Нередовното призоваване на основния обвиняем по делото за създаване на организирана престъпна група, която е източила Корпоративна търговска банка – мажоритарният собственик на банката и бивш председател на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев, се превърна в основна процесуална пречка за провеждане на разпоредително заседание. В крайна сметка делото беше отложено.
Но как Специализираният наказателен съд се е опитал да призове обвиняемия Василев.
От доклада на председателя на съдебния състав стана ясно, че съдът е издирвал Василев навсякъде, само не и там, където е ноторно известно, че той се намира.
Съдът е издирвал Цветан Василев, за да му връчи призовка, първо на постоянния му адрес в София на улица „Кричим“ 78. Там обаче не го открили. Портиерът и домоуправителят казали, че не са го виждали да се появява повече от четири години.
После съдът е поискал Василев да бъде издирван от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” дали не е в затвор. От там се бил получил отрицателен отговор.
Последвало искане за справка от Националната следствена служба дали случайно Цветан Василев не в следствения арест и по тази причина да не може да му се връчи призовка. Отговорът от следствието обаче бил отрицателен – Василев не е арестант.
След това съдът е изискал справка от трите мобилни оператора дали Цветан Василев им е клиент. Отговорът бил отрицателен.
Последвало искане до Националния осигурителен институт (НОИ), което да установи кой е работодател на Цветан Василев. Справката от НОИ обаче не била дошла. Липсата й очевидно е попречила Василев да бъде призован на служебен адрес при работодателя си.
След това била поискана справка от Главна дирекция Гранична полиция МВР за пътуванията на Василев от 2007 г. От нея се било установило, че последното регистрирано движение е, че Василев е ВЛЯЗЪЛ на територията на България на 5. юни 2014 г. през ГКПП „Аерогара София“.
Накрая от съда решили да изпратят и съдебна поръчка до Сърбия. Тя била пратена до българското Министерство на правосъдието, което пък я било препратило на сръбското. Какво обаче станало с нея не се знаело. Нямало отговор.
Поръчката била изпратена на 23 ноември. Или около 20 дни преди провеждането на заседанието.
Според съда това е предостатъчно време. Как обаче съдът определя кое е достатъчно и кое не, така и не стана ясно.