„И ще полива Навални с вода Собчак, и ще недолюбва Гудков, ще се кълне Гудков във вярност на Явлински и ще иде при Собчак, Явлински ще прокълне всички, които не са с него, и всички, които не са с него, ще прокълнат Явлински. До свършека на света, който, гледайки вчерашния триумфиращ и неговия електорат, не е далеч.“
Иля Милщейн, Грани.ру
Трудно е да се каже кой от тях казва истината – Навални или Собчак. Поверява ли му тя сърдечната тайна за едни „огромни пари“, обещани за участие в изборите, или той се е ослушвал. Тук мненията могат да бъдат най-различни.
Всъщност, това е истинската интрига, свързана със сюжета, завършил вчера – всенародното преизбиране на Владимир Путин. Не го приемайте като предизборна надпревара, в която любимият президент поставя пред своите съотечественици трудния само на пръв поглед въпрос – за световна война ли сте или против? А после напада Англия, така че у тези, за които си е мислел, че няма да отговорят, преструвайки се на глупаци, да не остане и най-малко съмнение. Той попита разбираемо и строго, тъй че всеки, който през последните осемнайсет години е следил политиката и разбира руски, му беше ясно как ще откликнат избирателите. Разбира се, че ще гласуват за двоицата – за Владимир Владимирович и за ядрената война, ако враговете не мирясат. Те не ни подведоха и цифрите, фиксирани в ЦИК начело с най-честния от неговите председатели, свидетелстват за това безапелационно.
Безсмислени са сега и други спорове. За кандидата Грудинин например и ролята му в историята на руската демокрация. Комунистът милиардер е същият мошеник, както и повечето кандидати, но с особена мисия. Той трябваше да събере достатъчно много гласове, за да се определи като единствената възможна алтернатива на Путин. Ако не Путин, то Сталин ли в неговото днешно тъповато и мошеническо прераждане – такова бе посланието на кремълската администрация към света и със своята задача ягодовият олигарх се справи нелошо. И за да приключим окончателно с илюзиите и да задушим всяка надежда, го подпираше, уж че се конкурират, изпитаният в боя с комунягите застаряващ нацист Жириновски. С други думи, цялата сцена е посипана с радиоактивна пепел, а за какво спорят двамата най-добри, най-талантливи руски опозиционери? Но те дискутират и ние гадаем кой от двамата е прав?
Алексей (Навални) припомня дори мястото и времето, където Ксения изливала душата си – това е кухнята в квартирата му в два часа през нощта. И очевидецът на събитията – съпругата Юлия, нямало да му позволи да лъже, твърди той. От друга страна, ако ние знаем нещо с точност за Собчак, то е, че тя е умна, и да сподели на своя приятел съперник такава звездна тайна, едва ли е вероятно, и то още повече пред свидетел.
Тук нещо не се връзва, въпреки че самата версия на Собчак – да се съгласи да играе „срещу всички“ за големи и преголеми пари, не е за изхвърляне. Но такива тайни не е прието да се плещят в кухнята на опозиционер, омотана до небесата с микрофони на ФСБ и ЦРУ, а още и на ФБК*. Пък е неясно в края на краищата защо той по-рано мълча.
Немалък интерес, засега чисто теоретически, предизвиква една тема – способни ли са демократите у нас изобщо да се договарят? Опитът от миналите десетилетия, увенчани с похода на Путин и неговата четвърта победа на избори в обсадената руска крепост, ни навява тъжни мисли. Опитът на завършилите вчера избори, в които и вечният наш либерал-мошеник Григорий Явлински отново поучаства в качеството си на жив символ на безнадеждния разкол, и пародийният Титов изведнъж се появи и взе своите 0.7%, и Навални издърпа гласовете на Собчак, а тя му попречи да се наслади на триумфа на активния бойкот, а накрая двамата се ругаха в открит ефир – печално, но този опит показва, че те никога не успяват да се споразумеят.
И ще полива Навални с вода Собчак, и ще недолюбва Гудков, ще се кълне Гудков във вярност на Явлински и ще иде при Собчак, Явлински ще прокълне всички, които не са с него, и всички, които не са с него, ще прокълнат Явлински. До свършека на света, който, гледайки вчерашния триумфиращ и неговия електорат, не е далеч. Така че момчетата и момичетата, разделени в своите кухни, яростно и безконечно стесняващи отношенията помежду си, няма още дълго да се джафкат. Те така и не успяха да разберат къде живеят, играят хазартно в политиката и после се чудят, защо за вечните аутсайдери и скандалджии така неохотно гласуват техните съграждани. Не разбират каква отговорност лежи върху тях и все творят нещо за дълги години, започвайки с тези лидери, на които се падна да дойдат на власт в свободна Русия и бездарно отстъпиха тази власт, и като приключим темата кой проигра последната битка. Да стане ясно всичко – кой кого предал, кой на кого какво, изповядват се поверително в кухнята.
Да, но все пак това е интрига – наясно ли е Ксения за страшното си грехопадение или на Алексей така му изглежда. Или той, страшно е да го кажа, оклевети невинното момиче. За нищо друго днес, след естествената победа на Путин на този фон, няма смисъл да спорим. Значи ще посветим на близките шест години решаването на този най-важен проблем. Ако спорът не бъде прекъснат не от някой друг, а от Владимир Владимирович и генералите му, тогава със сигурност ще узнаем истината.
*ФБК – Фонд за борба с корупцията, основан от Алексей Навални
Превод: Рени Нешкова
