Ужасните въпроси на съвремието ни

Ужасните въпроси на съвремието ни

 

– Тате бе, един чичко показа следен плъст по телевизола. Какво означава това?

Пита детето, което е гледало телевизор в съвсем си детско време.

На този детски въпрос бившите комунисти, сегашните консерватори, православните началници, руските патриоти и въобще съхранителите на изконните семейни и духовни ценности ще намерят отговор. Консерваторите ще намерят отговор в писанията на Бърк, православните – в светите писания, комунистите – ясно в кои писания, руските патриоти Сидеров и Каракачанов – в прозренията на путиниста Дугин. В краен случай, ако са заети и детето им досажда, ще го плеснат по дупето да млъкне. Ама леко. И само в краен случай. Ние и без конвенция не бием децата, нали…

– Тате бе, а чичко Бойко каза „Цецо, говори ти бе, да те ега”. Какво значи това „да те ега”, бе тате? – ще попита някое по-голямшко дете.

И на този въпрос бившите комунисти, сегашните консерватори, а също православните началници, руските патриоти и въобще съхранителите на изконни български ценности ще намерят отговор. „Той чичко ти Бойко Борисов може така си говори, ама пък иначе брани стабилността” – могат да кажат например консерваторите, православните началници и почитателите на ГЕРБ. А бившите комунисти и руските патриоти просто могат да си затраят. И да кажат на детето да не ги занимава с простотии, щото ще му плеснат два шамара. Не че непременно ще го направят. Ние и без конвенцията не бием шамари. Освен ако не се налага.

А най-лесно ще намерят отговор на детския въпрос ония десни консерватори и съхранители на семейни ценности, които имАха възможността по-отблизо да се запознаят с бойко-цецовските взаимовръзки.

– Тате бе, а защо нашият министър на културата каза на един художник: „Я ела тук да се снимаш бе, да ега мама ти да ега – може пък да попита някое вече съвсем отраснало дете. На което бившите комунисти, гербаджиите и част от отбраното ни общество тутакси би отговорило примерно така: „Той така си вика нашият министър, ама иначе дава пари за театъра и за музей на изкуствата. И прокарва духовни магистрали.”

Или нещо друго ще измислят, но все някакъв отговор ще дадат.

Ако детето прекалено досажда обаче – никакъв бой са каиш. Това е било ценност някога, в доброто старо време на истинските консервативни ценности. Сега времената са други. Добре поне че не сме подписали пустата му оная конвенция…

Има обаче един въпрос, на който нито бившите комунисти, нито сегашните консерватори, нито православните началници, нито руските патриоти могат да отговорят.

Има един въпрос, който ги оставя без дъх, без дар слово, без грам мисълчица и без опорни точки даже.

Това е въпросът: „Тате бе, какво е това джендър?“

Ужасен въпрос. Страшен въпрос. Злокобен, зловещ, подмолен, подъл, извратен, абе джендърски един такъв въпрос. На него те не могат да отговорят примерно така:

„Това е мъж, който се преструва на жена, или иска да бъде жена. Не му обръщай внимание. Има си такива. Не трябва да им подражаваш, ама и не бива да им се подиграваш. И да ги биеш…“

Не, те не знаят как да отговорят на въпроса. Той ги хвърля в свещен ужас, в трепетен потрес и в страховит трепет, да не говорим за неизбежните благородното възмущение и справедливия гняв.

За да ги отървем от гореописаните зорове, ужаси и потреси, предлагаме един примерен разговор между баща – бивш комунист, сегашен консерватор, православен началник или руски патриот с дете, което задава джендърски въпроси. Разговорът отразява политическата зрелост, духовната възвишеност и нравствената устойчивост на обществото ни. Съобразен е с изконните български ценности и може свободно да бъде ползван при належащи и други нужди:

Син: Деега мааму, деега тате, има едни такива, дето не мога да ги разбера кви са.

Баща: Не ме занимавай сега, да не ти обърша два шамара. Не виждаш ли, че слагам джанти на джипа. Деега и джантите, деега и джипа деега.

Син: Ама, тате, тия били страшни. Щели да ни егат майката и да ни обърнат резбата.

Баща: И кви са тия да ги ега?

Син: Джендъри. Тва кво е, знаеш ли?

Бащата: Па ега ли му майката кво е.

Намесва се майката.

Майка: Колко пъти съм ти казвала да не занимаваш баща си с глупости, когато сменя джанти. Ще ти строша тъпата кратуна, лайненце такова.

Баща (към майката): Ти не се обаждай, да не те започна и теб с шамарите. Нека пита детето. Нека знай. Към детето: И викаш, щели да ни егат майката, така ли?

Син: Да. Защото били три таковата… полови таковата да ги ега. И транс… таковата. И обратни даже, гаси педерасите.

Баща: Егах ги аз в транстаковата и онаковата. Те ли ще ни егат майката? А мога ли аз на тях да им ега мамата. Егах ги у педерасите. Тя конвекцията ги развъди тия. Ти като видиш такива, ела ми кажи. Ше ги прибиа сичките до един. Па и ти зЕми та им зАлющи некоа плесница като ги видиш, ако не са много яки. Бах ги у джендърите. А сега фани тая джендър и дръж яко. Тоест тая джанта фани. Джеба и джантата, деега и джипа деега. И джендърите също.

Разбира се, не е задължително разговорът да се повтаря буквално, добре е да се разнообрази в зависимост от това с какво точно е зает бащата – дали слага джанти или дограма, дали смуче ракия или пък лющи карти. Важното е да отразява изконно българските консервативни семейни ценности.

Нали не сме подписали конвекцията все пак. Деега и конвекцията деега.

Аре.

Категории МненияЕтикети ,

3 коментара към “Ужасните въпроси на съвремието ни”

  1. Стефан Пашев-Шеговитата ирония е забавна,но всъщност написаното отразява напълно случващото се на нашите географски ширини.Тези именно „консерватори“отровиха и тровят всяка непросветена българска душа.За жалост непросвитените са твърде много.

  2. Вижте, доста сме напреднали иначе, за да се майтапите. Предишните просто ни свиваха по няколко шамара и такива въпроси си отпадаха от само себе си. Сегашните дискутират, па макар и със себе си. Все пак чухме джендър, Конвенция, Истамбул, едно друго … А преди изобщо нямаше и да чуем, че не харесваме такива неща. Т.е. поотвориха са/ни.
    А това е напредък.
    Освен това, сега имаме Църква. Не ли ? Който не вярва, нека пръв хвърли бомба, пардон камък, в двора на Синода. Ако беше преди, щеше поне да ни е жал за сградата. А сега Ролексите били облепили стенописите отвътре с тапети. За какво да ни е жал …

  3. Надявах се поредната глупост да бьде подмината с мьлчание, но се намериха няколко човека да подклаждат изкуствен интерес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *