Следственият комитет на Русия (СКР) от 2015г. насам образува стотици наказателни дела за неправилно оказана медицинска помощ. Какво се крие зад активността на следователите, кое промени делото на хематолога Мисюрина и защо за лекаря се застъпва кметът на Москва?
Присъдата – две години затвор за Елена Мисюрина, обвинена за смъртта на пациент, предизвиква масов протест в медицинските среди, акции в социалните мрежи и гръмки изявления на академици и медицински началници. Позицията на медиците се защитава основно от московските власти, в това число и от кмета Сергей Собянин и заместника му Леонид Печатников.
Експерти свързват делото на Мисюрина с обявената от шефа на Следствения комитет Александър Бастрикин кампания за борба с лекарските грешки. А федерални политици от ранга на Собянин се намесват в ситуацията, за да избегнат протестни настроения в медицинската гилдия в навечерието на кметските и президентските избори.
Лекарите се страхуват
През лятото на 2013 година към частната московска клиника, където работи хематологът Елена Мисюрина, се обръща пациент с три заболявания: диабет, миелофиброза и рак на простатата. Лекарят изследва костния мозък, за да определи тактика за по-нататъшното лечение. След процедурите мъжът се прибира вкъщи и след няколко дни умира в клиниката „Медси“. По мнение на следствието лекарят случайно пробива кръвоносен съд с игла, което е причина за смъртта. Самата Мисюрина твърди, че това не може да се случи и смъртта на пациента е настъпила по друга причина.
Наказателното дело срещу Мисюрина е образувано през януари 2015г. (за причиняване на смърт по непредпазливост) и по-късно преквалифицирано по друг член (предоставяне на услуги, които не отговарят на изискванията за безопасност и причинили сериозна заплаха за здравето или смъртта на човека). В резултат на това Черемушкинският съд на 22 януари тази година я осъжда на две години лишаване на свобода, макар обвинението да иска условна присъда.
Присъдата предизвиква остра критика в медицинските среди и с единодушно искане да се освободи Мисюрина излизат известни лекари и ръководители на столични болници. „Делото на Елена Мисюрина показва на всички лекари, че могат да ви вкарат в затвора практически за каквото ви хрумне. И за това, което не си направил, и за това, което е трябвало да направиш и си направил. Хората, които вземат решения, особено свързаните с „инвазия“ при критични състояния, рискуват да бъдат подложени на тормоз и преследване. Не е чудно, че сега лекарите са изнервени, страхуват се“, казва пред РБК главният лекар на столичната болница №52 Маряна Лисенко.
„Ситуацията с Мисюрина само нажежи лекарското общество, доколкото присъдата абсолютно не съответства на тежестта на извършеното, делото по същество остава неизяснено и изобщо не е проучван въпросът, какво са правили в клиниката „Медси“, където пациентът е починал“, отбелязва в разговор с РБК съпредседателят на Гилдията за защита на медиците Виктор Колкутин.
„Като лекар се запознах с историята на заболяването на пациента и смятам обвиненията, изнесени срещу Мисюрина, за абсурдни. Още повече че има и експретни заключения, които са дали възможност на съда да направи своето заключение“, коментира делото заместникът на кмета по социалните въпроси Леонид Печатников.
Кметът на Москва Сергей Собянин и заместникът му Леонид Печатников
Защо се вдигна Москва
Присъдата е от 22 януари, скоро след това започва акция в защита на Мисюрина в социалните мрежи; към 25 януари в нейна защита се обявяват главните лекари на редица московски болници, а на 26 януари съпредседателят на предизборния щаб на Владимир Путин, президентът на Националното дружество на детските хематолози и онколози Александър Румянцев разказва пред РБК за срещата с мъжа на Мисюрина и подготовката за обжалване на присъдата.
На 29 януари е планирана конференция на столичните лекари, в социалните мрежи медицинската гилдия отправя призиви за масово посещение на мероприятието и искане властите да се намесят в ситуацията. В деня на конференцията здравният департамент на столицата излиза с официално изявление в подкрепа на Мисюрина, а няколко часа по-късно кметът на Москва Сергей Собянин пише в Twitter, че е „крайно озадачен от присъдата на лекарката“. Същия ден депутатът от партията на Путин – Владимир Гутенев, изпраща обръщение до генералния прокурор на Русия Юрий Чайка с молба да се анализира присъдата на Елена Мисюрина и да се разгледа възможността за апелация или касация. На конференцията на лекарите зам.-кметът Леонид Печатников не изключва възможността, че в случая става дума не за лекарска, а за съдебна грешка.
Поддръжката за Мисюрина от кмета Собянин е свързана с това, че скандалът с лекарите се случва по време на предизборната кампания, убеден е шефът на фондация „Петербургска политика“ Михаил Виноградов. „От една страна, историята е наистина скандална и донякъде отразява болезнените неврози на обществото. От друга страна, е важно да се избягва деморализацията на лекарите – важна част от столичните данъкоплатци и потенциални избиратели, за които към московските власти имаше питания след реформите в здравеопазването.“ По мнение на политолога московската власт се стреми да не трупа напрежение „на места, където не ги е имало“ преди президентските избори.
Политологът Александър Кинев свързва активността на Собянин с бъдещите кметски избори, които ще се проведат през септември 2018г. „Единственият мотив на Собянин е опит да си подобри по някакъв начин имиджа в навечерието на изборите и да се солидаризира с голяма част от населението“, казва той пред РБК.
Бастрикин и борбата с лекарските грешки
Делото на Мисюрина, на което бе обърнато внимание в щабовете на Путин и Собянин, става едно от стотиците наказателни дела срещу лекари, образувани след призив на Бастрикин към подчинените му да обърнат внимание на лекарските грешки.
От 2015 г. т.нар. ястрогенни престъпления (свързани с влошаване на състоянието на болния след лечение) се отчитат отделно от статистиката наред с други престъпления под специален контрол, като примерно корупция или тероризъм. Още през 2016 г. генерална прокуратура обръща внимание на следствието за незаконно преследване на медици с неверни квалификации на техни действия и без достатъчно основание.
Освен причиняване на смърт по небрежност на медиците често им вменяват и оказване на услуги, които не отговарят на изискванията за сигурност (чл. 238 от НК) – именно по този член следствието квалифицира действията на Елена Мисюрина. Колко са подобните дела, образувани по този член ежегодно, не е известно. През 2016 г. шефът на следствието Александър Бастрикин отчита, че само за шест месеца ведомството е образувало 419 наказателни дела за престъпления, свързани с лекарски грешки или неправилно предоставена медицинска помощ.
Таблица на лекарските грешки
Статистика за ястрогенни престъпления следствието не публикува. Бастрикин през 2016 г. обаче позволява изменения, внесени година по-рано във ведомствената форма за отчетност. Следствието фактически отделя лекарските престъпления в отделна категория дела под специален контрол.
На разположение на РБК е образец на такава ведомствена таблица, която предоставя сведения за престъпления; нейната автентичност бе потвърдена.
В таблицата има графи за престъпления с терористична, екстремистка, корупционна, банкова, данъчна насоченост. Също така са отделени престъпленията, свързани с нападения, незаконни хазартни игри, неплащане на заплати и престъпления, извършени от малолетни. Има и графа за ястрогенни престъпления. Тя се появява в графата след писмото „За практиката за провеждане на процедурни проверки и разследвания на наказателни дела за ястрогенни престъпления“, които структури на следствието получават от централата през юни 2015г., разказва източник на РБК.
Специално внимание
През септември 2016 г. Бастрикин провежда съвещание, посветено на разследването на ястрогенни престъпления. Органите на Следствения комитет сключват споразумения с много от регионалните подразделения на здравеопазването, а те информират следователите за всички починали непълнолетни, бременни и родени деца, отчита се тогава шефът на СКР. През март 2017 г. той разказва за плановете си да създаде при ведомството съдебно-медицински експертни звена.
През есента на 2017 г. в СКР се провежда съвещание за ястрогенни престъпления, съобщава официалният представител на ведомството Светлана Петренко. По думите й ведомството решава да разработи проект за поправки в Наказателния кодекс, въвеждащи и специален член за лекарските грешки.
Александър Бастрикин Снимка: ТАСС
Следователите по места дават разпореждания да се обърне внимание на медицинските дела, което следва от писмо на зам.-шефа на следствено звено в Москва Сергей Синявски.
„Изучете проблемите за разкриване и разследване на ястрогенни престъпления, практиките за привличане под наказателна отговорност за престъпления в сферата на медицинските услуги“, казва Синявски през февруари 2016г. В отговор на меморандума окръжните началници са длъжни да му съобщават за „работата за повишаване на ефективността на разследванията“ на дела от тази категория, както и обсъждане на собствените грешки – оправдателни присъди, прекратяване на дела и пр. За „специалния контрол“ на Следствения комитет за разследване именно на медицински престъпления съобщават миналата година началници на регионални управления на ведомството.
Критика от генералната прокуратура
На прекомерното усърдие на следователите в борбата с лекарските престъпления обръща внимание зам.-генералният прокурор Владимир Малиновски с писмо. Това писмо е подписано от него на 16 юни 2016 г., три месеца преди Бастрикин да отчете 419 ястрогенни дела за полугодието.
Генерална прокуратура прави анализ и стига до извода „за разпространение на случаите на пренебрегване на изискванията на закона (от страна на следователите) в хода на разследването на лекарски грешки, допускащо възбуждане на наказателно дело, за което се изисква достатъчно данни, указващи признаци за престъпление, се казва в писмото.
„Често постановленията за образуване на наказателно производство се вземат при липса на сведения за причинно-следствена връзка между действията на лекарите и по-нататъшното състояние на пациента“, пише Малиновски.
„Най-често действията на лекарите са неоснователно квалифицирани по чл. 238 от НК (оказване на услуга, неотговаряща на изискванията за безопасност и водещо по невнимание до тежка вреда за здравето или смъртта на човека. Често това е свързано с бюрокрация в разследването, водещо до изтичане на сроковете за давност“, пише Малиновски в писмото.
Тоест в тези случаи лекарите изначално са преследвани за причиняване на смърт по невнимание. Но изпускайки сроковете и за да отчетат успешно разкриване на престъпление, следователите решават да променят наказанието на по-тежко и да удължат срока за давност.
Какво означава оказването на услуга, която не съответства на изискванията за безопасност, пита ръководителят на юридическото звено на правозащитното движение „Седящата Русия“ Алексей Федяров: „Такава квалификация предполага, че лекарят е видял, че нарушава някакви правила на безопасност, регламентирани от държавата. Той е съзнавал, че ги нарушава и се е отнесъл към това с безразличие, въпреки че е разбирал, че това може да доведе до смъртта на пациента. А типичната ситуация за лекарска грешка предполага друг тип вина – невнимание, когато лекарят е „убеден, че всичко се върши правилно“, казва той.
Автори: Маргарита Алехина, Полина Звездина
РБК
На снимката: Елена Мисюрина (в центъра)
Превод: Рени Нешкова
