Дилян Николчев: БПЦ трябва да застане зад исканията на македонската църква

Дилян Николчев: БПЦ трябва да застане зад исканията на македонската църква

Обвързването на македонския църковен проблем с това какво казали Заев и Борисов, не е църковно право, а политика

 

„Единственото, което може и трябва да направи БПЦ в този момент – без да се страхува от Москва и притеснява от Белград – е да каже, че застава зад исканията на МПЦ. Едно такова послание ще почива върху каноничната традиция на Православната църква и ще подтикне останалите църкви към съборно решение.“

 

– Г-н Николчев, отзвукът от писмото на Македонската православна църква (МПЦ) до Светия синод на  БПЦ с молба да се дискутира въпроса БПЦ да стане църква-майка на МПЦ, бе голям. Малцина обаче познават канона. Какъв е статутът на МПЦ днес и как според вас може да се реши македонският църковен проблем?

– Честно казано, писмото на Македонската православна църква в схизма не ми импонира на професионалните занимания и разбирания, защото най-малкото в него прозира пазарлък – пазарлък за майчинство, пазарлък за признаване на автокефалия, тоест правото на самоуправление в рамките на православната църква.

Коя е църквата-майка на МПЦ говорят категорично историческите факти – Охридската архиепископия от началото на ХІ век до средата на ХVІІІ век, когато е унищожена. Тоест Охридската архиепископия, която е автокефална, е продължителка на Търновската патриаршия, и се споменава като българска още при учредяването й със санкцията на император Василий Българоубиец. Такава е тя през целия период на съществуването си.

Вярно, през ХХ век Сръбската патриаршия поема опекунство, докато БПЦ е в схизма, но както във всяко семейство тя е по-скоро доведена майка или мащеха – в добрия и в лошия смисъл на думата, но майка-църква си остава БПЦ.

За това разбира се Св. Синод на поместната ни православна църква мълчи повече от 6-7 десетилетия. Тоест, искам да кажа, че неприятно изглежда отстрани, когато наблюдаваш рожба да поставя условия пред своята истинска майка дали да я признае за такава или не. И, забележете, както писмото на МПЦ, така и отзвукът от него се интерпретират в един политически контекст, който няма нищо общо с Църквата – наивистично, твърде идеалистично.

– Каква е процедурата по признаването, ако руската и сръбската православна църква, а значи и вселенският патриарх, не са съгласни, което се и очаква, и при положение, че БПЦ вземе отношение по проблема?

– В Православната църква решения никога не са били вземани ad hog и екстремно, бързо. Разбира се, най-правилното решение по македонския църковен проблем би било съборното решение – тоест решението на Едната Света, Съборна и Апостолска църква от различните териториални места, където тя действа – от Църквата в България, от Църквата в Сърбия, от Църквата в Русия, от Църквата в Румъния и т.н., но всички те, взимащи решения единогласно, с един глас. Разбирам много добре очакванията на българите, техния националистически ентусиазъм, но от гледна точка на каноническата традиция няма как да стане Светият Синод на БПЦ самочинно да признае статут на автокефалност, тоест на самостоятелност на МПЦ.

Или, по-точно, БПЦ би могла да направи това, но дълбоко се съмнявам, че ще има съгласие и у останалите поместни църкви и МПЦ ще получи такова признание от тях.

„Нещото“, което може да се случи, в най-добрия случай е да се стигне до признаване на църква от едната половина на църквата и непризнаване от другата – като Православната църква в Америка например.

Това, което не само може, но е и крайно време да направи Св. Синод на БПЦ, е да заяви ясно пред цялата Православна църква, че застава зад желанието на македонците да получат църковна самостоятелност. В това обаче дълбоко се съмнявам – Синодът нито има потенциала да го направи, нито има авторитета за това.

Не на последно място, той е в силна зависимост от Руската православна църква, която няма на този етап как да признае МПЦ, тъй като добре знае, че признаването й веднага ще повдигне въпроса например за даване на автокефалия на Украинската православна църква.

Сръбската православна църква също не би се съгласила, още повече след учредената преди няколко години автономна македонска архиепископия под покрова на Светия Синод в Белград – всъщност поместната църква получила признание и от ръководствата на останалите поместни православни църкви.

– Македонски църковни среди наричат едно бъдещо сближаване между БПЦ и МПЦ „исторически шанс“ и за двата народа. Какво значение ще има този акт след подписването на договора за добросъседство между България и Македония?

– Като човек от този свят споделям тези въжделения, като член на Православната църква и работещ в областта на Църковното право ги смятам за емоционално-филетични. Това е популярно говорене и експлоатиране на политически интереси, които не означават, че те не са в интерес на гражданите в България и особено за македонските граждани с православна вяра.

Но, извинявайте, обвързването на църковния македонски проблем с това какво казали Заев и Бойко Борисов, както и че той щял да се постави на обсъждане между двата министерски съвета в Струмица, че едва ли не признаването на МПЦ за автокефална е част от договора за добросъседство между двете страни, ми идва малко в повече – това вече не е църковно право, а политика.

– Кое би било най-доброто решение от страна на БПЦ?

– Както казах, единственото, което може и трябва да направи БПЦ в този момент – без да се страхува от Москва и притеснява от Белград – е да каже, че застава зад исканията на МПЦ. Едно такова послание ще почива върху каноничната традиция на Православната църква и ще подтикне останалите църкви към съборно решение, което ще е единствено релевантно в канонично отношение. Но дали това ще стане, лично аз дълбоко се съмнявам.

 

Доц. д-р Дилян Николчев е преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

 

Категории МненияЕтикети , , , , ,

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *