Екатерина Михайлова: При президентското управление има силна концентрация на власт

Екатерина Михайлова: При президентското управление има силна концентрация на власт

 

Подобна промяна води до изработването на изцяло нова  конституция

 

 

Проф.  д-р Екатерина Михайлова e  ръководител на департамент „Право“ в Нов български университет от 20 септември 2017 г. През 2007 г. е избрана за почетен професор на НБУ за принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава, а от 2016 г. е професор по история на държавата и правото в НБУ. Член е на Настоятелството на Университета.  От 1991 г до 2013 г. е избирана за народен представител в 36-то, 37-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание на Република България. Заместник-председател на 40-то и 41-то Народното събрание. Автор е на монографиите „Парламентаризъм и правова държава в България“, „Ролята на държавния глава в законодателния процес, Преглед на българските конституционни модели“, „Тоталитарната държава и право в България 1944-1989“. 

 

 

 

– Проф. Михайлова, как Ви звучи идеята за президентска република, лансирана с аргумента, че парламентарната е „атрофирала”?

– Идеята за това България да стане президентска република не е нова.  В последните десетина години тази идея се появява, най-вече когато се зададат президентски избори. Основен идеолог досега беше президентът Георги Първанов.

За мен тази идея ми звучи само като политически лозунг, без да се очаква от тези, които я лансират, да се стигне до осъществяването й. Малко като темите с референдума на Слави Трифонов – звучи привлекателно като нещо ново и различно от статуквото, без да се познава какво е то и до какви последици може да доведе.

Следва да се знае, че президентската република е непозната не само в България, но и в цяла Европа. Президентското управление е характерно освен за САЩ, така и за страните от Южна Америка, които следват американския модел. Също така, но различно от американския модел, президентското управление се среща в страните от бившия Съветски съюз.

При президентското управление има силна концентрация на власт в ръцете на победителя в изборите,  не може да се търси политическа отговорност на правителството от страна на парламента, съществува твърдо разделение на властите.

 – Според Вас има ли вероятност тази идея да се реализира в близко бъдеще?

– Не, не смятам, че това ще се случи в близко бъдеще. Отговорът ми не се основава на чувства и усещания, а се базира на заявени позиции. Основните политически сили са противници на тази идея от една страна, от друга – сред хората съществува неяснота какво е това и посочват други проблеми като съществени за тях, а не формата на държавно управление.

– Какъв е пътят за промяна на формата на държавно управление у нас?

– Нашата конституция е от категорията на така наречените „твърди“ конституции, т.е. изменя се трудно – големи мнозинства за стартиране на процедурата, високи мнозинства за вземане на решения, дълги периоди от време между различните гласувания. Това не е случайно. Идеята е да не се стига до промяна на конституцията от едно случайно мнозинство в парламента и заради неговите моментни хрумвания.

За да се промени формата на държавно управление, каквото би било страната ни да се промени от република с парламентарно управление в президентска република, пътят е много труден. Според Конституцията е необходимо  свикването на Велико народно събрание. За да се случи това, първо в обикновеното събрание трябва да се вземе решение с мнозинство от две трети от всички народни представители, като инициативата за това трябва да дойде или от президента, или от най-малкото една втора от народните представители. Трябва също така да се изработи проект за конституция, който да се разгледа от Великото народно събрание.

Следва да се знае, че една такава промяна не е свързана с промяната на един или два текста. Според мен подобна промяна води до изработването на изцяло нова  конституция, тъй като се променят правомощията на институциите и взаимоотношенията и балансите между тях.

– Има ли според Вас известно компрометиране на парламентарната система и какъв е пътят за нейното заздравяване?

– Разбира се, че има. Това е и причината да се искат промени относно начина, по който  функционират институциите ни. Желанията за президентска република, за мажоритарни избори и т.н., са все в посока на промяна на политическата система в страната. След като тези настроения периодически избуяват, явно има дефекти.

Още от възникването на парламентаризма в Англия до сега един от главните му дефекти се явява в зависимостта на правителството от парламента, което води до създаването и поддържането на мнозинства, които са контролирани от правителството.  Известно е в историята управлението на Роберт Уолпол, който е бил 21 години министър-председател (1721-1742). Той е започнал да прилага на практика различни „способи“ за осигуряването на парламентарно мнозинство за своето управление. По този повод проф. Владикин пише: „Уолпол има голяма историческа заслуга  за установяването на парламентарния режим, но той вложи още в зародиша на парламентаризма поменатия тежък недъг, който винаги изплува на повърхността, когато парламентарната демокрация е в криза – даже този недъг е един от главните причинители на кризата.”

Затова смятам, че трябва нашите политици да извършат политически реформи – начина, по който функционират партиите; излъчването на кандидати за изборни позиции; финансирането на партиите; избирателната система; функционирането на държавните институции; създаването на законодателство и др.

Парламентарното управление е всепризнато като най-демократичното. Но за да се прилага и функционира сравнително добре, следва и да се реализира, като се завишат изискванията към тези, които го реализират, както и да се гарантира високо ниво на гражданско образование, защото както казва Джон Стюарт Мил: парламентарната демокрация е „толкова по-пригодна за един народ, колкото по-високо е неговото културно равнище“.

 

Категории Акцент-2, Интервю, МненияЕтикети , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *