Писателят Деян Енев е роден през 1960 година. Завършил е английска гимназия в София и българска филолоогия. Книгите му са сред най-търсените както от зрялото поколение, така и от младите хора. „Студия Трансмедия“ го потърси по повод излизането на новата му книга „Дърводелецът“, чиято премиера предстои.
С какво „Дърводелецът“ ще почука на душите ни пред наближаващата Коледа?
Може би с двата коледни разказа вътре – „Коледен разказ” и „Кандилото”. Или може би с прокараните пъртини към различни човешки съдби в другите истории, които в крайна сметка, надявам се, ще разкажат повече на читателя и за собствената му човешка участ.
Може ли книгата вече да се намери на пазара?
Да, книгата вече е в книжарниците. Ще я има задължително и на щанда на „Рива”, № 313, на Панаира на книгата, който се откри на 12 декември в НДК и ще продължи до 17 декември.
Ще има ли официално представяне – кога и къде?
Премиерата на „Дърводелецът” ще е на 16 декември, събота, от 19.00 часа във фоайето на етаж 4 (западно крило) на НДК. За нея ще говорят писателите Венцислав Божинов и Емил Тонев, както и Валери Найденов и проф. Георги Ончев.
Как гледате на българското празнуване на Коледа? Не е ли прекалено комерсиализиран този период от годината в последно време?
Истина е, заразата на пазаруването дойде с пълна сила и при нас. Светът е безумен, светът се опитва да превърне моловете в новите храмове. Това е пряк израз на духовното опустошение, което е тъмната страна на модерната цивилизация. Новите технологии и все по- затъпяващата, преливаща от реклами телевизия постоянно наливат масло в тази посока. Но тихите коледни трапези на Бъдни вечер, които събират семействата ни, навярно изкупват по свой си начин непразничната, снизена толкова много аура на един от най-големите празници – Рождество Христово.
Някои класации ни изкарват сред най-нещастните народи. Така ли е според Вас?
Това все още е жива и май неизтребима черта от народопсихологията ни. Ако държавниците бяха успели да подредят по-добре държавата ни, мрънкането нямаше да е толкова страшно. Но те постоянно го хранят с абсурдите си.
Знанието носело печал, а себепознанието? Носи ли и то печал или повече мъдрост?
Себепознанието носи мъдрост тогава, когато можеш да споделиш опита си, и положителен, и отрицателен, и с другите. И тук ролята на писателя продължава да е незаменима.
Смятате ли, че днешните млади не четат и какво всъщност стимулира интереса към книгите?
Това е въпрос на среда, на възпитание, на образование. Младежкото любопитство винаги се плъзга по линията на най-малкото съпротивление. А четенето е от по-трудните занимания. Но колкото – толкова. Аз знам едно – добрата книга рано или късно хвърля своите семена.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Снимка: Архив
