, че донесенията на сержант Роуз били „лъжливи“ и „изфабрикувани“ в помощ на Березовски.
„Г-н Терлюк не се показа в най-добрата си светлина по време на кръстосания разпит“, пише в своето решение съдията Иди.
„Въпреки че беше много красноречив и винаги намираше какво да отговори, той постоянно увърташе. Често изобщо не отговаряше на поставения въпрос, а вместо това се опитваше да го измести встрани. При такава тактика е много сложно да повярваме, че неговите показания са истинни. Към всички, които дадоха показания, противоречащи на неговата история, той се отнасяше като към лъжци на заплата при г-н Березовски… Неговото изявление изглежда е насочено повече към екипа на руските обвинители, отколкото към съда.“
Важното в този случай за нас е не толкова, че съдия Иди смята Терлюк за лъжец. Същественото е, че съдия Иди очевидно смята, че подготовка за покушение на Борис Березовски през 2003г. наистина е имало и Терлюк е бил част от нея.
Преди всичко този странен човек, който не е журналист и зле говори английски, е забелязан в съда през 2003г. от Александър Литвиненко и признава ролята си. Възможно е Березовски наистина да му е предлагал пари. Но по-късно, под натиска на старите му господари той да се е отказал от своите показания.
Много е сложно да се разбере защо руската генерална прокуратура през 2018г. ни напомня за отдавна забравения опит да бъде отровен Борис Березовски през 2003г.
Нали тогава, през 2003г., когато за пръв път това бе огласено, този опит изглеждаше несериозен и преувеличен.
Сега, след отравянето на Скрипал, тази история за сетен път засилва безпокойството на британските власти. Тя ги кара да предположат, че още през 2003г. на територията на Великобритания съществува цяла мрежа от спящи клетки на руски агенти.
Фактът, че тези агенти явно не са на високо ниво, не прави ситуацията по-малко сериозна.
Възможно е руската генерална прокуратура неочаквано да ни напомни за Терлюк, защото знае за английското разследване по случая „Скрипал“ нещо, което медиите още не знаят, и бърза да предотврати удара. В противен случай със своите реминисценции те оказват на Кремъл мечешка услуга.
*Борис Березовски бе намерен мъртъв в имението си край Лондон на 23 март 2013г. при мистериозни обстоятелства. Той бе намерен задушен с увит шал около врата
**Юлий Дубов – един от бизнес партньорите, а също и един от най-старите и близки приятели на Березовски
Борис Березовски Снимка: Reuters
Превод: Рени Нешкова