Лихвите по депозити (а и по кредити) ще започнат скоро да се покачват. Това обявиха наскоро в свой анализ за пазара от Асоциацията на банките в България (АББ). Според данните на банкерите растежът на спестяванията се забавя до 5.9% към края на септември тази година спрямо ръст от 6.6% през 2016 г. Общият обем на спестяванията е 70.9 млрд. лв., като тези на домакинствата са 46.41 млрд. лв.
Какво означава това ли? Означава, че ниските лихви по депозитите е накарало част от притежателите, или пък от спестителите без депозит да харчат парите вместо да ги „трупат“. И това е съвсем логично след като лихвите по банковите депозити достигнаха нулева стойност, а в някои случаи ефективната лихва дори беше отрицателна стойност. Когато например депозита не се олихвява, или това е с много ниска стойност, но при откриването има такса към банката.
В свой анализ Фискалният съвет към Министерството на финансите например посочи ниските лихви по банковите депозитите като една от причините довели до икономически растеж, отчитан през 2017 г.
Харченето означава повече потребление. Потреблението пък се превърна в основен генератор на растежа на българската икономика. Данните на Националния статистически институт (НСИ) са красноречиви. Окончателните ревизирани показатели за второто тримесечие на 2017 г. показват, че общото потребление в страната нараства с 4.2% спрямо същия период на 2016 г. И основната причина са домакинствата.
И това е второ поредно тримесечие, в което потреблението ускорява рязко. Сред факторите за повишеното потребление са растящите доходи на населението, увеличението на заетите и намаляващата безработица, отчита статистиката. Повишението на доходите на домакинствата се движи предимно от подобрението на икономическата активност, вдигането на минималните осигурителни прагове и минималната заплата, сочи в своя последен икономически преглед БНБ. От банката посочват, че очакват положителните тенденции да се задържат и през периода 2018-2019 г., което ще поддържа ролята на частното потребление като основен двигател на растежа в икономиката.
Прегрява ли икономиката
„Трябва да помислим за охлаждане на икономиката“. Думите са на финансовия министър Владислав Горанов от негово телевизионно интервю. Към него се присъединяват вече и банкерите. Според председателя на АББ Петър Андронов се виждат сигнали за „загряване“ на българската икономика. Според него те идвали от пазара на труда, където се виждало повишаване на темпа на растеж на работните заплати.
Според банкерите доходите от заплата растат несъразмерно с темпа на БВП, което е сигнал за „прегряване“ на икономиката. Годишният ръст на средната брутна заплата към края на третото тримесечие на 2017 г. е 10.2%, докато растежът на БВП през третото тримесечие е 3.9%.
Според Андронов кредитирането се влияе все повече от развитието на икономиката и не толкова от лихвените нива по кредитите.
Банкерите отново предупредиха, че лихвите по кредити в даден момент ще започнат да се покачват, тъй като както икономиката, така и лихвите се движат в цикъл.
До една-две години ще започне процес на покачване на лихвените нива и по кредити, и по депозити, каза Андронов. За пример даде лихвената политика на централните банки в САЩ и Великобритания. През ноември Английската централна банка за първи път от 10 години увеличи основната лихва с 25 процентни пункта до 0.5%. Мярката за увеличаване на водещата лихва е опит на Английската централна банка да удържи ускоряването на инфлацията.
Очакванията на българските банкери са, че това в един момент ще направи и Европейската централна банка и то ще се отрази и на пазара в България.
В последните месеци инфлацията в България рязко ускори. През септември например повишението на цените вече е с 2.1% на годишна база спрямо 1.4% през август, сочат данните на НСИ. На годишна база пък инфлацията е вече 2.5%. Това са нива непознати за последните две години.
Очевидно неизбежното повишение на лихвите може да накара потребителите да преосмислят нагласите дали не могат да спестяват повече. А това при очертаващата се зависимост на растежа от вътрешното потребление и от вноса може да се окаже проблем. Сериозен проблем. Който отливът на чуждестранни инвестиции няма да може да покрие. Тогава икономиката просто ще стане още повече зависима от публичните разходи. С други думи правителството ще трябва да харчи за да вкарва пари във фирмите.
А това вече се видя в предложение от правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти бюджет за 2018 г.
Но дали ще бъде достатъчно?
