Законът на Пеевски ще работи за доразграбването на КТБ

Законът на Пеевски ще работи за доразграбването на КТБ

Промяната в Закона за банковата несъстоятелност е насочена най-вече към „Дунарит“ и е опит да се намери нов път за превземане на военния завод

Законопроектът на трима депутати от ДПС, сред които и Делян Пеевски, за изменение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), беше анонсиран от Йордан Цонев като механизъм „да върнат активите на КТБ в патримониума на несъстоятелността, а оттам и на държавата“, но всъщност ще направи точно обратното.

Предложените помени в ЗБН без съмнение са изключително скандални най-вече поради предвиденото ретроактивно действие. Но това е само едно от направленията, в които законтворците Пеевски, Цонев и Хамид са проявили юридическа фантазия.

Законопроектът предвижда да се увеличи срока от 2 на 5 години, в който временните и постоянните синдици мога да оспорват в съда сделки или поредица от сделки, които са с активи и пари с произход Корпоративна търговска банка (КТБ).

Тази предвидена в закона възможност съществуаше и досега и синдиците на КТБ я използваха като насочиха усилията си основно към развалянето на сделки в групата от компании „Петрол“, която след падането на банката остана под контрола на Гриша Ганчев.

Групата от компании в хотелиерския бизнес, контролирани в миналото от Цветан Василев, групирани около „Сана Спейс Хотел Хисаря” и „Хелт енд Уелнес“ АДСИЦ също е обект на множество дела от синдиците. Подобно е положението с Русенска корабостроителница и още няколко комапни.

Всички тях медиите на Пеевски редовно сочат като дружества, които са останали под контрола на Василев и след изпадането на КТБ в несъстоятелност.

Новата визия на Пеевски като законотворец очевидно е да се налеят нови законови аргументи на синдиците на КТБ, с които те да могат да атакуват препродажбата на активи в тези няколко икономически групи.

Под ударите на „Поправката Пеевски“ със сигурност попада и казусът с военния завод „Дунарит“. Русенското дружество е цел за усвояване от страна на Пеевски още от момента на падането на КТБ. При затварянето на банката „Дунарит“ изкупва вземане към банката за близо 48 млн. лв., което има италианският бизнесмен Едоардо Миролио. С това вземане военният завод покрива свои кредити към КТБ. Впоследствие Миролио продаде вземането си към „Дунарит“ на контролираната от Пеевски през офшорката Viafot Limited българска компания „Виафот инвестмънт България“. След няколко опита да се впише като заложен кредитор на „Дунарит“ преди два месеца Пеевски стартира цяла поредица от прехвърляния на това вземане. То беше прехвърлено последователно през свързаната, според източник на „Студия Трансмедия“, с оръжейния търговец Петър Манджуков компания „Ди Пи“, през самата КТБ, която иначе го оспорва в съда, за да стигне до държавната ДКК.

Промените в закона, които Пеевски предлага, ще оставят възможност на синдиците на КТБ да атакуват първоначалната цесия. Така платените близо 50 млн. лв. на ДКК ще се превърнат в „почерпка“ от страна на „Дунарит“, който ще продължи да дължи кредитите си към КТБ.

Но пък на база на генерираното задължение в завъртяната цесия контролираната от Пеевски офшорка Viafot Limited ще може да получи активи на КТБ за близо 50 млн. лв.

Предвид досегашната практика на синдиците на КТБ по осребряване на активи това би било пагубно. През октомври 2016 г. например свързано с Делян Пеевски дружество придоби имота и сградите, в които се намира печатницата „ИПК Родина 1“, известна още като „печатницата на Пеевски“.

Купувач е новосъздадено дъщерно дружество на „Печатница София“, което Пеевски придоби преди около половин година по-рано. Наддаване за актива изобщо нямаше.

Така имотите („Капитал“ ги описва като терен с площ 55 дка и постройки с 11 хил. кв.м разгъната застроен площ), които се намират до летище София, бяха купени на началната обявена за продажбата цена – 4.4. млн. лв. Цената е близо седем пъти по-ниска от стойността, за която те са заложени в КТБ през 2013 г.

Изчисления на блога на бившите директори в КТБ показват, че синдиците на банката харчат 70% от събираните пари.  Точните сметки сочат, че от март 2015 г., когато първите синдици встъпиха в длъжност, до септември 2016 г., когато финансовият министър Владислав Горанов представи обобщение данни събраните пари са 182 млн. лева. За същия период обаче нарастването на салдото по сметката на синдиците е само 60 млн. лева, т.е. изхарчените пари са 122 млн. лв. за период от година и половина.

Всички тези сметки може и да са пропуснати от ДПС депутатите. Но са достатъчно показателни, че неефективната работа на синдиците едва ли ще се промени след „поправката Пеевски“. Напротив, много повече е възможно поправката да затрудни работата по осребряване на активи в допълнителни сложни юридически казуси.

 

 

 

 

 

Категории Акцент, Акцент-2, ПариЕтикети , , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *