„Когато преди година и половина аз поех мисията на посланик в България наистина не знаех колко много са признателни българите за финландското участие в Руско-турската война Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.“. Това каза Н. Пр. г-жа Пайви Блиника – Извънреден и пълномощен посланик на Финландия в България при откриването на възпоменателна конференция, посветена на финландското участие във войната. По думите й тя усетила тази признателност не само в официалните си разговори с президентите Росен Плевнелиев и Румен Радев, но и в отношението на обикновените хора. Тя даде за пример мемориалния парк „Лавров“, издигнат в чест на загиналите в битките за Горни Дъбник финландски войни.
Пайви Блиника каза, че България и Финландия имат много общи моменти в историята си и посочи, че те са изследвани добре от един от организаторите на конференцията проф. Венелин Цачевски. Той посочи финландското участие в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. е паметно събитие във военната история на Финландия и българо-финландските отношения.
По това време Финландия била със статут на Велико княжество в Руската империя и имала право да поддържа автономна войска – Финландска гвардия, която влизала в състава на руската императорска армия. „Забележително е как без самите финландци да имат собствена държава те тръгват да воюват за свободата на поробено християнско население в другия край на Европа“, каза проф. Цачевски. Той описа пътя на финландските войни в България от влизането им в България при град Свищов до Сан Стефано, където бил последният пункт във военния поход на финландския батальон.
Снимки: Сергей Антонов
По думите на проф. Цачевски във войната за освобождението на България от османско владичество загинали около 40 финландски войници. Много по-голям бил броят на ранените и особено починалите войници от различни заболявания, главно тиф. Общата численост на убитите, починалите и ранените финландски войници в Руско-турската освободителна война възлиза на около 280 души или повече от една пета от числения състав на Трети финландски стрелкови батальон. Повече от 100 финландски войници и офицери били наградени с ордени, медали и други отличия, а с императорски указ Трети финландски стрелкови батальон получил лейбгвардейски статут, какъвто притежавали елитните подразделения на Руската императорска армия.
По време на конференция беше показан и филм на финландската изследователка д-р Сабира Сталберг, който също е посветен на участието на Трети финландски стрелкови батальон в Руско-турската освободителна война.
Дамски хор „Гласовете на Орфей“изпълни финландски военни маршове, писани от участници във войната в България. Маршовете все още се изпълняват от финландските военни посочи, председателят на Българо-финландското дружество за приятелство Владимир Данчев.