Преди 80 години е издаден указ на НКВД, който отваря пътя на най-масовата операция „Големият терор“. За това как болшевиките организират кампанията по репресиите, чиито жертви са над 760 хиляди души само за две години, пише Светлана Аненская в руския сайт РБК.
Сталин се усмихва. Вляво е Григорий „Серго“ Орджоникидзе, министър на тежката индустрия, вдясно е Климент Ворошилов, министър на отбраната. Орджоникидзе се самоубива в края на февруари 1937г. в очакване да бъде арестуван по обвинение в саботаж на индустриалното производство. © Associated Press
На 30 юли 1937 година е издаден специален Указ №00447 на НКВД, с който е поставено началото на операцията срещу „антисъветските елементи“, по-известна като „Кулашката операция“. За провеждането на репресиите са създадени т.нар. тройки – извънсъдебни органи за наказателно преследване, състоящи се от трима души и действащи на територията на цялата страна. Тройките произнасят присъдите задочно въз основа на материали от НКВД. Указ №00447 одобрява всичките 64 тройки, в които влизат местни шефове на държавна сигурност, партийни работници и прокурори. Решенията на тройките не подлежат на обжалване.
В указ №00447 ясно е определен контингентът на лицата, подлежащи на репресии: бивши селяни, останали на село или заселили се в градовете, бивши членове на антисъветски партии, членове на казачеството, белогвардейци, фашисти, терористични и шпионски организации, най-активните „църковници“, както и вече осъдени престъпници. Част от репресиите са проведени и към вече изпратените в лагери.
Арестуваните в рамките на „Кулашката операция“: бивши кулаци – 376 206; контрареволюционни елементи – 201 860; затворници – 121 863.
В рамките на „Кулашката операция“ са арестувани:
Руснаци – 407 721
Украинци – 113 134
Белоруси – 28 798
Немци – 18 469
Узбеки – 14 388
Казахи – 11 956
Татари – 10 062
Азербайджанци – 9592
Поляци – 8687
Арменци – 8241
Други – 68 881
Данните са на НКВД от архива на ФСБ
От текста на Указ №00447: „Пред органите на държавна сигурност е поставена задача – по най-безпощаден начин да бъде разгромена цялата банда от антисъветски елементи, да се защити трудещият се съветски народ от контрареволюционните интриганти, и накрая – веднъж завинаги да се свърши с подлата подривна работа срещу основите на съветската държава.
Всички „елементи“, попаднали под репресиите, се делят на две групи – „най-вражески“ (първа категория), които са осъдени на разстрел, и „по-малко вражески (втора категория), които са задържани в лагери или затвори. Семействата на репресираните са регистрирани и по решение на тройката подлежат на въдворяване в трудови лагери.
На всяко регионално управление на НКВД се нарежда на репресии да подлежат определен брой хора от първа и втора категория. „Лимитите“ се формират въз основа на искания от самите региони.
По първоначален план предписанието е да се арестуват 270 хиляди души, от тях повече от 70 хиляди да се разстрелят (в това число 10 хиляди от лагерите). Съгласувано с ръководствата на НКВД и политбюро на ЦК на ВКП (б) – (Всесъюзна комунистическа партия – болшевики), регионите многократно искали допълнителни „лимити“.
В резултат на „Кулашката операция“ първоначалните квоти за репресии са превишени почти три пъти, а планът по разстрела – над пет пъти.
По данни на НКВД въз основа на Указ 00447 от 5 август 1937 година до 1 ноември 1938 година са репресирани повече от 760 хиляди души, от които повече от 380 хиляди са разстреляни. Според изследователи обаче репресираните в хода на „Кулашката операция“ са повече – 818 хиляди души, от които 436 хиляди са разстреляни.
В Указ №00447 се определя срокът на „Кулашката операция“. В повечето региони тя започва на 5 август 1937 година и трябва да завърши през декември, обаче сроковете многократно са удължавани.
Окончателно действието на Указ №00447 е прекратено на 17 ноември 1938 година, когато е издадено постановление на СНК СССР(Съвет на народните комисари на СССР) и ЦК на ВКП(б) „За арестите, прокурорския надзор и воденето на следствие“, което прекратява дейността на тройките и разрешава арестите да стават само със санкцията на съда или прокурора.
В постановление председателят на Съвета на народните комисари на СССР Вячеслав Молотов и секретарят на ЦК на ВКП(б) Йосиф Сталин дават оценка на масовата репресивна кампания, в това число и „кулашката“. Те оценяват положително резултатите от операцията, като отчитат вина за „недостатъци и извращения“ в работата на НКВД.
От постановлението на СНК на СССР и ЦК на ВКП(б):
„Масовите операции по разгрома и изкореняването на вражеските елементи, проведени от органите на НКВД в периода 1937-1938 година при опростено следствие и съд – не можеха да не доведат до редица недостатъци и извращения в работата на органите на НКВД и прокуратурата. Най-големите недостатъци в работата на органите на НКВД са дълбоко вкоренената практика на разследването, при която като правило следователят се ограничава до самопризнанието на обвиняемия и изобщо не го е грижа за затвърждаване на това самопризнание с необходимите документални доказателства.“
След така направените изводи организаторите на терора не чакат дълго и поставят семействата на вчерашните палачи в списъците за разстрел.
„Големият терор“ е термин, който се отнася за периода 1937-1938 година на масовите репресии в СССР. Те се провеждат от органите на НКВД по заповед на висшето партийно и политическо ръководство на СССР. Жертви на терора стават както представители на политическия и военния елит, така и обикновени граждани. Според изследователи жертви на репресии са повече от 1.5 млн. души. „Големият терор“ е само част от сталинските репресии в периода 20-те и 50-те години на ХХ век.
Обувки на затворници в лагера Бутугичаг. Николай Никитин, ТАСС
Превод: Рени Нешкова
