Митът за „Трите Испании“ така и не бе преодолян за четири десетилетия
Георги Караславов е магистър по Международни отношения в УНСС, София и Международни изследвания в Университета Комплутенсе в Мадрид. Завършил е Дипломатическата академия към испанското МВнР. Специализирал в МВФ, Вашингтон и „Валутен борд и държавна политика” в Институт „Торкуато ди Телла”, Буенос Айрес, Аржентина. Член е на Българското дипломатическо дружество.
Г-н Караславов, каталунският парламент отложи избора на премиер на областта без да сложи краен срок. Как очаквате да продължи новата политическа ситуация?
Каталунският парламент в лицето на председателя Роже Торен полага усилия за избиране на премиер на Каталуния (президент на Женералита) предвид крехкото мнозинство, което имат привържениците на независимостта. Член 155 продължава да действа поради факта, че няма правителство, което да се ползва с благосклонност от правителството на Рахой. След отменяне на гласуването на първата кандидатура за премиер – отново да бъде преизбран Пучдемон – последваха още две кандидатури на политици, които правителството също не одобри. Това са кандидатурите на Жорди Санчес и на Жорди Турел, които в момента са в затвора. Първият влезе в затвора още през миналата година, а вторият влезе в затвора в деня, в който трябваше да положи клетва в Парламента на Каталуния за премиер. Заедно с Турел бяха арестувани най-важните каталунски политици, които са в затвора, а други в изгнание в Швейцария, Англия, Белгия и Германия.
Жорди Санчес (университетски преподавател) изпрати от затвора отворено писмо до Комитета по правата на човека към ООН, че е лишен, като депутат от право да упражнява вота на избирателите си и също така му е било забранено да се яви на кандидатурата за премиер, когато е бил номиниран. Отговорът на ООН е, че трябва да му бъдат възстановени пълните права на народен представител и в момента е предложен отново за кандидат -премиер, от една страна по препоръка на Пучдемон (Санчес е втори в листата на „Заедно за Каталуния“ след Пучдемон в Парламента), от друга, като възможност да се излезе от блокажа на институциите в областта.
Председателят на Парламента на Каталуния е насрочил за петък, 13 април процедура по избирането на премиер на областта. Кандидатът е Жорди Санчес.
Ситуацията в размирната провинция остава напрегната. Централното правителство на Испания не се колебае да използва политически хватки, държавната машина и процедурни номера с цел да не допусне по-нататъшно развитие на независимостта.
Може ли да функционира Каталуня без редовно избран от местния парламент кабинет? Колко дълго?
За момента още функционира чл. 155 и областта е под юрисдикцията на централната власт на Мадрид. В случай, че бъде избрано правителство, което да е по вкуса на Мадрид, чл. 155 ще отпадне.
Може ли тази ситуация да предизвика нова намеса на централната власт в Мадрид?
Тя и в момента е поела контрола на властта в областта, но не и контрола върху самите каталунци. Това, на което ставаме свидетели, е едно завръщане във времената на тридесетте години, когато се оформят три основни блока – републиканци, роялисти и фалангисти. Това разделение Испания не е преодоляла въпреки 40 години демокрация и един примерен демократичен преход, влязъл в политическата история като пример и модел. Много проблеми, които не бяха решени още тогава – преди четири десетилетия, днес са на дневен ред и с лихва.
А възможно ли е за премиер все пак да бъде номинирана и избрана личност, която няма как да изпълни нормативното изискване физически да се намира в сградата на местния парламент в Браселона и да представи програмата си. Например бившият премиер Пучдемон?
Да. Това беше един опит чрез видеовръзка Пучдемон да „присъства“ на номинирането му за председател на местното правителство, но това не се одобри от Конституционния съд на Испания. Въпросът е висящ.
Каква ще е политическата съдба на Пучдемон? Неговото „изгнание“ сякаш е добре дошло за централната власт в Мадрид.
Пучдемон е една събирателна личност, около която се обединяват три политически формации, които правят пълно мнозинство в Парламента.
Неговото изгнание усложнява политическите машинации на правителството на Рахой, защото въпросът излиза извън пределите на Испания и по този начин казусът „Каталуния“ става общоевропейски проблем. Което и така се случи. Каталуния след 2006 г. имаше представителства в редица страни, които бяха закрити по силата на чл. 155. Пучдемон се възприема доста положително и със симпатии сред редица партии в Европа. Неговите пътувания в ЕС не се харесаха на Мадрид, защото на тях той представяше истинската ситуация в Каталуния и репресиите, които се предприемат спрямо „индепендентистас“ от централната власт и съдебната система, която влезе в ролята на маша в ръцете на Рахой. Монархът не прави опити да се овладее областта, напротив, подкрепя Рахой и мерките, които правителството взема.
Белгийският съд остави на свобода по европейската заповед на Испания за екстрадиция на тримата каталунски бивши министри – съветници Комин, Серат и Пуч, които заедно с премиера Пучдемон от октомври м.г. принудително пребивават в Брюксел.
Испанските служби възобновиха европейска заповед за арест и екстрадиция на всички каталунски политици, които се намират в изгнание да бъдат предадени на испанското правосъдие. Така Пучдемон след обиколка из европейски страни заповедта го заварва в Германия на път за Белгия, където бе арестуван на границата и прекара Великден в затвора.
Какво реши германският съд?
При обстойно разглеждане на европейската заповед за арест на Пучдемон с аргументите на испанския съд за екстрадиция – бунт и злоупотреба със средства, германският съд освободи Пучдемон под гаранция, без право да напуска Германия. Съдът не вижда вина за бунт и за злоупотреба на публични средства при организиране на референдума на 1 октомври 2017г. Германските юристи не намират „насилие“ в дейността на Пучдемон, нито заплаха за насилие в процеса за независимост на Каталуния. В своята си дейност Пучдемон не е използвал силата като мярка в борбата за независимост, а единствено позволените средства от закона – събрания, митинги и манифестации за един референдум. Професорът по международно наказателно право Николаос Газеас заключава: „Не се касае за терорист, а за политик и държавник. Пучдемон се легитимира със спечелени свободни демократични избори и е избиран само с мирни средства и с народен вот.“
Иронията е, че именно правителството на Рахой изпрати полицейските сили по време на референдума и упражниха насилие и репресии върху каталунците. По отношение на „злоупотреба със средства“ се оказа, че това са партийни средства от партийните каси. Поискана е допълнителна информация от Мадрид във връзка с показанията, които Пучдемон е дал при разпита му в германския съд в отговор на европейската заповед за арест на Испания. Държа да отбележа, че адвокатът на Пучдемон в Германия е Волфранг Шомбург, един експерт по правата на човека в Европа, който е бил международен съдия в Международният наказателен трибунал за бивша Югославия. Той напуска трибунала в несъгласие с машинациите по отношение на Милошевич и му дава съвет „Сам да продължи борбата“
Каталуния е един политически въпрос, в който беше въвлечена и съдебната система. Сега Мадрид изпада в много деликатна ситуация след разпореждането на немския съд, че не са достатъчно убедителни аргументите в полза на екстрадиране на Пучдемон в Испания. Европа започва да се интересува от Каталуния и от политическото положение в което е изпаднала Испания, а именно – подкопаване на демокрацията.
В партиите, формиращи блока, който иска отделяне на областта от Испания, сякаш се формират пукнатини. Възможно ли е някои от тях да смекчат позицията си с цел да се конституира все пак местно управление?
Има отделни елементи, които сякаш искат да се прекрати този тормоз, но процесите, както започнаха преди година навлязоха в един друг етап, който вече има своя динамика и развитие.
Централната власт изпусна всички политически възможности да се стигне до решаване на въпрос, който по-скоро е политически, отколкото правен. Намесата на съдебната система в политическата война поставя под съмнение независимостта на съдебната власт.
Привържениците на сепаратизма в Каталуня сякаш намаляват. Възможно ли е центтралната власт да залага на картата „протакане“ с цел проблемът със стремежа за отделяне просто да утихне от само себе си?
Не смятам, че намаляват, защото протестите са ежедневни и според случая са по-интензивни или по-слаби. Силна подкрепа към Пучдемон има в Каталуния, Белгия, Холандия, Швейцания, Финландия, а сега и в Германия. Не са шепа хора.
След ареста на Пучдемон в Каталуния обявиха „извънредно положение“ за последвалите протести, митинги и манифестации. Държа да отбележа, че обществеността отправи поредица от петиции, особено силен е манифеста на 135 интелектуалци – професори, юристи, писатели, петиции отправиха и кметове, депутати от Страната на баските и т.н. Трите леви партии с мнозинство в парламента гласуваха Карлес Пучдемон да бъде преизбран за президент на Женералитата по волята на народа на Каталуния, в това число политическите лидери от областта, които са обвинени по „Процеса“, да бъдат освободени.
Централната власт залага на твърда игра. Това влече със себе си и събуждането на други проблеми, които много трудно бяха овладяни и с цената на много компромиси се потиснаха – Страната на баските. Баският партиен лидер и екс-лехендакари Хуан Хосе Ибаретхе изпрати послание до Пучдемон и Каталуния: “Президент Пучдемон и скъпи приятели и приятелки каталунци, чувствам в душата си вашето страдание, но вие поставихте испанската политика и правосъдие на европейската подсъдима скамейка. Благодаря… Испания няма проблем с Каталуния, има проблем с демокрацията.“ Неспокойно е и в Галиция. Ставаме свидетели на пропукването на испанския модел на демокрация, на испанския модел за преход, заради липсата на гъвкавост и на държавници. Много от старите легенди от годините на прехода се оттеглиха, други починаха. По-обезпокоително е, че митът за „Трите Испании“ така и не бе преодолян за тези четири десетилетия.
„Der Spiegel“ прави една много точна преценка за състоянието, в което се намира случаят „Пучдемон“: „Задържането на Пучдемон е срам. За Испания. За Европа. За Германия. Германското правосъдие не трябва да се превръща в политическо оръдие на испанското правителство“.