„Безспорен приоритет в работата на Агенцията за приватизация през 2010 г. ще бъде приключването на процедурата за приватизация на държавното участие в капитала на „Булгартабак – Холдинг”.
Годината е 2009 г., а на власт тъкмо се е възкачил за първи път лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Годината е ще остане в историята със спад на БВП, който не се дължи на Борисов, а на финансовата и кредитна криза в Западна Европа и САЩ. Ефектът за България е отлив на инвеститори и огромен дефицит от близо 2.6 млрд. лв. В тези условия приватизацията е много важен източник на средства. Въпреки плановете на финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков за поне 250 млн. лв. приходи от приватизация, това не се случва.
Цитатът по-горе е извадка от плана за работа на Агенцията за приватизация през 2010 г. Приватизацията на „Булгартабак“ не се случва. Първото управление на ГЕРБ ще се запомни с това, че в първите две години от управлението приватизационни сделки просто липсват.
Но за това си има и обяснима причина. Смяната на управлението не означава автоматично и смяна на администрацията. Едва пред 2010 г. ГЕРБ успява да прокара през Народното събрание „реформа“, в резултат на която Агенцията за приватизация е слята с Агенцията за следприватизационен контрол. В стола на изпълнителен директор се настанява сегашният министър на икономиката Емил Караниколов. И приватизацията тръгва…
Кой какво си купи
През август 2011 г., две години след идването си на власт, правителството на ГЕРБ най-после сключва първа приватизационна сделка. Сливенското дружество „Водстрой 98“ е избрано за купувач на държавното предприятие „Промишлено строителство – Холдинг“ с оферта за 12.010 млн. лв. Сумата е само с 10 хил. повече от минималната конкурсна цена, поискана от АПСК.
Цената по сделката трябва да бъде платена до 30 дни от датата на решението за приватизация. За покупката ще използваме собствени средства, както и привлечени от инвеститори и заеми от банки, коментират при подписването на договора от „Водстрой 98“. Години по-късно, през лятото на 2014 г. мажоритарният собственик на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка Цветан Василев ще каже, че официалният собственик на „Водстрой“ Иван Мирински е марионетка, а реален притежател на компанията е ДПС депутатът Делян Пеевски.
„Промишлено строителство холдинг“ беше основният участник в първото раздаване на поръчката за строителство на Южен Поток. Изпълнителният директор на мажоритарния собственик „Водстрой“ Иван Мирински беше представляващ и на целия консорциум „Газпроект юг“. Адресът на регистрация на консорциума пък беше адресът именно на ПСХ – на столичната улица „Шандор Петьофи“ 13-15.
„Промишлено строителство холдинг“ очевидно не изпълнява задълженията си към ПИБ, защото от март тази година банката е поискала обявяване на ПСХ в несъстоятелност. Делото все още не е тръгнало. Междувременно ПСХ е буквално изпразнено от активи. Още през 2014 г. цялата компания беше продадена на нов собственик – „Строй инвест“. Почти веднага след това започва и преструктуриране на собствеността – от ПСХ са отделени дружествата „Пи Ес инвест“ и „ПС холдинг“, в които започват да се прехвърлят имоти.
Самият собственик на ПСХ – „Водстой 98“ също смени контрола си и вече е собственост на новия магистрален строител във второто управление на Борисов – варненската компания „Хидростой“. Всичко това се случи, след като през февруари премиерът Борисов нареди да бъдат спрени няколко инфраструктурни поръчки, спечелени от „Водстрой 98“. Борисов нареди спирането след среща с българи в Лондон, на която беше попитан дали не вижда образа на Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото.
Въпросът предизвика скандал, превърна се в новина в медиите и в типичния си стил Борисов реши да го тушира с няколко фойерверки.
Втори номер
Събрат по съдба на ПСХ е друга от приватизационните перли на Борисов I. Това е строителната компания „Техноекспортстрой“.
„Техноекспортстрой“ е приватизирана през септември 2012 г. в конкурс с пряко договаряне след два неуспешни опита. Цената, на която е продадена, е 51 млн. лв., при първоначална оценка от 68 млн. лв. Купувач е дружеството „АТ Инженеринг 2000“. Средствата за сделката са предоставени от КТБ. Малко след приватизацията контролът над „Техноекспортстрой“ се променя и нов собственик става „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“, което на свой ред е еднолична собственост на офшорката „Сиболе сървсис инкорпорейтид“.
Факти от периода юни-юли 2014 г., когато се разрази видимата част на скандала Пеевски – Василев, също потвърждават недвусмислено контрола на Пеевски над „Техноекспортстрой“. На базата на претенции от страна на компанията „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“ съдия Румяна Ченалова вкара синдик и наложи запор на сметките на ТЦ ИМЕ и на основния му акционер EFV International Financial Ventures. Основанието за искане на запор е, че „Сиболе“ претендира за 14.5 млн. евро, придобити от нея на 2 юни от ТЦ ИМЕ по вече развален договор за поръчка от 2012 г. Периодът съвпада с момента на приватизация на „Техноекспортстрой“.
Според източници, запознати със схемата на кредитиране, при покупката на „Техноекспортстрой“ купувачите са получили 14.5 млн. евро кредит от КТБ. Впоследствие същата сума е била дадена с договор за посредничество на EFV за инвестиране срещу комисионна от 5%. През май 2014 г. във EFV са получили писмо от новите собствениците на „Техноекспортстрой“ с молба за потвърждение на задължението по договора за посредничество. Получаването на това потвърждение е било достатъчно основание на съдия Ченалова да нареди запор на сметки на две компании, едната от които е извън българските юрисдикции, и да назначи синдик в ТЦИМЕ.
„Сиболе сървсис инкорпорейтид“ също участва в цедирането на вземания с ПИБ. Банката погасява 17 млн. лв. задължения към КТБ на контролираната от Пеевски офшорка.
„Техноекспортстрой“ също е част от консорциума български строители, които трябваше да изпълняват проекта Южен поток.
„Техноекспортстрой“, „Сиболе сървсис инкорпорейтид“ и „Промишлено строителство холдинг“ са три от компаниите, посочени поименно от Цветан Василев в последния коментар в блога му, посветен на предлагани от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид промени в Закона за банковата несътоятелснот. Според Василев трите компании са под контрола на Пеевски и продължават да дължат 8 млн. лв. към КТБ.
Малко след продажбата на „Промишлено строителство холдинг“ и преди сделката за „Техноекспортстрой“ първото правителство Борисов прави големия удар.
Звезден удар
Това е без съмнение приватизацията на „Булгартабак холдинг“. Процедура, която и до днес поставя повече въпроси, отколкото отговори. А сред тях и един на пръв поглед безумен въпрос – КОЙ, за Бога, купи най-голямата цигарена компания в България?
Че купувачът е специален си личи по цялата конструкция на сделката. Бърза, дори експресна. Подменени критерии, така че от играта да бъдат извадени стратегическите кандидати и да останат само портфейлните.
Разбира се – конкурс, до чийто край достига само един участник. Ресорен министър, който публично роптае срещу избрания метод на приватизация. Доволен министър-председател – Бойко Борисов, който и до днес си хвали сделката.
Договорът с купувача е подписан САМО ЕДИН ДЕН след обявяването му и е одобрен от Надзорния съвет на АП след още САМО ЕДИН ДЕН. Това е може би най-бързата приватизационна сделка в историята.
Така конструирана, сделката носи 100.1 млн. евро на държавата. Това е само със 100 000 евро над минималната цена. И е равно на цената, на която през тази година „Булгартабак“ продаде само марките и дистрибуцията си. Продаде ги на BAT – компанията, която имаше интерес и по време на приватизационната процедура, но се отказа „поради стратегически интереси“.
И, да, Пеевски отново е на хоризонта. Медийни публикации свързваха ДПС депутата като купувач на „Булгартабак“ още по време на приватизационния процес. И макар формално цигареният холдинг да беше продаден на австрийската BT Invest, притежавана по това време от фонд на руската банка ВТБ, за всеки беше ясно, че това е само временно явление.
Кой е купвачът трябва да е било ясно за сегашния министър на икономиката Емил Караниколов, защото още по време на приватизацията ВТБ вече е имала сключена пут опция за продажба на дела си в „Булгартабак“ с регистрираните в Лихтенщайн фондации LIVERO ESTABLISHMENT, BELOM FOUNDATION и SEDONA FOUNDATION.
Кой се крие за тях е отговор и на въпроса кой си купи „Булгартабак“. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в няколко свои интервюта след падането на КТБ разчерта схемата на финансиране, в която е участвал и той, заедно със собствениците на „Винпром Пещера“. Според Василев краен собственик на фондацията Panim, която по план трябва да замести LIVERO ESTABLISHMENT в собствеността в BT Invest, е майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева. Василев признава, че сам е трябвало да бъде в съдружие с Кръстева. Всички документи и регистрации на фондациите преминават през лихтенщайнската кантора Walch & Schurti.
За крайни собственици от по 8% в „Булгартабак“ са сочени също Ахмед Доган, Бойко Борисов и Александър Сталийски.
Кой обаче е реалният собственик си остава тайна. За кратко в акционерената структура на „Булгартабак“ официално се появи самият Делян Пеевски. Чрез своя фирма той купи, а впоследствие продаде на дубайската TGI Middle East малко над 5% от акциите на цигарения холдинг.
През борсата
В първото управление на Борисов държавата се раздели с остатъчните си дялове от по 33% в електроразпределителните дружества (ЕРП) „Е.ОН България“, „ЧЕЗ България“ и „ЕВН България“. Продажбата им мина през фондовата борса и за кратко дори успя да раздвижи пазара. Продажбата на дяловете от „ЕВН България“ беше разследвана от прокуратурата и по нея с обвинения се сдобиха бившият финансов министър Симеон Дянков, бившият икономически министър Трайчо Трайков и собственикът на инвестиционния посредник „Булброкърс“ Иво Прокпиев.
И тримата през годините са били на мушката на медиите на Делян Пеевски, което дава достатъчно основания да бъдат смятани за посочени от ДПС депутата врагове на народа.
И малко имоти
Сред знаковите приватизационни сделки на Борисов I е и продажбата на недостроената сграда на ИПК „Родина“. Сградата с терен от 15 декара на „Цариградско шосе“ в София беше продадена на търг. На него се яви само един купувач, представляван от Александър Ангелов, извстен като „адвоката на Пеевски“. Поради липса на други кандидати купувачът я придоби на обявената минимална цена от 20 млн. лв.
Но ако имотите в първото правителство на Борисов бяха по-скоро единична сделка, то приватизацията през второто му управление се концентрира точно в недвижимостите. А купувач познайте кой е.
Един от най-ценните държавни имоти в София – Дипломатическият клуб „Бояна“ беше продаден на неизвестната старозагорска фирма „Ексклузив уеб дизайн“ с 3 лв. регистриран капитал, собственост на трима младежи.
Наддаване на организирания от Агенцията за приватизация търг така и не се получава, защото други кандидати няма. Печелившата оферта на „Ексклузив уеб дизайн“ е 8,5 млн. лв., колкото бе и началната цена за базата.
Още при подписванет на сделката медийни публикации свързват купувачите с Делян Пеевски. С това се обяснява и фактът, че липсват други участници в конкурса за апетитната собственост.
През февруари 2017 г. „Ексклузив уеб дизайн“ прехвърля Дипломатическия клуб в Бояна и останалите имоти, които придобива в онзи търг на дружеството „Бояна клуб“. Собственик на въпросното дружество е компанията „Дореко комерс“, която е преплетена тясно с бизнеса на Пеевски.
Списъкът с приватизираните от Борисов в посока Пеевски държавни активи най-вероятно няма да продължи в третото управление на лидера на ГЕРБ. Заявките на правитеството са, че вече няма какво да се продава. И започва национализация. Което дава надежди, че в четвъртото управление на Борисов може пак да се намери нещо за продаване.
Снимка: bgsniper.com
1 коментар към “Приватизацията на Борисов. Малко конкурси, много Пеевски”