Заради поредица от некадърни правителства губим всичко свое, губим си държавата, губим си и живота
Всеки би дал свой отговор на въпроса къде се чувства най-добре. За едни това е морският бряг, за други – наш’те планини зелени, за трети и четвърти – дядовата къща на село.
Какво се случва с всичко това обаче? В последните 20 години морският бряг прилича на лошо копие на панелен комплекс. Бетоновозите унищожиха де що имаше заливчета, пазещи спомени за нощно къпане и луди емоции. Вече ги няма. Стопиха се буквално пред очите ни. Всяко парченце български бряг се превърна в нещо, от което се правят пари.
Планините зелени също са апетитна хапка – бетонджийският манталитет е плъзнал и натам. Паралелно с дървосекаческия, който даже е по-лаком. Банско беше някакво забутано място с едно-единствено такси, за Бога! Само планината го правеше да изглежда примамливо. А изсипването на огромна навалица там започна още по времето, когато политическата карта на България беше преобладаващо червена. Да не забравяме това.
Селата. Какво има в селата? Развилнели се банди, в повечето случаи – ненаказани от никого, защото властта е безсилна. Мургави зле говорещи български език тумби, биещи, грабещи, насилващи и убиващи беззащитните ни баби и дядовци. Властта не смогва да ги озапти и никой нищо не може да направи, освен да чака да бъде ограбен или убит, ако избере селото пред града. Селото, което все още е живо въпреки държавата, а не благодарение на нея.
Да не говорим и за пътищата към всички тези прелести, които са ужас и безумие, мила моля майно льо.
Трябва да си пълен гьонсурат, за да не виждаш всичко това. Трябва да си напълно извън времето и пространството, за да можеш на този фон да хвърляш милиони за някакви тъпи измишльотини, които „да ни представят добре” пред Европа. Тя съвсем скоро ще види с очите си и локвите по чисто новите столични булеварди, и преливащите от боклуци контейнери в „идеалния център”, и стърчащите на всяка крачка по тротоарите железа и шахти. Да му мислят тези, които си получават заплатите, за да обясняват защо изглежда така нашата мила София. Европейската столица на калта. На мръсотията. На неработещите ескалатори в метрото. На опиканите подлези. На буренясалите паркове. И на каквото още ви видят очите.
София обаче не е България, слава Богу. В страната ни все още има приказни кътчета, колкото и да намаляват с времето. За тях се хващат като удавници за сламка хората, които все още предпочитат да изцеждат работната си сила на българска земя, а не на чужда. И точно те имат нужда от тишина и спокойствие, искат да избягат от шума и стреса и биха плащали за тишина, чист въздух и уединение сред природата.
Обаче лакомниците, претендиращи да са бизнесмени, не са дозрели до това ниво на разбиране. Не им е дадено да схванат тази проста логика и да съберат две и две. Вместо да направят така, че у нас да има пущинаци, по които западният свят е луд, те бетонираха тези пущинаци. А в бетонните кутийки няма да дойдат по-платежоспособните туристи. Те ще отидат там, където е тихо, чисто и спокойно. И по-скъпо, разбира се.
Уви, лакомниците нямат лимит на лакомията си. Те самите вероятно ходят на почивка другаде. Не се съмнявам в това. Така, както родните производители на кренвирши и лютеница едва ли имат смелостта да ги ядат. Но това е друга сюжетна линия.
Дивата природа е Божие благо. Вместо да развиват точно този вид туризъм, поредица некадърни правителства унищожават природата по напълно законен начин. Унищожават и селото, което също би дало глътка въздух на болнавия и изтерзан градски човек, бил той българин или чужденец.
Чудовищно комерсиализирани тъпаци вземат решения в ущърб на обществения интерес и в полза на онези с парите. Които искат все повече и повече пари. За свещи да ги дават, би казала баба ми от небето. А ако бяха само малко по-умни, биха правили много повече пари. Но, уви, не са.
Тази повсеместна некадърност прогони няколко поколения извън България.
Заради същите некадърници губим всичко свое, губим си държавата, губим си и живота.
Де е България? Ще се даде ли на лакомниците, питам?
Спомени от преди 75 години селски курорт, нашия въпрос къде ви е клоэета будеше
недоумение, „эащо ви е клоэет, е ти гората“. РОМАНТИКА !!!
Цитирам : Дивата природа е Божие благо.