В многовековната история на финландския народ има много бележити дати, сред които най-ярка и значима е 6 декември 1917 г., когато финландският парламент обявява независимостта на Финландия. На този ден, след пет и половина века под шведско управление и повече от 100 години със статут на Велико княжество в руската империя, в резултат на дългогодишната борба на финландците за държавна независимост настъпва нова ера в историята на Финландия. През изминалите оттогава години финландският народ запазва, заздравява и успешно защитава собствената си държава и постига впечатляващ напредък във всички области.
Най-трудни са първите години след обявяването на независимостта на Финландия. През 1918 г. в страната избухва гражданска война, а след това война между Финландия и Русия, която завършва с подписването две години по-късно на мирния договор в Тарту. По същото време Финландия е приета в Обществото на народите. След близо двадесетгодишен мирен период, финландците са изправени пред нови изпитания – „Зимната война“ през 1939 – 1940 г. и „Войната продължение“ със СССР през 1941 – 1944 г. В тях Финландия губи 9 % от своята територия и трябва да приюти повече от 400 хиляди финландски емигранти. Принудена е да изплаща военни репарации, а известно време на нейна територия бе запазено чуждестранно военно присъствие.
Само за няколко години финландците успяват да преодолеят негативните последици от Втората световна война. Финландия възстановява и модернизира своята икономика, изплаща репарациите и нормализира отношенията си с големия си източен съсед СССР, с когото през 1948 г. сключва договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. Това е проява на провежданата външна политика, известна като „линията Паасикиви – Кеконен“ – двама видни финландски държавници и президенти. Тази политика се изразява също в неучастието на Финландия във военни съюзи и поддържането през периода на „студената война“ на добри отношения както със западните, така и с тогавашните социалистически страни. Финландия е инициатор на започналия в началото на 70-те години на миналия век процес на разведряване в Европа, известен като Хелзинкския процес. Негова кулминация е подписаният в 1975 г. във финландската столица Заключителен акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество, който са формулирани валидните и днес принципи на отношенията между европейските държави.
Финландия бързо се приспособява към новите международни реалности след промените в Източна Европа в края на миналия век. През 1992 г. тя подава молба за членство в ЕС и в началото на 1995 г. се присъединява към съюза. Днес Финландия е сред икономически най-развитите страни в света, със стабилни институции и висок жизнен стандарт. Тя е убедителен пример на демократична социална страна, която провежда миролюбива външна политика, не участва във военни съюзи и активно допринася за поддържането на световния мир и сигурност, развитието на международното сътрудничество и решаването на глобалните проблеми на човечеството.
България е сред първите държави, признали независимостта на Финландия. Това става на 27 февруари 1918 г. Няколко месеца по-късно двете страни подписват договор за мир и приятелство, чието ратифициране от финландския парламент на 19 юли и от българското Народно събрание на 5 август същата година открива пътя за установяването ма дипломатически отношения и развитието на ползотворно взаимно сътрудничество във всички области. Това е продължение и издигане на ново равнище на съществуващите от векове връзки между българите и финландците, и чието начало е поставено в съвместното съжителство преди образуването на българската държава. Според някои изследователи двата народи имат обши исторически корени.
Впоследствие пътищата им се разделят, за да се срещнат отново в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г., в която участват хиляди финландски войници и офицери. Стотици от тях загиват в сраженията или умират от болести по време на бойните действия. Финландското участие във войната за освобождението на България е исторически символ в отношенията, непоклатима основа на непреходните чувства на близост и приятелство, които изпитват един към друг българският и финландският народ. Много финландци „присъстват“ в историята на България и двустранните отношения. Най-яркото име сред тях е на генерал Казимир Ернрот, който по време на руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. командва дивизия, освободила Търговище и Омуртаг, а по-късно е военен министър и министър – председател на Княжество България.
Историята на българо-финландските отношения е история на солидарност, приятелство и сътрудничество. Преди Втората световна война Финландия е възприемана от българската интелигенция като страна, постигнала забележителен прогрес в духовната и други области. За това допринася издадената през 1925 г. в превод на български език книга за Финландия на руския писател Григорий Петров „В страната на белите лилии“, която претърпява десет издания и се превръща в настолна книга на образованите българи.
Приятелските отношения между двете страни се запазват и по време на тоталитарното управление в България през следвоенния период. Те се оценяват от тогавашните български ръководители като ярък пример на ползотворно сътрудничество между две страни с различни обществено-политически системи на управление. Двустранните отношения придобиват нови измерения в съвременните условия и се основават на споделяни демократични ценности в националното развитие и външната политика. Финландия оказа ценна помощ и подкрепа за присъединяването на България към ЕС. Днес основната цел пред България и Финландия е да използват още по-пълноценно съществуващия голям потенциал за разширяване на сътрудничеството във всички области. Несъмнено за това ще допринесат предстоящите взаимни посещения и срещи на ръководителите на двете страни.
Забележителната дата във финландската история – стогодишнината от обявяването на независимостта на Финландия, е прекрасен повод да изразим нашите приятелски чувства към тази далечна, но близка на нас страна.
Публикуваният текст е словото, което проф. Венелин Цачевски, посланик на България във Финландия през 2003-2006 г., произнесе на състоялото се на 13 декември 2017 г. в София тържествено честване на стогодишнината на обявяването на независимостта на Финландия. Събитието бе организирано от Българо-финландското дружество за приятелство под патронажа на Н. Пр. Пайви Блинника, извънреден и пълномощен посланик на Финландия в България.
