Джендър батковците ще имат проблем с вижъна си, ако ги срещнат татковците
Нека се опитаме поне за малко да излезем от показния дебат, от този хит на сезона Истанбулската конвенция. Цял народ гледа и слуша тълкувания на мастити юристи, консерватори, либерали и обикновени джендъри, църквата анатемосва, „ грамофон свири, майка плаче“, както казва народът, който този път се оказва дори буквално прав.
Нищо, което се случва на политическото поле, не бива да се вади от контекста, защото точно тогава „ще се загубим в превода“ , както се случва и сега. Да видим фактите. Един от действителните проблеми в държавата е безспорно нуждата от съдебна реформа – въпрос, който ясно се поставя и от извънпарламентарната дясна опозиция, и от европейските структури. Обаче темата е твърде непопулярна и изобщо не води до остра обществена реакция в страната. Другият наболял проблем в държавата е корупцията, който поставя пък парламентарната опозиция в лицето на левицата. БСП много усилия хвърли да го преведе на популярен език – страната беше разлюляна предколедно от „суджукгейт“, от „шуробаджанащина“, от продупчени огради по границата. И какво последва – три дни шум и толкова. Така е, защото корупцията по принцип е в големи размери – тя е там, където не се вижда, не се чува, не се помирисва от обикновения човек, който отдавна знае, че трябва да се оправя поединично. И тази тема не „хвана дикиш“.
Дойде началото на европредседателството ни – и като че ли да опровергаем прословутото българско гостоприемство, ние посрещаме гостите от цяла Европа с девет протеста и вот на недоверие. Другари, обидно прозрачна е тази игра, май чак вие взехте да го разбирате!
Значи, трябва да се намери популярна тема, която уж да засяга всекиго. Какво по-добро стечение на обстоятелствата от Истанбулската конвенция, от тази страховита възможност да нахлуе в патриархалните ни земи „третият пол“! Смутени са масовите възприятия, защото се задава „опасност“ за стереотипите. Ако не подпишем конвенцията, се поставя под въпрос евроориентацията ни, ако пък я подпишем – анатема за кабинета, каза първа църквата. Ако я подпишем с придружаваща декларация, че не искаме разни „джендъри“, все тая, защото декларацията няма правна стойност и си остава да действа само страшната конвенция.
А реалността е съвсем проста – в момента се вдига градусът на общественото напрежение. Защото няма никакво значение дали ще подпишем или не прословутата конвенция – тя в български условия няма да действа. Това – за сведение на „третия пол“.
Представете си едно НПО с гримирани батковци да влезе в детска градина да възпитава либерално децата! Такъв бой ще видят после от татковците в тъмните улички до детската градина, че няма да си помислят за своя „стайл“. За „джендъра“ съвсем ще забравят, докато си лекуват „вижъна“. А пък ако в детската градина се появят късо подстригани какички с мъжки костюми, децата така ще ревнат още като ги видят, че ще пристигне полицейска патрулка.
Ще кажете – ама насилието над жените? За това си имаме закони, които и сега действат и ще действат, защото българските традиции са такива, че не толерират насилието в семейството. И това не е дошло от либералните закони, а е още от времето на турското робство, когато българката е била на почетно място в семейството, от времето на комунизма, когато ай се оплаче другарката, ти секвестират партийната книжка, та чак до демокрацията, когато наддадеш ли глас – край с този мачо!
Така че Истанбулската конвенция няма почва у нас! Все едно дали ще я ратифицират или не. С нея ще стане онова, което стана с разни други влияния, които също не намериха почва. Пред 80-те години имаше една директива от СССР за ограничаване на употребата на алкохол. Може би мнозина си я спомнят – не се разрешаваше да се сервира коняк и водка в заведенията до обяд. Но се сервираше – в чаени чаши. Даже ние, студентите тогава, нарочно си поръчвахме – срещу забраната. После тя тихомълком падна. Влязохме в Европейския съюз и забраниха и у нас тютюнопушенето в заведенията. Хайде сега – 10 години след забраната, да си кажем истината – пуши ли се? Пуши се – всички централни улици на всички български градове са опасани със стъкла и найлони като оранжерии, и са пълни с посетители пушачи. Като написах преди повече от 10 години, че тази забрана в България няма да се спазва, се намерих после в един списък на „противниците“ на Европейския съюз. Не, господа, поддръжник съм – и точно затова, защото Европейският съюз дава гаранции за запазване на националните специфики, което е най-важната му политическа характеристика! А забраните са „от Лукавия“!
Но като стана дума за „Лукавия“, да помислим как щеше да постъпи тази модерна лява партия БСП, ако тя беше управляваща и й поднесяха Истанбулската конвенция? На тепсия щеше да им я подпише!
Само че сега е друго – БСП е в опозиция и иска властта, не че знае какво да я прави. Моментът, според левите, е подходящ – след дългогодишно управление се очаква поддръжката за ГЕРБ да падне. При разбита десница гласовете от там няма да се прелеят, а ще се загубят. Патриотите? Бой по главата, те носят – все ще се намери някоя дупка в оградата, ако няма – ще я направим! И всичко – с една единствена цел – да се стигне до предсрочни избори.
Ако някои от БСП мислят да ме опровергаят, ще ги попитам – защо, вие, другари,искате вот на недоверие? Вот се иска, за да падне правителство, нали?
Или само клатите кораба и чакате да се стопли? Макроенергетиците могат да предвидят кога ще е конкретният момент.