Коматът хляб като трагедия, фарс и гротеска

Коматът хляб като трагедия, фарс и гротеска

 

 

Ако се чудите защо на Бойко Борисов му е така лесно да управлява, ето защо – половината от нас искат да живеят в миналото. При Бай Тошо. При бозата от три стотинки и билетче от шест. Имитирайки го, без съмнение – успешно, Борисов държи в шепата си толкова народна любов, колкото му е достатъчна да управлява.

Другите нации си имат хоризонт и визия за бъдещето, а нашата национална доктрина е носталгията по соца. И без проучвания това може да се чуе и види – голяма част от по-зрелите хора намират живота след промените за по-лош. Защото е по-труден, разбира се.

Подобни изследвания ме карат да мисля, че царят е прав за чипа (каквото и да е искал да ни каже с онзи лаф). И че Бойко е прав за мат’риала. Е, професорът с 80-те процента очевидно не е прав. Не са толкова. Прав е и Маркс, че историята се повтаря – първия път като трагедия, втория – като фарс. В момента сме във фарса. Но няма да се изненадам, ако успеем да допишем Маркс с нещо отвъд фарса. Гротеска, например. Да, живеем вече в гротеска на това, което имаме като управление и на това, което имаме като общество. Чакаме да идем в чужбина, за да се променим. Или някой от чужбина да ни промени. Някак си не ни достига смелост да се променим сами отвътре, всеки сам себе си и всички заедно.

Защото е много тъжно, че всеки втори българин е с единия крак в миналото. Бидейки с другия в настоящето, просто няма с кой да прекрачи в бъдещето. В същото време се чудим защо преходът не свършва. Ами няма да свърши. Ще си жалим за Бай Тошо до последния, който е живял по онова време и принадлежи към онази половина от народа, която си го харесва.

Изправени пред битието, сведено до оцеляване, за хората е нормално да мислят така. Именно за това става въпрос. Мисълта. Духът. Това мислене е може би най-голямата победа на ЦК на БКП, на славното Политбюро, на славните дейци на Коминтерна, че и на КПСС.  Само че харесващите онзи свой живот едва ли си дават сметка, че носталгията им е по-скоро по младите години, отколкото по сравнително спокойното битие. Забравят, че в онези години по всяко време можеха да те уволнят заради донос. Забравят партийните кариеристи (не че сега ги няма), съсипали безброй таланти във всяка една област. Забравят, че свободата беше само в книгите, във филмите и във фантазиите ни. Живеехме в тотална несвобода. И да се поставя гарантираната заплата над личната свобода, общественото развитие и над новия път на България заедно с другите страни в Европа, е доста тъжно.

Далеч съм от мисълта, че за българина свободата изобщо някога е била кой знае колко ценна. Наш патент е преклонената глава, която сабя не я сече. Както и хлябът, от който никой не по-голям. Нищо че залъците са робски – поне са гарантирани.

Това е ключът към разбирането на българина. Коматът хляб, който е по-горе от честта. И този, който написа „Народе???”, все едно го е писал днес.

 

 

Категории МненияЕтикети , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *