Дори когато и последният българин изчезне, Словото ще остане

Максим Максимов:

Дори когато и последният българин изчезне, Словото ще остане

– Г-н Максимов, акад. Антон Дончев даде много висока оценка за книгата Ви „Бумеранг”. Какъв е Вашият прочит като неин автор няколко месеца след премиерата?

– Аз съм впечатлен и благодарен от думите на акад. Антон Дончев. Такова тълкование и в такава дълбочина. Освен голям писател е и изключителен ерудит.

– Познат сте на аудиторията като финансов експерт, дълги години работихте в застраховането, но малцина знаят, че словото Ви изкушва от десетилетия. Кога започнахте да пишете поезия?

– Започнах късно, на 22 години. Дотогава изпитвах някакви неясни поетични вълнения, но всичко в мен беше хаос. Нямах представа как трябва да изразя мислите си и чувствата. Случайно си купих стихосбирката „Стихотворения“ на Любомир Левчев. Прочетох  я един път, втори, трети. И всичко си дойде на мястото. Все едно, че бях завършил някакво училище за поезия. От първите десет стихотворения седем бяха отпечатани в централния литературен печат.

– Всеки поет е по своему странен. Коя от собствените си странности успявате да скриете от света?

– Едва ли чрез поезията може да скриеш някоя странност. По-скоро обратното.

– Според Вас превръща ли се четенето в мода?

– Не може да е мода. Или е потребност, или е загуба на време.

– Вие самият какво обичате да четете?

– Обичам да чета както класически автори, така и съвременни писатели – проза, хумор и разбира се поезия.

– Смятате ли, че нацията ни не цени интелектите си?

– Не само че не цени, а е напълно незаинтересована. Няма държава, която като нашата да  изпитва пълно безразличие към интелектуалния потенциал.

– С какво може да се влияе върху обществения манталитет?

– Може да се влияе положително или отрицателно. Имам чувството, че Някой иска и се справя доста добре с отрицателното влияние върху българския манталитет.

– Макар да няма съвсем точни данни, близо 3,5 милиона българи живеят извън страната. Децата на голяма част от тях не знаят български език. Оптимист ли сте за оцеляването на българското слово?

– Дори когато и последният българин изчезне, Словото ще остане.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

Категории Интервю, МненияЕтикети , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *