Лидерът на БСП Корнелия Нинова победи опонентите си. Неслучайно свика конгрес и неслучайно изказването й беше в боен тон. В крайна сметка поне успя да преброи опонентите си, които се оказаха не 9, а 149. Толкова бяха хората, които подкрепиха идеята за връщане към предишния устав, според който председателят се избира от конгреса, а не пряко от всички членове на партията. Прекият избор е определено предпочитан от Нинова и привържениците й. И остава. Засега.
Това, че тя победи вътрешния враг, има и добри, и лоши страни. Добрите са свързани с окончателния (на този етап) отказ от колаборация с ГЕРБ. Опозиционната роля винаги добре приляга на столетницата. Развива се една желана от аудиторията реторика, предприемат се силни опозиционни действия, търси се сметка за лошо управление – все насърчавани от публиката неща.
Позитивно последствие е и това, че разнопосочните сигнали, които се подаваха от БСП към обществото, ще поутихнат. Ще се знае каква е линията и кой реално е лидерът. Няма да има място за познатите от миналото сиви кардинали и секретни сценаристи. Силно ще се редуцира възможността за преврат, която витаеше от известно време около „Позитано” 20.
Лошото обаче е в това, че колкото и да е добър лидерът на тази партия, тя не бива да става лидерска. Тласкането на БСП по пътя на ГЕРБ, ДПС, а по-рано и НДСВ няма да е добре за самата нея. Вътре в левицата открай време съществуват различни фракции, лобита и групи по интереси. До момента те са успявали да се сработват. Сега обаче, с налагането на „желязна ръка”, крехкият баланс е пратен в миналото. Част от делегатите на конгреса открито възроптаха от поредното грубовато наместване на Нинова в лидерския коловоз. И това далеч не са само така наречените „стари” – те съвсем не са еднородна маса, а просто в момента се групират около общото си нехаресване на лидера.
Стефан Данаилов направи, каквото можа. Написа кърваво писмо с откровен призив „да не се излагаме повече”. Получи отговор от Янаки Стоилов, че „всяко представление, дори най-доброто, има срок на годност”. Да, представлението „враг с партиен билет” се играе почти половин век. На финала може и да гръмне някоя пушка, ако изобщо има такава по сцената. Красимир Райдовски също се обади, че има данни кой клати стола на Нинова. Отговор нямаше, което прозвуча като „и какво от това”.
На конгреса Нинова наистина победи. Но не опонентите си, а БСП. Ставайки лидерска партия, столетницата ще се лиши от най-трудно достигнатата си характеристика – че е демократична. Това, наред с факта, че не е особено лява, даже почти никак не е, лишава БСП от идентичност.
За липсата на идентичност се говори отдавна, може би отпреди времето, по което лидер беше Георги Първанов. По-паметливите ще се сетят за „Орион”, за Дългия инкасатор, за „нашите момчета” в бизнеса. Впрочем, запознати твърдят, че именно последните са докарали ГЕРБ на власт. И съдейки по последиците, това може и да е напълно вярно.
Проблемът с идентичността може и да изглежда леко страничен, но съвсем не е. Избирателите имат нужда от автентично ляво, за което да гласуват. Ляво, а не пародийно-популистко. Засега като че ли гласуват за БСП повече по инерция – просто друго ляво няма. Нинова е права в това, че мощните анти-ГЕРБ настроения трябва да са основен коз на БСП. И че борбата с корупцията, разбирана в най-широк смисъл на понятието, може да бъде обединяващ лайтмотив за свалянето на Борисов-3. Но дали може той да бъде свален само с действията на БСП? Колко процента делят БСП от ГЕРБ – 4, 5, 6? А и да се изравнят процентите, изобщо няма да са достатъчни при евентуални нови избори. Шансът на БСП е Борисов да падне сам – нещо, което той е доказал, че отиграва успешно. Ако това е планът, този цирк сме го гледали. Резултатът от него е само в това, че едни пари отиват все в едни хора.
Каквото и да се случи в ръководството на БСП оттук нататък, вече е ясно едно – Нинова настъпи по мазола ГЕРБ, които дадоха светкавична пресконференция по повод на „излишния” според старите муцуни конгрес. Излишен, но досега подобна реакция не е имало. Дали по съвпадение или по кармична обреченост в почти същия момент ДСБ и Да, България обявиха, че ще се обединяват.
На фона на тези събития конгресът на БСП не изглежда толкова излишен. Промяната в устава е отложена за неопределено време. Логиката на Нинова вероятно е, че само лидерска битка ще събори ГЕРБ. Защото все пак живеем в България. Българският избирател обича лидери. Пита „за кого ще гласуваш”, а не „за кои”. Лицето у нас е повече от важно.
Тези, които се сърдят на Нинова (всеки по своите си причини) могат да продължат с атаките си. Това само я мотивира повече и повече. Битката очевидно е нейна. Ами нека да покаже какво може.
Може пък да може.
